Мъдрост или интелект (Page 2 of 2)

А, да, забравих по-интересния въпрос: защо умните не са винаги мъдри? Не знам, мисля, че причините са повече от една. Например, желанието да покажеш (или докажеш) на другите колко си умен или просто, че си прав в един конкретен случай често те тласка към действия, които не са мъдри.

нулевата степен на метода = изчерпването, сигурно е проява на глупост; обаче  ако претърсването на възможностите е безкрайно  бързо, то май си е достъчно - така изглежда вселенската мъдрост при Лайбниц;
а проблемът се замита към някаква метафизика (на "възможностите") и остават само технически детайли за скорост, изброимост и оценка.

дали само малоумните се опитват да бъдат умни, дали  пък останалите  не са се втренчили в някаква спорна валоризация? недоумявам...

Погледнах отново темата в "метафизика и онтология", колкото за начало на дискусия. Въпреки че дефинициите би трябвало максимално да улеснят нещата, а не да са само начало.

Валоризация-та, зависи от някакви условия. Какви са тези условия? Максимално достатъчните търсим, както се видя, защото необходимите стигат само да не ослепеем, от прекаленото втренчване.

Ако имаме 'субект', вместо 'обект', кое ще е това, с което няма е възможна разлика-та?(може и на френски)

Акушерката/ките мъдри ли са?

Ако на умните, това им е 'ясно', защото както установихме, те разполагат с необходимости, но не и с достатъчности. Какво би 'канализирало' тази яснота, за да го разберат?

Wisdom в уикипедиата..."Мъдрост, справедливост и сдържаност"

доста 'постно', но какво да се прави, като са нямали компютър по времето на Августин и Сократ.
Съвсем реално си представям мъдър компютър. Даже е супер добра алтернатива за оцеляване на човечеството, с тези тленни тела. Но по възможност, само един да е.

Както си чета тука ми стана интересно: може ли мъдростта да е безполезна? [по frege]
Или по-неприятното, да ти навреди/помогне? [по lilia]
Мъдрите действия в каква степен са свързани с един уникален интелект?
С мъдрите си действия можеш ли да помагаш едновременно както на себе си така и на някой, на когото държиш? Или да помогнеш на този някой, но да навредиш на себе си?
Примерът ми:
Стоя на маса с още един човек срещу себе си и пием вино. Червено вино. Човекът срещу мен е интелигентен, но все още не мога да преценя, дали е мъдър. Това не е и важно. И започвам да му говоря за магия. Не защото много ми се говори за това, но е нещо, което ме вълнува и което искам да разбера. Не му изнасям лекция, а му споделям нещо, което ме вълнува.
Той ме изслушва учтиво, но приключва разговорът и ентусиазмът ми с думите-"не разбирам от това. Купи си, ако искаш някоя книга, но аз лично не се интересувам и ми е досадно."
Става ми неловко. Все пак знам, че е интелигентен и очаквах с дори и малкото мъдрост да изкаже поне мнение. за да разбера, че е забелязъл вълнението ми, ако не ентусиазма ми.
Но замълчавам и все пак очаквам той да сподели какво него го вълнува. Страхотно- хабилитирал се е /нищо че не е почерпил и е минало време преди да ми го каже/- но какво се очаква от мен?
Нещо мъдро, и да не е само похвала.  Може би да попитам колежките вещици ...
И си мисля, че не е само до желанието на някой интелигентен човек да е мъдър. А трябва и В конкретния момент да покажеш и изразиш мъдростта си. Това не е прагматизъм. А и да е, по-добре за мъдростта и притежателят й, отколкото да е само в света на идеите и само ние да си знаем за нея, но никога на никой да не е помогнала, дори и на нас самите. Тогава не сме мъдри, и тогава затова има толкова малко мъдри, но интелигентни хора.