[ Closed ] "За съжаление проблемът е ... " (Page 1 of 7)

коментара ми се струва твърде очевиден, за да е необходимо да бъде излаган:-) мм, да, такъв е  все още ...ама толкова ми е писнало, че чак не ми се тюхка по въпроса:)

ами, съжалявам, но това ми се струват доста "очевидни" въпроси с доста очевидни отговори - без изобщо да искам това да звучи пренебрежително, защото съм убедена, че всички ни стяга чипика искренно. Това също така не е позицията "ами, така е и ние каквото и да си говорим, нищо не може да се промени с това". По-скоро е ясно, че няма да се впуснем в конкретни имена и ситуации /които го заслужават/ и разговора ще стане рвърде "по принцип", което...ще се превърне в тюхкане.
А може би просто съм се вкиснала и съм болна тия дни, съжалявам:)

(Доколкото имам право на коментар въобще), въпросите, които Лили поставя, са доста съществени и като че ли улавят някои по-общовалидни 'болежки' на научните общности в България (визирам хуманитаристите). Много от тях се разпознават като 'елитарни' и 'автентични' ако и само когато са неинтелигибилни (умишлено мимикрирам родната дума 'неразбираем'). Ако предположението във въпрос (5) е на прав път, лошо й се пише на такава общност (обединена от желанието за персонална изява, лично 'изприказване', автономно 'правене' на наука).
Разбира се, проблемът се корени и другаде, не бива да се ограничаваме само до свързването му с някакви национално-специфични дефицити, нито да мислим инструменталистки и да толерираме проблема само защото 'спецификата' на философския дискурс (разбирай: терминологията, паратекстуалността и свързаната с нея цитатност, и др.под.) някак "изисква" това положение на нещата.
От друга страна, обаче, свеждането на научната продукция само до такава, която позволява или изисква да бъде комуникирана (особено пък само строго педагогически!), ми изглежда леко патетично и..популистко. Така де :)

Лили, ти описа вси4ко, което мисля по много по-добър на4ин, отколкото аз бих могъл да го представя.

Лили: 1/ Защо философската общност у нас толерира неясното говорене? ο защо мнозинството изпада в раздраднение, когато някой се опита да задава "изясняващи въпроси"? (Понякога словесните реакции на радразнение - имам предвид реакциите не на случайни хора, а на доста известни имена в нашата философия - са толкова неакадемични, че чак не мога да си позволя да ги  няма да преразкажа публично.)

Ме: Когато ти толерираш неясно говорене на другите, ти можеш да раз4иташ на обратното. В този смисъл не се притесняваш, 4е можеш да направиш философски или интелектуален гаф или грешка защото общността няма да го порицае. Няма да го порицае защото има нужда от коне с капаци, които да придават облик както на редовите 4ленове на общността, така (4есто) и на водещите фигури в тази общност. Толерантността на общността всъщност е на един по-скоро мафиотски по същността си принцип отколкото академи4ен: 'за мен няма зна4ение смисъла и ка4еството на това, което мислиш или казваш, защото моята позиция (заплата) не зависят от тези неща. Ако ти ме подкрепяш в моята осъзната (неосъзната) посредственост за мен не е проблем да си запуша ушите пред твоите глупости - все пак ти си ги заслужи 4естно, като запуши своите за моите глупости.' В този смисъл общността се крепи на една негласна договорка, която има социални и финансови принципи. В нея, за съжаление, няма интелектуални и академи4ни принципи. Раздразнението, за което говориш е проява на страха от изобли4аване:  ако по някакъв на4ин кухината на изкуствения идол бъде публи4но изобли4ена той е в реална опасност да загуби 'позицията' си, защото останалите 4ленове на общността биха се уплашили, 4е един може да повле4е крак и да заплаши и техните позиции.

Лили: 2/ Какво обединява една общност, за която да си добър означава да си неразбираем?

Ме: По-горното

Лили: 3/ Може ли да се говори изобщо за съществуването на общност в този случай, когато очевидно взаимното разбиране между нейните представители не е от значение за тях?

Ме: Да. Но това строго погледнато не е академи4на в пълнокръвния смисъл на думата общност.

Лили: 4/ А какво е от значение за тази общност тогава?

Ме: Социални придобивки: служба, работа, пари, влияние, не на последно място секс. Вси4ки тези неща ги има разбира се навсякъде по света но тна много места има реална нау4на (философска) дейност, която да ги балансира, поне донякъде. Да не говорим, 4е зна4ителен брой от изброените са факти4ески престъпления по законите на много нормални страни и се преси4ат в зародиш (в голяма 4аст от слу4аите) поради огромния страх от последнствията. Така например, един професор със заплата от 4000 Евро не би рискувал кариерата си и живота си за да флиртува или изнуди студентк(ка). В моя университет, например, има специален офис с двама(!) добре платени служители, които се занимават единствено със слу4аи на sexual harassment. οзлишно е да споменавам вниманието на професорите по въпроса. οзлишно е да правим и съпоставки с БГ пейзажа, вси4ки се сблъскваме ежедневно с неандерталско отношение на селяни (по дух, не по месторождение) с власт, което е до такава степен неадекватно в Европа и изобщо западния свят, 4е се гледа като екзотика.

Лили: 5/ Няма ли връзка между така наложилите се "ценности" сред българските философите и традиционно негативното отношение на не-философската публика у нас към философията?

Ме: Според мен има, огромна. В Унгария както към професорите така и към студентите по философия има едно огромно уважение и бих казал, страхопо4итание, което отна4ало аз взимах като ирония. Оказа се 4е не е ирония. С времето запо4нах да разбирам и защо всъщност не-философите имат такова реноме. В БГ досега не съм срещнал 4овек (извън философията), който истински да уважава труда и резултатите от дейността на философите. След (5) мисля, 4е при4ината (или поне една от водещите) не е особено трудна за разпознаване.

Радвам се, 4е в дискусията се о4ертаха основни позиции, които, изглежда, я обогатиха по приятен на4ин. Всъщност темата, която аз се опитах да коментирам тук, беше по-скоро отношението към неразбираемото, било говорене, било текст, било формули, било диаграми. Същественият пропуск, който допуснах, беше в липсата на изясняване на основното понятие "неразбираемо". 

От практи4еска гледна то4ка този пропуск вероятно е обясним с моето убеждение, 4е пове4ето от юзърите в Проектория най-вероятно достатъ4но добре разбират, това, което аз имах предвид: все пак вси4ки, малко или много сме минали къде скоро, къде не толкова скоро :) през една българска по същността си школа на философстване, която аз бих определил (по нейния резултат върху мен а и огромната 4аст от моите близки колеги) по-скоро като практи4еска (Стил на философстване, практи4ески правила за водене на философски разговор, практи4ески, отново критерии за ка4ествено и не- философстване, и др.) отколкото като идейна школа. Разбира се, това може да се дължи на моето пълно невежество и абсолютна "непропускливост" спрямо образованието, което полу4их в СУ. В този слу4ай моля за извинение и игнориране на пове4ето от нещата, които повдигнах в тази тема. Надявам се, оба4е ситуацията да не е то4но такава :).

От философска гледна то4ка този пропуск е напълно неизвиним. Преди да е станало философски късно :), нека да нахвръля основните щрихи на това, което имах предвид под "неразбираемо".

"Неразбираемо" в темата беше цитат (от споменатия преподавател). В този смисъл аз ще се опитам да остана максимално близо до смисъла, който изглежда, беше вложен. Тъй като това е собствена интерпретация, тя, разбира се, може да е достатъ4но нето4на. ο все пак: авторът на изказването коментираше текст от съвременен автор (доста популярен в България) и основният мотив в неговия коментар беше, 4е "проблемът с този текст е, 4е той е разбираем".  Това ме възмути по поне две при4ини. Първо, смятам 4е разбираемостта на един текст може да бъде само негово достойнство и в никакъв слу4й недостатък и, второ, самият говорител е (според мен) жив пример за това, как 4овек може да говори с 4асове и всъщност да не каже нищо. Маниерът на говорене в слу4ая е типи4ния маниер на псевдо-интелектуалеца от подкласа на лустросан псевдоерудит. За този маниер, по мои наблюдения, са характерни следните особености, които са отработени в някои слу4аи до съвършенство:

1. Липса на факти4еско образование (умело прикрита зад празни листа хартия с надпис "Диплома" и редове тип "специализация" в километри4ни автобиографии).
Особено ефективни пред първокурсници, които поради краткия си жизнен път нямат нито едното нито другото.

2. Липса на адекватно и ефективно разбиране на про4етената литература (умело прикрита с хвърляне на имена, факти, дати и най-ве4е: високо специализирани термини. Работи безотказно на принципа: Шансът някой х от аудиторията да е НАοСТοНА запознат професионално с термините клони към нула. Практиката показва, 4е даже 4асти4но запознатите предпо4итат да замъл4ат и да не прокритикуват некоректна употреба на термините от страх да не понесат практи4ески последствия). Липсата на адекватно разбиране може да бъде тествана с нивото на неспособността за крити4еско (философско) изследване на същинските проблеми в дебата.

3. Емоционален VS Академи4ен стил на изказване
Целта на изказването е по-скоро установяване на (обикновено неверни) факти за автора на изказването отколкото установяване на как нещата всъщност стоят по конкретната тема. Типи4ни оръжия: провокативни изрази, дълбоко нефилософски по своя характер, коментари, смяна на темата, маскирани "аргументи" и про4ие.

4. Високо само4увствие
Силно характерно. Лесно разли4имо от покрито само4увствие по неспособността за разрешяване на действителни философски проблеми от областта на претенции.

5. οгра с 4ужди думи
Всяко парадиране с термини от 4ужд език е симптом за маниера. В редица слу4аи се използват понятия на старогръцки и латински, например, в погрешна грамати4еска форма и, 4есто, с погрешна интерпретация на зна4ението. Трогателно, ако не водеше до неприятни последици, особено в слу4аи със студенти, които раз4итат на факти4еска ерудираност на своите преподаватели.

(1- 5) дале4 не из4ерпва списъка с маниерните компоненти но вероятно щрихира един познат на вси4ки ни шаблон.

В този смисъл "разбираемостта на текста" е действителния изто4ник на страх за типажа. Ясно е защо: всяко разбиране на текста ще срине пясъ4ната кула на маниера, на който всъщност се крепи образа на дадения аматьор. Основната цел на маниера е да мине за професионалист. Маниерът може да мине само пред хора, които не могат да проценят достатъ4но добре същността на говоренето на типажа (било защото са твърде в на4алото на своето образование, било защото са ве4е изкривени от подобни типажи). Но маниера не може да мине пред, нека да ги наре4ем отново (работно), професионалисти.

ο сега: къде са границите на разбираемостта в подобни слу4аи? Аз със сигурност не бих могъл да дам задоволителен отговор на този доволно сериозен философски проблем и още пове4е в един кратък постинг, но съществува една елементарна граница на разбираемостта, която сравнително лесно може да бъде диагностицирана от един крити4ен ум. Тази граница се формира от елементарни правила, които не могат да бъдат нарушени без сериозно съмнение в "професионализма" на нарушителя. Някои от тях са логи4ески проблеми, смислови празноти и несъответствия, факти4ески грешки, интерпретационни грешки и др. Много по-лесно е да се анализира един конкретен пример, може би ще бъде интересно ако някой има кандидат за подобен слу4ай да изпробваме крити4ността на собствените си умове :).

Кратък коментар към нещата, които Веско постна.

На мен същи ми зву4и абсурдна позицията, но това, което ме провокира беше гордото й прокламиране с оби4айната маниерна ирония от надменен тип. Общността на разговора прие позицията с благосклонно преклонение, породено според мен от социални при4ини (отношения между аудиторията и говорещия) а не от същината на това, което всъщност се казва.

Със сигурност не изглежда да съществува хомогенна философска общност в България, която да споделя едни до голяма степен общи идейни и даже практи4ески принципи.  В този смисъл, всяко генерализиране изглежда обре4ено. Все пак, на база ли4ен опит, ми се струва, 4е процента на толерантност към неразбираемото говорене е много дале4 от оптималния. Дано да греша и просто да не съм срещнал подходящите хора. Независимо от това, оставам скепти4но настроен.

Абсолютно съм съгласен, 4е това дале4 не е проблем единствено от областта на философията. Собствено, преподавателят даже не преподава в специалност Философия, макар и да "се води" от общността като философ.

За последната то4ка (негативното отношение към философията): може би негативно е силна дума. Всеки от нас има примери както за позитивно, така и за негативно отношение. Не бих се наел да обобщавам разнородни резултати но моят опит в разговор с физици, например, показва грандиозно пренебрежение (непознаване) към това, което философите собствено в България (се опитват) да правят. Важно е това да не се бърка с любезност и сдържаност. Много от тези хора поради действителната си ерудиция не биха си позволили да критикуват открито представители на "чужда дисциплина", нещо, което аз не одобрявам особено: само 4рез професионална критика ние бихме, евентуално, могли да коригираме собствените си грешки (в дадената област, например).

Струва ми се, 4е там където позициите се разли4ават е по-скоро в периферията отколкото в центъра (именно, въпроса за ценността на разбираемия текст). Това наистина ме радва, и, ако трябва да бъда искрен, не съм особено изненадан :) по природа съм оптимист.

Не мислех да пиша, ако и да следях с огромен интерес, не мислех, че мога да пиша, но нещо, което не разбирам, се е случило, може би, и ето - започвам да пиша без да мога.
За мен няма нищо очевидно, нито в това, което казва Борис, нито в това, което казва Лили. Не разбирам за какво говорите. Може би причината се крие в това, че не съм преминал по редовния път на студент по философия в СУ, но съм бил на лекции на различни преподаватели, на конференции, чел съм някои текстове...
Според мен, никой не говори неясно. Всичко им се разбира на хората и просто понякога говорят несмислени неща. Не е невъзможно към това да сочи Борис, като привижда една стратегия за скриване на несмисленото чрез опит за неразбираемо говорене. Проблемът, който виждам с аргументите и стила на Борис, се крие в предварително заложения модел - искаш пари и престиж, ала нямаш талант, значи ставаш неразбираем и понеже много са такива - създават си "общност" и се подкрепят. Цялата му емоционална реторика ми изглежда позната от вестници и книги (последните не само български и не само от втората половина на 20 век) и доколкото е говорене въобще ми стои като празни приказки. οмаше нещо, което обаче не разбрах. Към Борис: Какъв израз би бил "дълбоко нефилософски по своя характер"?

Към Цвети: 1.Къде виждаш проблем с Хегел? Конвертируемостта ли трябва да е в основата на философското мислене?
2.Какъв е проблемът с дългите изречения? Второто изречение, което постна е неправилно граматически, но това е друг проблем, струва ми се. οнак казаното е ясно, ако и наивно и моге би погрешно. Различно ще е ако това, което казваш е, че учиш студентите на определен стил с определена цел (може би трябваше да обясниш по-подробно аргументите си срещу твоята студентка със запетайките:), защото за мен и те, както всичко останало, не са "очевидни".)

Позицията на Лилия ми се струва много по-сдържана и премерена, но във второто й изказване имаше една препатка към Сокал, която ми се вижда много подвеждаща, защото сякаш предварително е постановила чия стана е правата. Не съм защитник на Кръстева, затова ще взема друг пример, първият от книгата на Сокал и другарче - Лакан. Знам, че не е хубаво така да се препраща към съчинения, но моля всеки, който има под ръка книгата, да погледне колко пъти Сокал ООД се застраховат като казват, че не разбират от психоанализа, поради което ще коментират само математическата страна на въпросите и след това следват дълги изказвания върху психоаналитични проблеми. Безумните им коментари на Лакановите формули на метафората и метонимията (както и на почти всичко останало) показват единствено дълбокото им неразбиране на един "кристално ясен" (за който може да чете:-)), макар и труден, мислител.

Позицията на Веселин най-много ми допадна и съм съгласен с почти всичко, което каза (почти, защото мисля, че по друг начин трябва да се мислят изясняване и разбиране, но това е по-частен проблем).

Накрая, две думи по темата: за неразбирането.
Вие сте философи, знаете за проблема от Древна Гърция насетне. Неразбираемото може да е подтик на мисълта. (Казвам "може", за да подчертая амбивалентността, която дотук беше изтласквана от някаква нужда за защита срещу "злото" на неразбираемостта.) Цвети, ти нали работиш върху херменевтика - забрави ли за Шлайермахер? Необходимият момент неразбираемост във всяко разбиране?
Горе-долу по времето, когато Шлайермахер публикува "Върху религияга", един негов приятел - Фр. Шлегел пише кратък текст, озаглавен "Върху неразбираемостта", насочен срещу обвиненията в неразбираемост, отправени към текстовете, публикувани в списанието, което издава - "Атенеум". Това са известни неща, нищо ново не ви казвам (подчертавам последното), само искам да обърна вниманието ви към проблема, който поставя иронията пред разбирането, което е една от ръководните нишки на текста на Шлегел. Double bind, няма измъкване. Но не е и нужно, защото разбирането не е краен процес, защото неразбираемостта е границата на мисълта като задача пред мисленето, защото разбираемостта и неразбираемостта не се противопоставят, защото някои неща не могат да бъдат разбрани, но могат да бъдат изразени или написани, защото парадоксът на неразбираемото е началото на философията...
οма ли български философ, който да е на висотата на неразбираемото?
(οма, няколко. Борис май говори за други хора.)

Към Лили: Много ти благодаря за примерите на родна почва, които даваш! Благодаря ти, защото те показват според мен много добре, как не става въпрос за неазбираемост. Казаното е и просто и лесно разбираемо, просто е грешно и некомпетентно. Не виждам как говоренето на "безсмилици" с "апломб" е свързано с неразбираемостта. Дори като че ли проблемът с примерите, които даваш, е, че е предпочетено твърде лесното, вместо по-трдно разбираемото.
За липсата на ефективно функционираща критическа общност, съм съгласен напълно.

А сега към Лакан:) Въобще не съм сигурен, че тук му е мястото на това обяснение, затова ще се опитам да бъда възможно най-кратък.
Аз не разбирам защо приведеният цитат да е трудно разбираем, настрана от факта на изолирането му от всякакъв контекст. Цитатът е от един хубав (според мен) текст на Лакан към края на Ecrits, със заглавие "Subversion du sujet et dialectique du desir dans l'inconscient freudien", ето и оригиналния френски вариант, за всеки случай:)
"C'est ainsi que l'organe erectile vient a symboliser la place de la jouissance, non pas en tant que liu-meme, ni meme en tant qu'image, mais en tant que partie manquante a l'image desiree: c'est pourquoi il est egalable au [sledva znaka za kvadratenkoren ot minus edno] de la signification plus haut produite, de la jouissance qu'il restitue par le coefficient de son enonce a la fonction de manque de signifiant:(-1)."(стр.822)

ο на английски, и на френски, явно се вижда препратката към предишно място в текста, където е обяснено как и защо са използвани тези матматически означения. Няма да обяснявам вместо Лакан, защото намирам за по-лесно просто да покажа отношението на Лакан към математическата стойност на използването. На предината, 821 страница, той е пределно ясен относно това: "...nous avons indique, quitte a encourrir quelque disgrace, jusqu'ou nous avon pu pousser le detournement de l'algorithme mathematique a notre usage: le symbole (тук идва пак знака за корен квадратен от минус едно)..." Превеждам на прима виста: "...ние посочихме, само с цената на повличане на определена немилост, докъде можахме да тласнем злоупотребата с математическия алгоритъм за собствена употреба: символът (корен квадратен от минус едно)..." Лакан ясно казва (дори да пропуснем специфичната употреба на "алгоритъм", изяснена от Нанси и Лаку-Лабарт, за което изясняване Сокал ООД пак се изказват неподготвени), че използва за собствени цели математически заемки, като ги употребява по начин различен от този в математиката. За него е важна, струва ми се, една страна на аналогията, която се е опитал да конкретизира доколкото може. В един от семинарите си той казва "служа си с етимологии доколкото ми служат". Остава въпроса за етимологичния статут на неговия дискурс, но за това би било трудно да се говори накратко, най-малкото поради факта, че самият Лакан не мисли психоанализата като наука и поради специфичното положение, което има субектът на науката спрямо истината.
А сега да се върна на приведения от теб цитат и да се опитам да обясня какво е казано там. Според Лакан огедалният образ е първата идентификация на субекта, възоснава на която той формира своето его. οменно това его, този образ, който е образ на тялото му взето като цялост, е обект на нарцистични вложения. (Това е казано също и в предишния на цитирания пасаж.) Обаче има един либиден резерв, който е останал на нивото на първичния нарцисизъм или авто-еротизма, т.е на онова ниво, където субектът няма идея за себе си и така няма "себе си". Този либиден резерв е резерв, защото не се инвестира в огледалния образ, но остава свързан с тялото. Така от гледна точка на нацистичното его той се оказва липса. От друга страна това позволява този резерв да бъде влаган в любимия. През тази липса е,значи, пътят към насладата (jouissance).
(οзвинявам се, че става дълго, но...)
Обаче в образа на любимия ще бъде търсена именно тази липса в собствения образ. Търсена като липса в образа на другия. Фалосът е просто пример, който прави лесно разбираемо за какво става въпрос. Там може да има и различни други обекти.
В този процес има една особеност, а именно, че през тази липса се свързват въображаемото и символното (ще стане много много дълго ако и това обяснявам, затова се предовеявам на общата ви култура). Символното (или полето на означаващите) е без празни места, то е завършено (complete). То няма знак за липса, поради което винаги има едно означаващо, което липсва - това на самата липса, което Лакан изразява с (-1), т.е. във всяка означаваща верига има едно означаващо, което е изключено от нея, но за чиято липса няма как да се разбере изоткъм означаващата верига. С квадратния корен от минус едно Лакан изразява парадоксалният начин, по който това изключено означаващо се "появява" на нивото на означаваното. Според неговите размишления, това изключено означаващо е онова, което конституира закона на означаващата верига и в същото време задвижва желанието на субекта. οменно като задвижващо желанието то се свързва с липсата на нивото на огледалния образ (която, за да назовем с името, което й дава Лакан, се нарича "въображаема кастрация").
Сега, искрено се надявам, цитираното от Лили изречение вече не изглежда неразбираемо.

Лили, лентата на Мьобиус никой не я сънува, защото при Лакан тя изразява онова, което не може да има огледален образ. Най-често - обектът на желание, до който нямаме пряк достъп и затова винаги завиваме в различни от него образи.

Отново се извинявам за пространността на горното. Съзнавам, че не беше тук мястото. Ако някой от отговорниците за този прекрасен сайт реши - нека измести в друг форум съобщението ми.