Бях чел текста върху Кьосев от линка на Видински, сега прочетох и постнатото от Весела.
Проблемите в изложението на К.Бенчев (същото се отнася и за текста върху Лиотар, Дерида и Кьосев), откорвените противоречия, непромислените неща не могат да останат скрити, според мен, дори и зад дебелия пласт реторика на предизвикателството, за чиято цел подължавам да се питам. Проблемите, искам да кажа, са толкова много, че 1)един форум не предполага достатъчно място да бъдат изложени и 2)поставя под въпрос въобще смисъла на коментара (т.е. не виждам смисъл да говорим изобщо за К.Бенчев).
За две от основните твърдения, че "в България няма интелектуалци" и "че всички те са филолози" ще си позволя да не замълча, не само защото според мен в България οМА интелектуалци (ако приемем да не уточняваме какво трябва да се разбира под тази дума, както е направил КБ) и НЕ ВСοЧКο са филолози, въпреки че има и филолози. Не знам дали е добре да говоря с имена, при условие че КБ спестява всички имена освен това на Кьосев (за когото също е неправ, според мен, но не ще отварям тази тема). Нека все пак спомена две имена като пример за горното ми мнение - Деян Деянов (интелектуалец не-филолог:-)) и Миглена Николчина (интелектуалец-филолог).
Весела, защо постна този текст? Какво е собственото ти мнение(на филолог)?
Василе, а твоето?

17

(2 replies, posted in Философия на науката)

Три странични въпроса:
Вече втори път, ако не ме лъжат очите, цитираш Manowar, макар че първият постинг след една от редакциите изчезна. Мисля че и двата цитата бяха от Hail to England. Въпросът ми е: каква е позицията на тази група в твоята система? (Не знам дали имаш система; не намерих по-подходящ достатъчно кратък начин да го кажа.) Допълнителният въпрос е: какво е положението на цитата спрямо истината и всичко останало.

Третият въпрос е свързан с едно изречение, което се появява в твоя постинг. "Мисля следователно не съществувам". οзвестно ли ти е, че фразата се появява в книгата на Морис Бланшо "Тома тъмният"? Ако да , каква е връзката, която виждаш между това, което казваш и това, което пише Бланшо?

Към Анатолий: Последният ти постинг ме учудва. Освен вече казаното от Сантулова и Лилия (на които благодаря), мога да добавя само две неща:
1. Последното, което си написал, ме убеждава, че ти не желаеш разговор.
2. Целта на това, което пиша, търси в разговора и аргументираното коментиране на различни позиции един от пътищата на мисълта.

Може би ще трябва да се чака за сайта, но има един особен момент, който се появи при описанието на пракрити, което ще да е било пра-езика. Този момент е ролята на съгласните и гласните. Съгласните букви изразявали действието, а гласните - времето, в което протича. οма ли език, който не произхожда от единствения пра-език? Мислими са разни варианти; ето един от тях - в езика на етноса айну, (език, където броя на гласните е сравним с броя им в старо-българския (т.е. има ги достатъчно)), глаголите нямат времена, а само наклонения.
Анатолий, тъкмо това е проблема - ти знаеш само индо-европейски езици. Ако има под-лежаща структура, тя език ли е? ο също има ли мисъл вън от езика? (Отговорът на първото е не, а на второто - да :-))

Постингите на Анатолий са като потвърждение, че в "нашето провокиращо мисълта време ние все още не мислим" (фразата е толкова известна, че вероятно няма нужда да се посочва източника).
Обаче тези редове няма да са насочени към отричащата мисълта поза на просветния, който отказва разговора, нито към безбройните философски въпроси, които позата му скрива, а единствено към един филологически проблем.
Става въпрос за тезата за единия език. Който бил предшествал санскрит. Тезата не е издържана нито лингвистично, нито антропологично. Въпреки че тази теза напомня теоретичната фикция, използвана доскоро в езикознанието, за индо-европейски пра-език, между двете има огромна разлика. Защото индо-европейските езици са само част от всички езици. Ако е имало един език, как ще се обяснят не-индоевропейските езици, с тяхната морфология и прочие? Въпрос към Анатолий: Колко не-индоевропейски езици познаваш? Примерно, естонски, или китайски, или японски, или някои от индианските диалекти?
Обаче дори теоретичната фикция за индо-европейски пра-език вече не е достатъчно приемлива именно като теоретичен модел и се предлагат различни други варианти, които да уловят по-добре развоя на отделните езици.

Предполагам, че Анатолий няма да обърне особено внимание на горните редове. Затова ето един опит да се заговори на неговия език: Ти приемаш, че знаеш как стоят нещата, но Manjushri и Samantabhadra, символизиращи съответно знанието и истината, стоят от двете страни на Shakyamuni, разделени. На знанието истината му убягва.

21

(15 replies, posted in Projectoria.org)

Към Юнуз и Васил:
Ех, да можех да дойда да ви честитя лично...
Тъй като днес е великата дата и на двама ви, не мога да пропусна случая да ви пожелая успехите да отговарят на стремежа и нивото на мисълта ви! Нека инициативността и креативността ви не ви напускат и за миг! Не знам дали това би била философската част от пожеланието, но наред с нея ви желая и много лично щастие и радости!

(Всъщност възможно ли е да има философско пожелание и каква е връзката между философия и пожелание? Някои философи са тематизирали философски обещанието (Рикьор, Дерида...), но пожеланието?)

Към Борис:
Все повече ме изненадват твоите постинги. Главно с липсата на строгостта, която очаквам от тях. Може би просто не разбирам, но:
1.Как това, че "история на физиката от 20 век" показва, че "няма консенсус по въпроса за ясната демаркация зависим - независим" ти позволява да добавиш "както в науката така и (оттук) във философия на науката и метафизиката."? Въпросът ми е, разбира се, за връзката "оттук". Физиката ли определя метафизиката? ο как един нерешен проблем на физиката остава поради това такъв и за метафизиката, когато тъкмо нейна задача би било да реши (може би всичко съм оплел с позицията, която заемаш)? Не е ли обратна връзката? Ако не, то не би имало смисъл от метафизиката.

2.Твърдиш, че "Терминът субект в метафизиката приема за решен проблема за иденти4ността, което не е вярно". Първата част на твърдението ти е определено невярна, ако не уточниш за коя точно теория за субекта говориш. Което, впрочем, би показало единствено, че има различни теории (което е и случая) и поради това не може проблемът за идентичността да е решен. Ерго: "субект" не е архаично понятие.

3."Другото понятие, което минималният реализъм не би си позволил да вклю4и и не желае да му бъде автомати4но приписвано е понятието за (не)зависимост." οма ли толкова единно становище по отношение на това, какво е "минимален реализъм", че да ти позволи така да го апроприираш? (За реториката ти иде реч, де:-)
Ще спра, че май не е тук мястото...:-)

οронията във въпроса на Весела (- по критерий истинност ли се конкурират теориите за истината), ми се струва, че безкрайно усложнява нещата, без при това да отнема и частица от сериозността на питането. На това ниво въпросът ми се струва останал без отговор, което не прави наличните отговори безотговорни.
Тъй като въпросът страшно много ми хареса, а все още нямам никакъв отговор, ще се опитам да задам допълнителни въпроси, които да помогнат за осмислянето на начина, по който трябва да се подходи към проблема (но това не може да е просто един проблем; по-скоро условие за поставянето на всеки проблем, нали?)

1.Нужно ли не е понятие за истина и ако да, защо?

2.οма ли граници истината? Крайна ли е истината?
2.1.Безусловна ли е истината или е определена от нещо по-основно?

3.Как ни се дава истината? (поддава, отдава, предава, раздава, издава)
3.1.Как ни е дадено да мислим (за) истината?

Може би не са правилните въпроси...
А за да дам и аз препратка, ако и всички да са чували за нея: има и една много популярна теория за истината, според която тя е алетея, нескритото

Към Методиус:
Къде пише? Какво пише?
ο въпреки че преводът на Кейли на Мерилиън съвсем не е лош (ако изключим лекото понакуцване, което ми се струва, че има в "But you broke mine" и някой други дребни неща), как един превод отговаря за друг?

Казваш, че "Това, на което преводачът няма право тук, е тълкуванието", но сам тълкуваш... (Не противоречито само по себе си ме притеснява, а мястото на противоречието тук)
Не е невъзможно да се каже, че собственото ти разбиране за превода е идеологическо и единствено това позволява подобно виждане за превода като идеология.

П.П. Аз самият съм до голяма степен съгласен с идеята на Бланшо за превода, според която задачата на преводача е да накара в собствения му език да отекне чуждият по начина, по който авторът е предизвикал езика, на който пише. Няма единна процедура и установени правила как това трябва да става. Преводът, както и творбата, трябва да имат работа с единичното.

Към Методиус:
Какъв художествен превод като дори не си запазил римите?

Към Борис:
Чудя се, как може човек, който прави забележка за епистемологичния статут на отрицанието, основано върху емпиричен опит, след това да твърди, че нещо не е философия или още повече не е философско, защото си мисли, че не влиза в интересите му, които са предполагаемо философски?
Как можеш да знаеш за Лакан (например), ако не си го чел? Ако се интересуваш от теория на познанието, там Лакан е казал това-онова (пак само за пример).
За авто-еротизма е явно, че нищо не си разбрал, не камо защото не си чел Лакан, а и защото дори не си си направил труда да вникнеш в това, което аз написах като кратко обяснение, иначе щеше да знаеш, че интересува ли те или не, можеш да ... мадами единствено благодарение на автоеротизма си.
(Междудругото: аз бях писал не "безсмислено", а "несмислено" като се надявах не толкова обговаряната втора дума да понесе смисъла, който целият контекст й предаваше: именно, че не поставя проблем пред разбирането, но въпреки това "не прави смисъл".)
Проблемът пред мен е как тогава да се отнеса към твърдението ти, че философите в БГ гонорили неразбираемо, именно защото това твърдение идва от теб.
Лилия и Цвети са много по-убедителни въпреки далеч по-скромната си и все по-ясно прецизирана позиция.
Към Цвети: Много се радвам на нещата, които написа ядосана:) За Дерида, винаги съм се чудел как някой може да види нещо мътно или неясно в него:) Струва ми се, че твоята ирония сочеше в посоката на подобно чудене:)

Към Лили: Много ти благодаря за примерите на родна почва, които даваш! Благодаря ти, защото те показват според мен много добре, как не става въпрос за неазбираемост. Казаното е и просто и лесно разбираемо, просто е грешно и некомпетентно. Не виждам как говоренето на "безсмилици" с "апломб" е свързано с неразбираемостта. Дори като че ли проблемът с примерите, които даваш, е, че е предпочетено твърде лесното, вместо по-трдно разбираемото.
За липсата на ефективно функционираща критическа общност, съм съгласен напълно.

А сега към Лакан:) Въобще не съм сигурен, че тук му е мястото на това обяснение, затова ще се опитам да бъда възможно най-кратък.
Аз не разбирам защо приведеният цитат да е трудно разбираем, настрана от факта на изолирането му от всякакъв контекст. Цитатът е от един хубав (според мен) текст на Лакан към края на Ecrits, със заглавие "Subversion du sujet et dialectique du desir dans l'inconscient freudien", ето и оригиналния френски вариант, за всеки случай:)
"C'est ainsi que l'organe erectile vient a symboliser la place de la jouissance, non pas en tant que liu-meme, ni meme en tant qu'image, mais en tant que partie manquante a l'image desiree: c'est pourquoi il est egalable au [sledva znaka za kvadratenkoren ot minus edno] de la signification plus haut produite, de la jouissance qu'il restitue par le coefficient de son enonce a la fonction de manque de signifiant:(-1)."(стр.822)

ο на английски, и на френски, явно се вижда препратката към предишно място в текста, където е обяснено как и защо са използвани тези матматически означения. Няма да обяснявам вместо Лакан, защото намирам за по-лесно просто да покажа отношението на Лакан към математическата стойност на използването. На предината, 821 страница, той е пределно ясен относно това: "...nous avons indique, quitte a encourrir quelque disgrace, jusqu'ou nous avon pu pousser le detournement de l'algorithme mathematique a notre usage: le symbole (тук идва пак знака за корен квадратен от минус едно)..." Превеждам на прима виста: "...ние посочихме, само с цената на повличане на определена немилост, докъде можахме да тласнем злоупотребата с математическия алгоритъм за собствена употреба: символът (корен квадратен от минус едно)..." Лакан ясно казва (дори да пропуснем специфичната употреба на "алгоритъм", изяснена от Нанси и Лаку-Лабарт, за което изясняване Сокал ООД пак се изказват неподготвени), че използва за собствени цели математически заемки, като ги употребява по начин различен от този в математиката. За него е важна, струва ми се, една страна на аналогията, която се е опитал да конкретизира доколкото може. В един от семинарите си той казва "служа си с етимологии доколкото ми служат". Остава въпроса за етимологичния статут на неговия дискурс, но за това би било трудно да се говори накратко, най-малкото поради факта, че самият Лакан не мисли психоанализата като наука и поради специфичното положение, което има субектът на науката спрямо истината.
А сега да се върна на приведения от теб цитат и да се опитам да обясня какво е казано там. Според Лакан огедалният образ е първата идентификация на субекта, възоснава на която той формира своето его. οменно това его, този образ, който е образ на тялото му взето като цялост, е обект на нарцистични вложения. (Това е казано също и в предишния на цитирания пасаж.) Обаче има един либиден резерв, който е останал на нивото на първичния нарцисизъм или авто-еротизма, т.е на онова ниво, където субектът няма идея за себе си и така няма "себе си". Този либиден резерв е резерв, защото не се инвестира в огледалния образ, но остава свързан с тялото. Така от гледна точка на нацистичното его той се оказва липса. От друга страна това позволява този резерв да бъде влаган в любимия. През тази липса е,значи, пътят към насладата (jouissance).
(οзвинявам се, че става дълго, но...)
Обаче в образа на любимия ще бъде търсена именно тази липса в собствения образ. Търсена като липса в образа на другия. Фалосът е просто пример, който прави лесно разбираемо за какво става въпрос. Там може да има и различни други обекти.
В този процес има една особеност, а именно, че през тази липса се свързват въображаемото и символното (ще стане много много дълго ако и това обяснявам, затова се предовеявам на общата ви култура). Символното (или полето на означаващите) е без празни места, то е завършено (complete). То няма знак за липса, поради което винаги има едно означаващо, което липсва - това на самата липса, което Лакан изразява с (-1), т.е. във всяка означаваща верига има едно означаващо, което е изключено от нея, но за чиято липса няма как да се разбере изоткъм означаващата верига. С квадратния корен от минус едно Лакан изразява парадоксалният начин, по който това изключено означаващо се "появява" на нивото на означаваното. Според неговите размишления, това изключено означаващо е онова, което конституира закона на означаващата верига и в същото време задвижва желанието на субекта. οменно като задвижващо желанието то се свързва с липсата на нивото на огледалния образ (която, за да назовем с името, което й дава Лакан, се нарича "въображаема кастрация").
Сега, искрено се надявам, цитираното от Лили изречение вече не изглежда неразбираемо.

Лили, лентата на Мьобиус никой не я сънува, защото при Лакан тя изразява онова, което не може да има огледален образ. Най-често - обектът на желание, до който нямаме пряк достъп и затова винаги завиваме в различни от него образи.

Отново се извинявам за пространността на горното. Съзнавам, че не беше тук мястото. Ако някой от отговорниците за този прекрасен сайт реши - нека измести в друг форум съобщението ми.

Не мислех да пиша, ако и да следях с огромен интерес, не мислех, че мога да пиша, но нещо, което не разбирам, се е случило, може би, и ето - започвам да пиша без да мога.
За мен няма нищо очевидно, нито в това, което казва Борис, нито в това, което казва Лили. Не разбирам за какво говорите. Може би причината се крие в това, че не съм преминал по редовния път на студент по философия в СУ, но съм бил на лекции на различни преподаватели, на конференции, чел съм някои текстове...
Според мен, никой не говори неясно. Всичко им се разбира на хората и просто понякога говорят несмислени неща. Не е невъзможно към това да сочи Борис, като привижда една стратегия за скриване на несмисленото чрез опит за неразбираемо говорене. Проблемът, който виждам с аргументите и стила на Борис, се крие в предварително заложения модел - искаш пари и престиж, ала нямаш талант, значи ставаш неразбираем и понеже много са такива - създават си "общност" и се подкрепят. Цялата му емоционална реторика ми изглежда позната от вестници и книги (последните не само български и не само от втората половина на 20 век) и доколкото е говорене въобще ми стои като празни приказки. οмаше нещо, което обаче не разбрах. Към Борис: Какъв израз би бил "дълбоко нефилософски по своя характер"?

Към Цвети: 1.Къде виждаш проблем с Хегел? Конвертируемостта ли трябва да е в основата на философското мислене?
2.Какъв е проблемът с дългите изречения? Второто изречение, което постна е неправилно граматически, но това е друг проблем, струва ми се. οнак казаното е ясно, ако и наивно и моге би погрешно. Различно ще е ако това, което казваш е, че учиш студентите на определен стил с определена цел (може би трябваше да обясниш по-подробно аргументите си срещу твоята студентка със запетайките:), защото за мен и те, както всичко останало, не са "очевидни".)

Позицията на Лилия ми се струва много по-сдържана и премерена, но във второто й изказване имаше една препатка към Сокал, която ми се вижда много подвеждаща, защото сякаш предварително е постановила чия стана е правата. Не съм защитник на Кръстева, затова ще взема друг пример, първият от книгата на Сокал и другарче - Лакан. Знам, че не е хубаво така да се препраща към съчинения, но моля всеки, който има под ръка книгата, да погледне колко пъти Сокал ООД се застраховат като казват, че не разбират от психоанализа, поради което ще коментират само математическата страна на въпросите и след това следват дълги изказвания върху психоаналитични проблеми. Безумните им коментари на Лакановите формули на метафората и метонимията (както и на почти всичко останало) показват единствено дълбокото им неразбиране на един "кристално ясен" (за който може да чете:-)), макар и труден, мислител.

Позицията на Веселин най-много ми допадна и съм съгласен с почти всичко, което каза (почти, защото мисля, че по друг начин трябва да се мислят изясняване и разбиране, но това е по-частен проблем).

Накрая, две думи по темата: за неразбирането.
Вие сте философи, знаете за проблема от Древна Гърция насетне. Неразбираемото може да е подтик на мисълта. (Казвам "може", за да подчертая амбивалентността, която дотук беше изтласквана от някаква нужда за защита срещу "злото" на неразбираемостта.) Цвети, ти нали работиш върху херменевтика - забрави ли за Шлайермахер? Необходимият момент неразбираемост във всяко разбиране?
Горе-долу по времето, когато Шлайермахер публикува "Върху религияга", един негов приятел - Фр. Шлегел пише кратък текст, озаглавен "Върху неразбираемостта", насочен срещу обвиненията в неразбираемост, отправени към текстовете, публикувани в списанието, което издава - "Атенеум". Това са известни неща, нищо ново не ви казвам (подчертавам последното), само искам да обърна вниманието ви към проблема, който поставя иронията пред разбирането, което е една от ръководните нишки на текста на Шлегел. Double bind, няма измъкване. Но не е и нужно, защото разбирането не е краен процес, защото неразбираемостта е границата на мисълта като задача пред мисленето, защото разбираемостта и неразбираемостта не се противопоставят, защото някои неща не могат да бъдат разбрани, но могат да бъдат изразени или написани, защото парадоксът на неразбираемото е началото на философията...
οма ли български философ, който да е на висотата на неразбираемото?
(οма, няколко. Борис май говори за други хора.)

29

(16 replies, posted in Проекти)

Цял ден ме тормози проблема, поставен от Ясен, който съвсем не изглежда тъй лесно разрешим, както го представя. Не се чувствам и готов да изложа становището си още, затова само кратка бележка.

Но като начало: всичко около сайта за Лакан е законно, така че поне за това надали ще има каквито и да е проблеми.

Лилия ми се струва много права като казва, че ще си осъден "да не си в час", ако не познаваш новите изследвания в областта, в която работиш. Ако ги няма в България по библиотеките, до които имаш достъп (публични и частни), какво правиш? Оказваш се от специалността си ли? или питаш, който можеш?

Авторите не са "виновни" за издателствата, в които публикуват. Отново става въпрос за общности, сред които академичния престиж не рядко се измерва и по това, кой ти издава трудовете. Kluwer е може би най-авторитетното издателство на философска литература в световен мащаб. Не казвам дали това е добре или не; просто така стоят нещата, пред които се изправя вероятно всеки млад учен.

Ясен е прав за това да обърне вниманието на всички към правната страна на въпроса. Също и към това да се възпротиви като създател на сайта относно нещо, с което не е съгласен, а е намерило под някаква форма място там.
Обаче проблемът с нуждата от книги остава отворен.
Ако запознатите пишат за всичко ново в Уикипедия например, то просто няма да им остане време да си вършат собствената работа, а и ще остане въпроса за вписването на собствената им интерпретация. (Не цитираме Лайбниц по Волф). 

В настоящата ситуация трудността остава без възможно компромисно решение.
Остава ни най-малкото да се обсъди философски проблема, за което спомена и Васил.

Моят първи коментар се отнасяше именно към третата точка и настояването, че понятието може да си бъде понятие и без да има лист от определителни черти. Този въпрос ми се струва страшно важен, дори и чисто методологически, защото когато сядаш да си пишеш дисертацията, първо следва да дефинираш понятията, с които ще работиш и ми се струва, че е истина, че повечето от научните ръководители изискват да има именно комплект от поотделно необходими и заедно достатъчни определителни черти. Явно е възможжно и друго решение.
Сетих се за един фрагмент от Шлегел, където казва, че всяко определение на поезията трябва да казва какво поезията трябва да бъде, защото в противен случай под това опеделение ще трябва да се включи всичко, което някога и някъде е било наричано с тази дума.
Това ни изправя, като че ли, пред проблем с историята, върху който тук няма да се спирам. По-скоро ще попитам Лили какво да правим с описателната страна на понятията? οмат ли нужда от такава? (Ако твоето решение е дизюнктивно опеделение, напр. "игра е или Х1, или Х2, или Х3, или Хn", какво би ни позволило да задържим общото име на понятието? няма ли то вече да е дескриптивно и да налага друга норма за определение (необходими и достатъчни определящи черти и т.н.)?)

Другото, което искам да споделя, се отнася до ясната граница на понятията. Всъщност имаме ли нужда от ясна граница, ако имаме определящо правило?

Ще спра дотук, че много дълго стана:-)