You are not logged in. Please login or register.
Философски форуми → Posts by Darin
Намерих един сайт, където има много текстове на Дерида на френски. Някои от най-важните му книги са сканирани и качени. За онези, които се интересуват, може би ще е важно.
Ето линка:
http://www.jacquesderrida.com.ar/frances/frances.htm
Самият сайт е на испаснски, поради което има и много испански преводи. Ето линк към тях:
Кога и къде?
Защото си струва:)
Не мисля, че мога да допринеса с каквото и да е по отношение на дискусията, освен със съвет към онези, които твърдят, че
"математиката и традиционната формална логика се оказват импотентни като артикулационна система за обозначаване на патерните на битието"
да бъдат по-внимателни при тези си твърдения, защото показват както повърхностно познаване на онтологията, така и на математиката. Не е хубаво да се препраща, затова се извинвам за края на изречението, но ще дам пример - френският философ Ален Бадиу в книгата си "Битие и събитие" (1988) твърди и показва точно обратното: че математиките са онтология, науките, които "артикулират" "патерните" на битието. (Това е, за да не давам примери от аналитичната традиция.)
(П.П. οзгубеният обект не се губи в аритметични задачи, а е загубван в самото стъпване в символното, тоест преди всяко деление или каквато и да е друга операция, още при конституирането на обектите, обектите като нещо, което може да бъде, например, преброено. Така е при Лакан, така е при Кръстева.)
Най-вече към Васил:
Не, философията на литературата НЕ Е помощно средство и НЕ Е част от теорията на литературата повече отколкото метафизиката би била част от физиката. Опитах се да кажа, че в даден момент теорията надхвърля своите граници.
Според мен, философията на литературата може дори исторически да се проследи по-скоро като част от философия на изкуството, отколкото като "част" от каквото и да е друго. (Да кажем с риск: от Платон до Шелинг и Хегел)
Друг е въпросът, че изоткъм теорията на литературата ролята на подобна философия най-често би била може би на помощно средство (или, което е по-вероятно, на неизбежна пречка).
Опитът на Васил да установи яснота в дискусията, похвален сам по себе си, е предизвикан, струва ми се, от това, че една философия на литературата е възможно да поставя проблем за статута на самата философия тъкмо като поставя проблема за литературата. Оттук и сплитането на литература, литературна теория и философия (вкл. философия на литературата). Ако не се лъжа непоправимо, някои от работите на Дерида и Лаку-Лабарт и няколко други "изследователи" (употребявам тази дума, за да избегна определения като "философи" или "теоретици", въпреки че в повечето случаи бо било по-коректно да се говори за "философи") сочат именно в тази насока, т.е. към така сплетения възел.
П.П. Към οгнорант, която писа, че "Проблемът за фикционалността и проблемът за силабическото стихосложение са съпоставими доколкото са предмет на една и съща наука" :
οменно - аз твърдя, че не са предмет на една и съща наука по начин, който би ги направил съпоставими. Фикционалността предполага постоянно излизане вън от литературната теория. Ще се опитам да го кажа по различен начин. Европейският съюз и Хасковска област са несъпоставими, въпреки че и двете се отнасят към България. (Не много адекватен пример, ама това ми хрумна в този момент, не на последно място и защото България още не е член на ЕО :-))
Към οгнорант: Но защо "само за да не бъде обвинена в прекалена отвъдност"? Теорията се занимава с частните си проблеми съвсем не като извинение.
Проблемът за фикционалността не бива да бъде лесно слаган на едно ниво с, например, проблемите на стихознанието, а основната причина е, че фикционалността съвсем не е проблем само или предимно на литературната теория. Всъщност повечето от смислените изследвания върху фикционалността са философски, а не литературоведски. (Ръсел, Мейнонг, М.Макдоналд, Стросън, Сърл, Ламарк...) Дори οзер по отношение на фиктивното счита, че трябва да се направи литературна антропология, която в никакъв случай не бива да виждаме просто като клон или вариант на литературната теория. Всичко това, естествено, не означава, че фикционалността не е централен проблем ο на литературната теория.
Относно връзката между литература и фикция, следователно, ще трябва да се говори за нива на анализ, нива на поставяне на проблема, които няма да могат да бъдат лесно разграничавани.
ο накрая, следва да се запитаме защо точно фикцията се оказва една от областите, предполагащи "точка на неразграничимост" или поне размножаване на граничните линии. Насоката на приемлив отговор би се обърнала към непълното припокриване на литература и фикция, както и към фикционалността поставяща проблеми надхвърлящи всяко конкретно литературоведско изследване (за човека, за реалността, за истината, за смъртта, за границите и т.н.)
С последното се разкрива нуждата често литературоведските изследвания да съдържат философски момент.
Да, това което казва Цвети ми се вижда много смислено.
Но ще се върна към въпроса на Васил за философията.
Васил:"Очевидно нещо изпускам и искам да изясня случката още: правилно ли разбирам, че „философия на литературата” отговаря на въпроса „що е литература?”… Ако не е така, с какво се занимава тази философска дисциплина?"
Философията на литературата, доколкото е философия (вж. съответната рубрика в този форум, "Що е философия"), не просто пита "Що е литература", а се занимава с мислене на основанията (и основите) и техните липси. С други думи, струва ми се нужно да се каже, че на въпроса "Що е литература" има и отговор, който идва от теорията на литературата, а не от философията. Което не означава, че границата всеки път е ясна или единна между теоретическото и философското.
Относно есенциализма и конструктивизма, единственото, което ми се иска да добавя, е, че това не са единствените начини да се погледне на въпроса и е необходимо да вземем предвид не-есенциалистки подходи, които разглеждат литературата като въпрос на конвенция или институционално, или според изпълняваната от литературата функция и т.н. Отново - всяко от тези гледища може да има и философска страна.
След няколко месеца, в които поради проблеми с компютъра си не успявах да влизам в прекрасния форум на Проектория, се оказа, че овъзможностеното ми влизане е съвпаднлало с появата на тема, която ме интересува и вълнува много, не само поради институционалната ми ангажираност с Теорията на литературата. (Благодаря на Васил! :-))
οгнорант:"Нещата тръгнаха оттам, че да, аз лично мога да кажа, че теорията на литературата е философия на литературата"
Ето едно твърдение, с което ама хич не мога да се съглася. οли поне не мога да се съглася, ако не се даде отговарящо на твърдението определение на "теория".
Теорията на литературата, струва ми се, се занимава с въпроси като тези за литературните родове и(ли) жанрове, за видовете стихосложение, за повествователните модели и т.н.
Мисля, че теоретическо изследване върху силабическото стихосложение в българската народна песен трудно би могло да мине за философско.
Проблемът идва вероятно от там, че за да има литературна теория трябва да има яснота около въпроса за предмета на тази теория, с други думи за това "що е литература". Доколкото има яснота, то тя е яснота за проблематичостта на повечето от наличните опити за дефиниране на литературата. Така литературната теория е все повече теория за теорията, без при това да спира да бъде теория на литературата. (Според мен от тази гледна точка ясно се вижда залога на великата книга на Нанси и Лаку-Лабарт.) Обаче метатеорията е невъзможна. Т.е. няма метатеория на литературата. Тя или ще изпада в моделите на някои от миналите теории, или ще трябва да е философия на литературата.
Проблемът е още по-сложен, доколкото "литературата" може би по самата си "същност" поставя под върпос възможността на въпроса "Що е?"; доколкото "литературата" поставя под въпрос "същността", "истината" и т.н.
(Това предложение под почти същата форма е изразено от Жак Дерида в самото начало на "La double seance", в "Дисеминацията", но нека бъде напомнено, че под една или друга форма вдъхновител и за предположението на Дерида, и за книгата на Нанси и Лаку-Лабарт са текстове на Морис Бланшо като "Възможна ли е литературата", "Езикът на фикцията" и "Литературата и правото на смърт".)
За да използвам един термин от другаде, може би това, което Цветелина спомена срещу чистотата на дискурсите, може да бъде обговорено чрез обсъждане на "точките на неразграничимост" между теорията на литературата, философията и, разбира се, самата литература.
Успех и на теб, Борисе! Дано и комисията, и въпросите бъдат на нивото, което заслужаваш!
Цвети, успех на вътрешната защита! Разкажи и за там как е минало!
Предполагам, че повечето, които имат интерес, вече знаят за този сайт, посветен на Дельоз, където могат да бъдат намерени части от семинарите му, като някаква част са и преведени на английски или испански, така че и за хора, за които френският е пречка, сайтът може са бъде полезен.
Семинарите и лекциите се намират тук:
ο Честита Нова Година!
Проектория е място, което стимулира, предизвиква мисълта, и се надявам, че всеки от сегашните и бъдещи участници ще направи всичко, за да запази потенцията на това място.
Късмет и успехи на създалите сайта и на всички, които го правят интересен и смислен!
Но защо отлагате разговора за невербалното мислене? Аз все чакам да се задълбочите, а вие...
Според мен въпросът за възможността на мисъл без език е мислим и без да има от самото начало ясно определение на това що е мисъл.
В разговора ви обаче през цялото време имаше едно неизяснено за мен подразбиране за това що е език. Ще се радвам, ако изясните какво наричате "език".
Като цяло аз намирам позицията на Лили по-близка до своето виждане (заради ролята на психологията, която не бива да се пренебрегва). Наскоро, докато се занимавах с когнитивни разбирания за образ, четох Image and Brain на Стивън Кослин, където според мен се дават убедителни аргументи за невербално мислене. Едно от интересните неща в книгата беше обаче как се преплитат вербално и невербално мислене, как невербални елементи биват трансформирани вследствие на работата на езика. (Според мен, това подлъгва Кослин да говори за синтаксис там, където вероятно става въпрос за нещо различно, но това е детайл, който няма смисъл засега да обсъждам).
οсках да кажа, че новите психологични изследвания наистина дават много много храна за размисъл от философска гледна точка и Лили е съвсем права да настоява, че философите не трябва да загърбват или забравят проблемите поставени от новонатрупаните експериментални данни и тяхната психологическа интерпретация.
Пак за интелектуалците.
Към коментара на Бенчев, единственият въпрос, който би имало смисъл да се зададе, ми се струва, че е: Кое би оправдавало неговата "употреба на термина"?
(Ако аз, например, кажа, че употребявам думата "сграда", за да означа всички мравуняци, и после кажа, че не харесвам сградите, защото са недостатъчно стабилни и са пълни с мравки; ми се струва логично да се запитам защо така съм употребил думата на първо място.)
За всичко останало ми се струва, че разговорът не би бил продуктивен.
Много по-интересен обрат в разговора ми се струва, че привнесе постинга на Васил. Цитирам само част:
"В цялото това описание и конкретно в това заключение долавям силна
митогенна нотка. οма нещо дълбоко митологично в тази роля
на "интелектуалеца".
ο според мен е възможно да се открие нещо митогенно в говоренето за интелектуалеца. Нещо повече - подобна митогенност би имала много дълбоки корени.
Обаче, според мен, това е неизбежно, но също ние трябва да се нагърбим с този риск, за да се запази определено социално влияние (не уточнявам какво) на интелектуалците, доколкото те биха били тези, които чрез критическа рефлексия върху настоящето имат най-голям шанс да запазят дистанция от мита за интелектуалеца, но също и от повечете митове въобще.
Става ясно, че за мен οнтелектуалеца е 1. нужна фигура и 2. нещо хубаво.
Минималното изискване за интелектуалец би било, може би, "критическата рефлексия".
Цвети, не е толкова очевидно, че Борис не е прав. Въпреки че етимологията не може да бъде (достатъчен) аргумент и въпреки някои други дребни забележки, които могат да се отправят, постингите му, със сложната си аргументативна структура, заслужават, според мен, много повече внимание от текста на Бенчев, например. ο са, разбира се пак според мен, много по-смислени от нещата, написани от Бенчев.
Борис се опитва да покаже възможен път към тезата на Бенчев и онези предпоставки, които правят тезата защитима. (Пише например "Струва ми се, 4е Коста би прокоментирал..." и т.н.) Едновременно с това разколебава и утвърждава социалната обусловеност на разбирането за интелектуалец.
Но ще оставя това настрана, заедно с удоволствието, което изпитвам следейки отстрани тази дискусия, за да кажа две неща:
1. Съгласен съм Борис, че има несъизмеримост на парадигмите. Поради което не бива прибързано нещата да бъдат сравнявани (аналитична и социално-конструктивна перспектива и т.н.). Но това не означава, че не трябва да има опити за преводи, за разговор. (Което впрочем прави много успешно Деян Деянов.)
2. Моето настояване, че в БГ има интелектуалци, се основава на едно смътно предразбиране за значението на понятието "интелектуалец", но иманни поради смътността си бих искал то да бъде четено като: няма разбиране за интелектуалец, при което посочените от мен примери да се различават от предлаганите примери от други страни и други периоди. Т.е., да - Крипке и Деянов стоят на едно ниво (Борис пише "квалификационно ниво на интелектуалец"), Николчина - с Чомски.
Горните ми редове явно не се опитват да работят около философското питане за интелекта и интелектуалеца, но причината е в неуталоженото ми неудоволствие от срещата с по не-философски поднесената теза на К.Б., че в БГ нямало интелектуалци.
ПП Цвети, мисля си и не мога да се сетя, защо гениалните учени открили атомната реакция и работили за Хитлер (има ли такива?), да не са интелектуалци. Незнанието ми е обширно, но изследванията върху атомната реакция не са ли развити първо в САЩ (които пускат атомна бомба, не хитлеристките войски), което не може ли да означава, че нарочно са забавяли или неизвестявали откритията си пред Третия Райх? Какви интелектуалци! :-)
Не е отговор и "нищо" не е, но:
говоренето в горния постинг за психоанализа е, струва ми се, съвсем неадекватно на онова, което е психоанализа и онова, за което психонализата се мисли.
Философски форуми → Posts by Darin
Powered by PunBB, supported by Informer Technologies, Inc.
Currently installed 4 official extensions. Copyright © 2003–2009 PunBB.