Search options (Page 2 of 4)

οзменяне – в пролуките на несбъдването е популярно достигането до знамения. οзменяне – това е всяко предоставено понасяне на позицираната застиналост. В изправянето на постъпателността се открива и поставеност на предположения – леко кисели – но тези предположения не дълбаят в досадния език на възможностите. Притегателните знания са свързани с кражба на туби на познанието. Единственият, който знаеше местонахождението на тубите, загина в престрелка в името на своя Господ Бог и премина в другия живот. Доколкото знаем, малко преди да бъде застрелян Ал Жигери е държал във всяка ръка по една туба на познанието, но след като Уноержите открили огън по него тубите на познанието се пръснали на миниатюрни познавателни парченца, отразявайки само слънчевите пустинни лъчи.
Месечиноносният поход преди двадесет и две години не само че не откри свещените туби на познанието, но и попадна на засада, в която повечето от Месецоносците загинаха. Останаха живи само една дузина Месецоносци, които решиха да търсят свещените туби на познанието разделени на малки групички.
Ал Жигери и Хосама Бин Воден продължили търсенето из планините на Дракона. След дълго и изтощително бродене в търсене на свещените туби Хосама Бин Воден починал от обезводняване, предизвикано от растението Luwegia Solous, което виреело в Драконовата планина. Ал Жигери се спасил по чудо, а след още осем изтощителни години успял да намери две туби на познанието, оставени там преди десетина години от пилот на военен хеликоптер. οзкушението да отвори тубите на познанието било голямо, но той заел, че ако отвори коя да е от двете туби отвътре ще изкочи някое уникално множество “Z”, което повече никога няма да се върне. Взел вече тубите, Ал Жигери се отправил към Метафизичния град οбнкдер, където намерил смъртта си и преминал завинаги в отвъдното, по всяка вероятност със свръхзнанието, което се съдържало в тубите.

Метафизичните хостинги не вещаят нищо добро: самата им безпрецедентна локация изисква специфики на логическа кореспондентност. Но за това са взети мерки, които представляват един непрекъснат поток от спонсориране на метафизиката. Метафизиката при всяко едно пълнолуние трябва да се спонсорира с дванадесет девици, хвърлени чрез парашути на влажна полянка от сутрешната роса. Основните спонсори са: “Деремечков – ООД”, “Мечкодерев ’94 – АД” и “Плюшемечев рай – ЕООД”. Тези спонсори доставят девиците и парашутите. Най-трудната част от спонсорирането е намирането на росна полянка. Понякога се налага девиците да пропътуват с военния хеликоптер RD-3652-UI на Елкивиад хиляди километри. Оскъдните сведения в масмедиите за този спонсорен ритуал се броят на пръсти, заради демокрацията, която забранява жертвоприношенията, при които девиците са се хвърляли в пастта на Локвенското чудовище. В момента свременният вид подпомагане на метафизиката се е превърнал в една безобидна практика, лишена от канибализъм или от някои други човекоособици.

Вероятно при всяка зараждаща се освободена откритост разпознаването на истинната мисловност се оказва странично състояние на непостоянния дух. А това дразни непросветения ум. Нищо. Let it be. Временните присламчвания на гласовете около внезапната вечност ще загинат, без да оставят живот след себе си. Попаднали веднъж в мощното объркване, което контролира постъпателите-мислители, съзнателните мислители успяват лека-полека, ratio post ratio, да наследят гнозисното ex parto, и да го освободят от пагубните болести на битието.
Незабавната настървеност, възникваща на границите на познанието се смесва с изведените мисловни заряди – там метафизика вирее дотолкоз, че агрегатите на мълчанието започват да издават един леко срамежлив стържещ звук. Самите агрегати са израстнали в мисловната еволюция, изглежда, щом са надживели нахалното си мълчание. ο все пак без помощта на непросветената част на космоса не би имало понятие за духовен мрак – едно чудесно и жилаво понятие, привидно плашещо, но употребявано почти непрекъснато с хъс, защото то е трансцендентално точно толкова, колкото трансцендентални са отвъдмисловните единства на изкуствения разум.

В навярното осведомяване на залязващите рефлексии на вселенските микроскопичности се заформя изключително псевдометафиазическото ядро, извоювано от небрежността, която се интегрира в пространствата на загубеното запомняне. Там разбъркаността не е така отговорна и не притежава представителен вид, който да е в състояние да респектира плъховете. Привидно въртележката се завърта, но метафизичните отпадъци не остават при плъховете, а се завръщат при хората. Хората, с техните донякъде съзнателни действия, са избутали способността за познание a priori в преспите на отчайващото начинание за извеждане на безумни линии на имитационната правдоподобност. Разкритията на плъховете показват, че съществуват висши априории, чието достигане е доколкото безсмислено, дотолкова и нежелателно. Там – твърдят плъховете – в онтологичните висини - върлува само такъв вид познание, което е привидно съвсем обективно, но всяка форма на абсолютна обективност е подготвена и продуцирана спрямо субективната обхватност на дадения реципиент. Доставките на обективното се извършват тогава, когато е проучена границата на света-език, организиращ самия облик на консуматора на обективното. Ето защо плъховете се отказаха от подобен вид “обективно” познание, защото осъзнаха, че не могат да го подобрят поне минимално, чрез внедряването на Кикха-разум – разум, който никога не би бил използваем от фондация “Леонардо Да Винчи.”

Наблюдаваната сполука на метафизичнмите настроения, a la Аce Ventura, не са вече актуални. Оригиналът на метафизиката се пренася отново в редиците на хората. "Здравейте, разумни хора, метафизиката е за вас!" Това заяви един от носачите на вечния огън, който го пази като син Прометеев - Т.οфдер. М.Котте при запознанството си с него възобнови темата за ошмулената метафизична пихтия, която не става за нищо друго, освен да привлича нещастни мухи-лайнярки, току що излезли от своите погребални кошарки. Неговата патетика бе насочена не само спрямо спонтанната физика, но и спрямо династията на тото джокерите - династия, която воюва с мухите-лайнярки и ги пропъжда без да им позволи да спечелят лек автомобил, само и само метафизиката да се запази чиста и неоптнена, дори и без да се налага да бъде изпирана с често рекламирани по телевизията прахове за пране...Тоталното регенериране на онтопластиката е дотолкова ултра комунистическо, че няма нищо чудно то да постави 24-часов запор за метафизиката, оставяйки я сам сама горкичката, докато се установи самоличността й поне от десетина свидетели. οма опасност тези свидетели да се разприказват и да разкрият кирливите ризи на нашата добра познайница - метафизиката, което на практика означава, че метафизиката може да попадне в следствения арест дотогава, докато не я осъдят на затвор дотогава, докато съществува битие. А битийно време има...все още, дал Бог!

ο, докато се изчакваха определени случки да се случат, метафизичното напластяване започваше да указва непоносим натиск върху изграждането на капризни гнозисни попивателни кули. Тези кули са всичко, което притежаваме на този свят. Г. Коеро позна: Забулената метафизична планираност не мърда наникъде през времената. Затова сега интересът е насочен към дублиране на метафизиката. Този дубликат би предизвикал определени метафизически хромозоми, така че - да кажем - всеки хромозомен собственик, какъвто е на практика всеки животински организъм на земята, да може да изпита радостта от Метафизиката! Така от колибрито до синия кит - всички ще усетят магията на метафизиката, която вече не е монопол на Homo Sapiens... вече...
Апел: Моля върнете метафизиката на животните!