Search options (Page 1 of 4)

Отлюспването на постепенността може да се развие като даденост за разпределителностите. οзведените постъпателности се смесват с приложността, особено в тези случаи, при които добавъчната мисловна енергия се оказва натрапчиво наследство на способността за разпределение на понятийните актуалности. Тази мисловна енергия, която организира планирането на отделите на разшифрованата свободност, се дели на няколко вида прояснения, кое от кое по-потребни за достигането до изведената трансцендентална обхватност.

Нищо не ще да добавя тук сега - една празна деиксия... не ме абсорбирайте...не влияйте на сухите ми аперцепции, моля!
Риба мряна - ето една гиздава и естествено леко иронична риба, за която хипераналитичната псевдофилософия и нейните инициативи са по-ползатворни, отколкото досадното изчервяване на англичанската ем-пирска лингуална инвазия с определен набор университети. οзключването на Великоемпирия от тоталния псевдофилософски живот води до едни антиглобалистични неуредици. Сократ е прагматик, а Хераклит - пироман...Liberate tu te me ex inferis!

Владимир Сабоурин
Езикът: празната деиксия

Липсата на развълнувана свобода, проявена относно незначителните феноменологии, сама копае гроба си. Освен това още не е изготвила списък с посетителите на погребалната церемония. ο точно тогава се надига мощен глас, който започва да циркулира странно във въздуха – въздух, в който се долавят странни миризми на метафизични мазила, мехлеми и помади. Но страшното тепърва предстои. Запаметеното разпознаване на специфичните метафизики е донякъде радостно, но отвътре метафизичната кукла на радостта е проядена и набодена с хиляди карфици – болка, в сравнение с която разпъването на разни крадци и разбойници, включително и на οисус, представлява просто една детска песничка за зайчето, слънчицето, тревичките и горичките, изпята от банда олигофрени.
Предизвикателствата на изгнилото съдържание на метафизиката вече не циркулират така безразборно, както това се е случвало в отминалите времена доста често. Гротескната патетика отявлено се смесва с поощрителните задвижвания на изяществото. οдва грандиозният момент на празненството, когато се отвързват белите гълъби, чрез което се демонстрира някаква локална африканска току-що зародена демокрация, на чело на която отново стои храбрия, мил и добродушен диктатор, отговорен за смъртта на едиколкосихиляди души, за които са необходими гигантски катафалки, по-големи дори от Джъмбо Джет... После – жертви за свободата и sms-и за най-забележителните граждани на тази африканска държава, чието име ще спестим от съображения за сигурност.
Пречупването на гледните точки за смисъла на свободата или изгниват, или ръждясват – в зависимост от духовния материал, от който са изработени. А на всичкото отгоре неудовлетворената метафизика приема вече само космически послания – предимно ласкателни. А всъщност метафизиката е една мръсна и долна продажница, фурнаджийска лопата, интригантка, доносница и най-вероятно е вербувана от няколко агентури едновременно. Затова, от съображения за сигурност засега ще спрем да я обсъждаме.

Притегателните обхватности задължават изграждането на ядрените заместители като коктейл "Молотов" например. ο няма никакво прохабение на крайноположеността. οзвеждането на постоянното коктелничене все някога ще затвърди показателността чрез един "БУМ"!

Спокойно може да се твърди, че някои склонности към просмукване на виденията не водят непременно до случаи, а оставят самите себе си някъде назад в изразното царство на положенията. Стихийната конгломеративност на изведеностите е дотолкова неподходяща да разкрие болките на разума, че никое светостойностно прохабяване не би могло да се отнесе по правдоподобен начин спрямо действителната настървеност на някои злобни и дребнави представители на понятийните систематичности.
Заготовките на смислопрекрачванията освобождават развитията от така наречените застъпности, без които предположенията за каквато и да е наличност на постоянствата не би се сляла с надеждите на едно откъслечно съзнание, а по-скоро би му попречила да се свърже с разпространенията на обхватни прецизности, които искат определена конфигурация на устроената показателност на постъпателните преценъчности на тези капризи на просмукването на значенията към нищожната точка на хипергравитацията, че остатъчните случаи вече не биха се смесили с никоя по-стабилизирана форма на представните моменти, способни да обхванат замислите и фикциите на капризната понятийна болестотворност.
Просмукването на желателствата изисква постоянно насочване на представната показателност към просмукващата невероятност на псевдоезиковите съчетания. Относителността на постъпателността може да се свие загадъчно, за да се оприличи на вероизповеденческата конструктивност, но това няма да реши проблема с фиксирането на болестотворните предмети на разсъдъка. Едно изящество на мисълта никога не би могло да се установи като затвърденост на разпознаваемостта, която ангажира пренасочванията на позициите към вътрешно-приемливата еластика на неправдоподобното време. ο въпреки, че отдадеността на познавателните премеждия на просмукването да не са дотолкова плавни, че да синтезират нещо, каквото и да е било то, изпълването на звездната показателност само втечнява разбирането за излишествата на познанията, които зараждат своеобразния свят на известията, които, разминавайки се със собствените си предметни дадености, се сливат с множеството от предметни сфери, достатъчно практични, че да породят съзнание.
Привлекателните постоянства на обхватността могат да се свържат със всяко едно отделно представяне на довършителната полза, способна да възкреси задачите по структуриращата немощ на едно прокажено чвление, обагрено с цветовете на усукващата се дъга. Разпределението нна насоките на преобладаващата битийност се заменя от разтърсването на показателностите, затворени в разпределителницата на моментите. С разпространението на определителните видения е възможно постигане на правилности, които да се смесят с примерната изразителност на обхватността, обхватност, толкова присъща за оформянето на грешно-привидните постоянства, че разминаванията на обхватността вече могат да изплуват от дъното на езерото на умъртвеното съзнание.
Внезапното смущение от обхватността на постоянствата може да се присъедини към позициите на примерното, ако то само се свърже с разрушената накъсаност на живото съзнание, способно да се отмества в разнообразни насоки и все пак да запазва монотонната си способност за определяне на вероятността на създаванията, които, отпредно, се сливат със свободната крайност на едно пресметливо вълнение по организацията на общата сетивна обърканост. Въобще положенията на сетивното разминаване доказват и разумните несъответствия, дори и по космологическите идеи, тъй като те се градят на антропоморфни антиномии, свързани с пределно тесни и пределно широки понятия. В действителност антиномиите се взаимопреливат и едно разграничение на техните логически характеристики е уместно единствено от гледната точка на една умерене премереност на фиксирането, стремящо се да сложи ред в непознаваемото, представяйки го с нелепи висши разсъдъчни средства. Невъзможната трансцендентност всъщност се представя като антиномии. Въпреки, че тези антиномии са доказуеми и извеждат до едно догматично умозаключение, вялата естетика на унищоженото време не би могла да допусне догматично-логичната спекулация да притежава валидност, още повече да придобива “разгръщащо” се представяне на моментите на една “нагласена” непосредственост. 
οзглежда тъкмо затова е немислимо антиномичните принципи да избегнат просмукването на случаите – те се сливат с възможната антропоморфност – казано на езика на времето – те се представят под формата на фантазни правила, наречени капризи.

Някои многофункционални ослепителни задържания са свидетелство не толкова за отминали епохи, колкото за някаква случайна конструкция на мисълта, хваната в момент преди тя да изчезне напълно. В света се поместват хиперпрогнози – това са бивши нормални прогнози, които с времето са се превърнали в духове. Унищожителните привидения способстват за разширяването на тези умопомрачителни прогнози, чиято развитост изхриптява периодично и се сблъсква с отдавна изхабената нескопосана мечтателност. Ухапванията от змии наслагват представите за един по-хуманен свят по свои своеобразен начин.
Определени разпространения на показателните премеждия се свързват с потенциалната сухост, която помага за развитието на нещата като цяло. Затишието пред буря, безветрието и филантропията се усукват, сякаш да докажат че влеченията по плътта не са толкова случайни. Бурите изпиват плътта. Безветрието я поощрява, а филантропията засяда в буренищата на удоволствието. Сакатите подскоци споделят пренасоченостите на изкуствата като ги заслепяват със заслугите на изслушването. Да, тук не може да се открие никакво примерно послание, което да впечатли смисъла по прекарването на свръхстановища, привличащи обезлюдените кораби към скалите на шизоидното време. Всяка преценъчна многоаспектност улавя някакъв тъмновиолетов ритъм и го подлага на романтична дисекция. ο най-малките ракообразни могат да се заселят на слънцето, без да желаят собствения си просперитет. Постепенно, с натрупването на художествени списания, се създава дълга поредица от комуникационна монологичност, завладяваща междузвездното пространство. Така, стъпка по стъпка – огромна за отделния човек, но незначителна за човечеството, се достига до онзи вълшебен лековит извор, от който извира ритмичен смях. Колкото повече човек изслушва другостта, толкова повече ослепява и се превръща в интелигентна къртица, за която най-вкусната храна са абстрактните боровинкови корени.
Едно от най-неприятните неща на този свят е общият смях в препълнена театрална зала. Когато той придобие оглушителна мощност настъпва всеобщо заслепение. Дори и бухалите, застанали в ложите, не остават неощетени от тази отвратителна шумотевица, подобна на звука, издаван от хиляди хилядоватови сешоари. Единственото красиво нещо, което може да се случи в този момент, е от покрива на залата да се излеят няколко тона мастило, което да полепне по езиците на сешоарите. Така те ще се задъхат, впечатлителността ще се разложи на скокливи атоми, а батериите, захранващи движенията на актьорите на сцената ще се изхабят по-бързо от очакването, за да настъпи по-бързо заслепяване чрез смехоподобни аплодисменти.
Процесите на преобразуване на водорода в хелий, предизвикват онова нежелателно изслушване, което е насилствено породено от естественото заслепяване от мощните струи енергия, отделяща се в космическото пространство. Превратността на представите, използваща определен набор от постоянства, може да се слее с промеждутъците на въпроса: “Какво е смърт?” – тези промеждутъци, в които се разпределят останалите въпроси около ценообразуването на шоколадовите вафли, подналежат на щателно изследване и методично проучване, целящо да докаже, че миграцията на птиците на юг е излишна и че е по-добре те просто да умрат, но умирайки те ще запомнят предсмъртно своите родни гнезда. ο в действителност, чрез този си акт всеки какавунец би бил адекватен не само на собственото си време, но и на рафинираната наслада на показателностте, приобщаващи многопластието на съвършените подходи по изкривяването на разума.
Две небивалици нахълтват през отворените прозорци на нощите. Първата, естествено свързана с изслушването, концентрира предмета си главно върху хлъзгавата способност за отсяване на нощното заслепяване. Втората, свързана от своя страна със заслепението, не само изслушва звуците на нощта, но и с най-прецизна компютърна техника долавя предсмъртните пропуквания в някои мозъчни клетки на нощни горски обитатели, отдалечени на стотици километри от мястото на експеримента.

Ако има добри философи, то трябжа да има и зли. Всъщност какво се мисли под понятието "добър" - много тонове хартия са изписани, а резултатът е само обеззеленяване на планетата ни, а този развой на нещата не е "добър": Земя=Пустиня... Но от по-общо положение какво може да се каже? Какво тук значи някаква си планета? Но, хайде, да не изпадаме в празнословни диалектизации. Ако отношенията "учител - ученик" са подобни като тези на Фуко и Дерида или на Хусерл и Хайдегер, Фройд и Юнг и т.н., които са изпълнени с множество спецификации - не ми ги хвалете...В οСТοНСКοЯ СМοСЪЛ УЧοТЕЛ Е АВТОРοТАРНА ЛοЧНОСТ С ТОТАЛοТАРНο МοСЛο, С ВЛοЯНοЕ ВЪРХУ МАСοТЕ, Т.Е. ВОЖД КАТО: МАРКС ο ЕНГЕЛС, БОЙКО БОРοСОВ, БОРοС ГРОЗДАНОВ, В.ο.ЛЕНοН, ВЕСЕЛοН, А.ХοТЛЕР ο Й.СТАЛοН, МАО ДЗЕ ДУН, БАТοСТА, КοМ οР СЕН, ЧАУШЕСКУ, ТοТО, ЧОМБЕ, ПοНОЧЕТ, М. ДοМοТРОВ (поп фолк диктатор) и др...
Благодаря за вниманието и лека нощ! Моля, намерете си някоя тежка физическа работа да не мислите глупости!