Спорадично.

Като всички останали.

*

Сега например слушам това:

http://www.youtube.com/watch?v=FvPm0-tIQk0

... и проблясвам в мъглявина от не-себична замечтаност. Ухайна.

...След всеки ден настъпва нощ, а пък после е отново ден.

Да се повозим? :)

Докато върви влакчето...

Ше ви`им :).

casiopeq wrote:

А сега по темата :)- (днес както си четях във форума случайно попаднах на косвена информация, че karapetkov  е........... режисъор и сценарист, не просто "възпитаник на ФФ"- и ми се изясни част от тази тема- за "мисленето в кадри"- казано най-общо.

"Режисьор и сценарист" звучи много помпозно и претенциозно... В наше време всеки е най-великия.

Аз съм просто един мечтаещ субект, който от време на време бълва разнообразни експресии...

Един ден, може би ще успея да направя някво филмче дето ще стопли сърцата на некви хорица.

Тогава, може би, наистина ще мога да се имам за "кино-творец".

Аа, в това да си възпитаник на ФФ няма нищо "просто" :).

Трябва да ценим съкровищата си... особено невидимите!

Ще поживеем.... ще поумрем :)... и ще видим :))).

След деня настъпва нощ, а след нощта - отново ден.

Зимата приспива лятото, но то не си пада много по спането :). Мине, не мине, и пак рипва за нови подвизи...

ο отново... и отново...

А защо ли е всичко това?....

ο всичката тази музика, музика, музика...

Не съм "Карапетков", ами съм си буквално Карапетков.

Кавичките не са нужни, така съм си записан в кръщелното. При нужда мога да покажа\докажа наглед-но.

οстина е, че съществуват и други хуманоиди с идентично фамилно име, но това не компрометира автентичността на Карапетков-остта ми.

Аз съм си напълно реален!

:)

Спокойно.

Аз съм отроче (или изчадие) на Философски Факултет в СУ.

Времето ще покаже...

Дефинициите са сламени салове в бурно море...

Ще извадим ли късмет?

ОК.

What is the Matrix?

(ето върнахме се на темата :))) )

Ще послушам крехките Ви думи...

οзлизам да поживея в крачка...

Толкова неща копнеят да бъдат видяни...

Горещо вярваме в Жената. :)

То и аз не го разбирам съвсем :))).

Животът мистично ни води на различни места и по различни начини...

Вчера нямах много постове, днес разговарям с Вас...

οсках да кажа.... нещо като...

Ами,... словесната ми памет е зле, физиономист съм...

Пиша, гледам, снимам, дишам,... сърцето ми тупти...

Аз съм ловец на топлина... въоръжен с крехко ласо от смирение...

Гордостта ми често ме оставя гладен...

... но пък съм още жив.

Жената също може да е снизходителна...

Самците и самките имат своите сили и слабости... понякога успяват да се сглобят, отделяйки топлина и мечтание...

οн и Ян... вечна въртележка... на небето... и в сърцето...

Вечна...

Куца ми логиката и о-на-именуването на нещата и нищата.

С лица, погледи, емоции, аромати, звуци и музика съм по-добър...

.. но отново запецвам, когато се наложи да вербализирам света... винаги убягва нещо от усещането, а това е тъжно...

Понякога е приятно просто да екзистираш....

Дори така...

Какво би правил снизходителният без обекта на своето снизхождение?

Какво?!

casiopeq wrote:

всички които правят впечатление пък били и малко на брой са Пичове- за жените знаем какви са, но все пак защо го пазите в тайна след като можете да популяризирате този впечатляваш човек, страх ви е недобросъвестни потребители да не опетнят името му ли?

Мне, просто не се сещам сега как се казваше :).

Среден на ръст, слаб, с мъдра брада и основателно недоволен поглед.

Асистент по онтология... за малко.

Простете дясно-кълбо-востта ми :)... работя върху спомнянето на името.