Search options (Page 1 of 10)

οроновержецо, това е изумително добро, като да се из/уеш от ума си, I mean - ако приемем, че го правим по причини различни от 'защото ни стиска [обувката му]'

Комплименти )))

Бързам да предпоставя, че тук тъкмо аз съм човекът с най-ниска логическа култура. При това съм и философски а-граматична и неграмотна и дори имам нискочелието и наглостта да признавам спокойно, вкл. и сега, че нямам нито философско образование, нито философска култура, нито философска граматика на мислене, а единствено философски и н т у и ц и и.

Благодаря на Борис. Благодаря и на К. Бенчев, отпращайки към чиято публикация не съм имала никакви лични, още по-малко злонамерени съображения. Напротив, и ще повторя, написаното от него изпъна в шпиц някои приятно и удобно накъдрени мои подозрения. Който ефект съответно намерих за добре да споделя, още повече, че темата е shareware.

Смислени делници и светли празници на всички))

Действително не е за изпускане!
Благодаря на Цвети и на ventor))

Да прибавя още един нюанс към темата:

По е-публикация на Томас А.Слезак на страницата на Университета в Тюбинген, в превод на Б.Атанасов

"Philologia ancilla philosophiae? – филологията била слугиня на философията – аз самият, като грецист, приобщен към колегията на философския факултет, не съм имал трудности, произтичащи от така описаното съотношение между филологията и философията. Трудността се състои по-скоро в това, че похвалният сам по себе си стремеж към равнопоставеност (а той е една от добродетелите на демокрацията) обзе и философите. Превъзхождащата останалите, “съзидателната и властваща” (Аристотел) дисциплина вече не желае да бъде господарка и не желае да бъде обслужвана. Конкретната последица от това е, че станаха прекалено много философите, които се оказват неспособни да се възползват от услугите на филологията “слугиня”. Ще ми се с моята работа да помогна за намирането на изход от създалата се ситуация.

Просто не е вярно, че философът (бил той студент в някой от долните семестри или пък вече човек с име в научните среди) може само и единствено по силата на факта, че е философ, да вникне във философския изказ на литературните по формата си Платонови диалози. Аналогично и умението за адекватна интерпретация на Аристотеловата мисъл в нейната градация още далеч не означава, че е налице и другото умение – умението адекватно да бъде проследен философско-историческият изказ у Аристотел (що се отнася той примерно до Платон или до предсократиците) и да бъде съотнесен към представата за Платон и предсократиците изобщо. Онзи, който – тръгвайки от Хегел и Шелинг – умее да представя Плотиновата философия на духа, безспорно помага за това, основателят на неоплатонизма да бъде разбран. Спорен обаче остава въпросът доколко той всъщност зачита ясно заявеното желание на Плотин да бъде “само” тълкувател на Платон, защото тук допълнително е нужно филологическото описание на неговата тълкувателска практика, за което е нужно много учене, нужни са и много упражнения. А докато се научи да “може” всичко това, бъдещият (или пък признат вече) философ надали ще се чувства “господар”, понякога сигурно по-скоро “слуга” – а това стъписва мнозина, именно поради разминаването с демократически обусловения стремеж към равнопоставеност.

За немската философия би било само от полза, ако има мнозина философи, на които гръцкият език да е тъй вътрешно присъщ и които да боравят с методите на филологията т ъ й   с в о б о д н о,   к а к т о   п о к о л е н и е т о   на Гадамер, Кун, Шулц и т. н. Този тип познание предпазва от изкушението в античните текстове да бъде привнасян прекалено много и прекалено безкритичен собствен прочит, продиктуван от свои интереси. Такава една методическа подсигуровка на подхода срещу повърхностната преднамереност не би ни отдалечила (както вероятно изглежда на пръв поглед) от въпросите, същностни за мислителите от Парменид до Прокъл, а напротив – би ги направила в повечето случаи по-живи и по-съотносими към нашето Днес".

Само да поясня, че пействам този откъс с едно-единствено наум: за повече (аспектуална) пълнота по темата))

οзкушавам се да приема ad hoc хипотезата ти, която определяш като цинична. Бих поспорила с теб за безусловния начин (бих го нарекла -донякъде помпайки и попресилвайки- 'снизхождение'), по който приписваш на хората в/на/от изкуството принадлежност към множеството на интелектуалците, най-малкото заради вулгаризиращата (и вредна: догматична думичка, обаче май безалтернативна тук) роля на спекулациите тъкмо с тази идентификация, сред същите тези 'хора на изкуството'.

Още нещо, страхувам се, че не съм достатъчно във фокус и ясна. Но подозирам, че именно тази дискусия се възприема като неоправдано губене на време и енергия. Съдя включително и по пренебрежението към темата, което до голяма степен разбирам и дори подкрепям, ако трябва да съм честна. В това отношение съм абсолютно съгласна с Коста и ще си позволя да припомня с какво послание започва изложението си той:

"Т л е е щ и я т   интерес на интелектуалците к ъ м   с а м и т е   т я х постепенно се саморадикализира до степен п р е у с т а н о в я в а н е    н а  с а м и я    д е б а т. Нещо като желание да извадиш от тялото на метафизиката стрелата, забита там от Кант, но не за да помогнеш на първата да оздравее, а за да облекчиш смъртта й".