Прекрасни съвети. Само едно. Advice няма множествено число, братле.
You are not logged in. Please login or register.
Философски форуми → Posts by kalina
Прекрасни съвети. Само едно. Advice няма множествено число, братле.
Разсъждение върху публикацията на Васил:
Трите примера, които илюстрират проблеми в понятийното удържане на Тезеевия кораб всъщност не подкопават тезата, че корабът на Тезей би могъл да бъде наречен така и след подмяната на последната му част. Защо?
Само привидно е, че реставрацията съхранява, а липсата на реставрация руши. Всъщност и реставрацията и стареенето са промяна, но в различна посока. Стареенето върви напред във времето, а реставрацията се опитва да се върне назад. Не е ясно, коя промяна запазва повече цялостта на предмета и понятието едновременно. Със сигурност, реставрацията дава отклонение. Но историята не може да бъде съхранена само през памет, нужна е и вещественност. Наследството е възможно чрез реставриране.
Репродукцията, от своя страна, не е нито крайният вариант на реставрацията, нито е “катализирана” реставрация. Репродукцията има идеята да бъде мултиплициран предмет, да пресъздаде, да бъде копие на, да илюстрира. Репродукцията не носи в себе си историята и промяната.
Това, че не можем да удържаме напълно промяната, не означава, че не удържаме понятието. Именно понеже имаме устойчивостта на Х, можем да кажем, че Х е станал друг човек, с което всъщност казваме, че Х не е друг човек, а същият онзи, за когото говорим и който се е променил. С една дума – промяната паразитира върху нещо устойчиво – което е понятие, идея или идентичност.
Така наличието на понятието време не ни отнема понятието за идентичност. Реставрацията продължава историята и удържа понятието със самия си акт на съхранение. Съхранението може да бъде наречено още обновяване, имитиране, дострояване, интерпретиране дори, но целта на всичко това е една: да се продължи историята на предмета. “Реставриран” значи променен, именно доклкото има устойчивост, която да търпи изменение. Тази устойчивост не си отива с последната подменена част на Тезеевия кораб.
Лили,
Наистина, когато се включи вече жива материя се изменя питането. Изменя се принципът. Нещо повече - тук вече не говорим за части, цяло и за чиста концепция, която по-горе изложих. Тук вече навлизаме в полето на експерименталността. Ако на човек е направена сърдечна трансплантация (като сърцето може дори да не е човешко, а свинско), все пак човекът не е различен, нали? Той може да е променен от опита, който е преживял, но не собствено поради подменения му орган. Но това бива верифицирано.
Разбира се, в случая с мозъка се прави моментална аналогия със съзнанието. И тук влизаме в сферата на експерименталното. Силиконовият мозък няма да е същият човешки мозък като отделен елемент. Ако обаче нищо у човека не се е изменило, благодарение на тази подмяна на неврони, ако това е същият човек, то тогава е безразлично дали силиконовият мозък е равен на човешкия или не. И по-скоро бихме казали, че е равен, ако няма изменение на мозъчната дейност. Но това, струва ми се, излиза извън чисто концептуалното питане и е с двата крака в полето на емпирията. Защото на това има отговор - може да се провери. Подменете невроните и проверете дали човекът ще остане същият.
Докато с Тезеевия кораб въпросът все пак е по-неразрешим :)
Един начин парадоксът да се елиминира е като обусловим значението на частите единствено спрямо цялото. Който и да е било фрагмент би бил самостоятелна единица, а не “част от”, ако не бяхме наясно с порядъка, с подредбата на онова, което съставлява. Може да съществува фрагмент от ваза, само ако знаем принципа на вазата. Самата фрагментарност на частите предполага отношение към цялото.
В този смисъл, новите части на Тезеевия кораб удържат цялото и на тях не може да бъде гледано като на отделни единици. Гледа ли се откъм тоталността, частите могат да бъдат подменяни без ущърб на идеята. И Тезеевият кораб би останал такъв, дори когато и последната част от него бъде подновена. Защото имаме удържане на идея зад вещността.
Отговорът ви е толкова красноречив, че някак нямам какво да добавя. Всъщност, от отделните и извадени от контекст реплики можете да съчлените цял последователен текст и да ми припишете авторство. Може би аз недоумявам, но съвсем не намирам смисъла на изтръгнати изречения от техния автентичен контекст и щрихования коментар върху тях отново без връзка с общия смисъл на дискусиите, от които са взети.
Хора с името Калина има много. Лично аз познавам поне 5. Не виждам какво общо има това с мен или с начина, по който участвам в Проектория. Вижте, просто е. Това е един специализиран сайт. ο ако аз единствена от потребителите смятам, че спецификата му се разпада, нямам какво да добавя по темата.
Не мога да разбера защо един или двама човека трябва да променят облика и атмосферата на Проектория. Честно да си призная, от вече няколко месеца ежедневното ми влизане в сайта не продължава повече от няколко секунди, в които виждам безразборно публикувани емоционални съобщения, по-присъщи на чат форуми, без капка интерес върху която и да е конкретна тема, но пълни със самоцелно личностно обсъждане. Разбирам, че хората изпитват потребност да говорят за себе си, за емоциите и вълненията си, разбирам желанието да се обсъждат останалите и арени за тази необходимост не липсват.
Убедена съм, че не става дума за глупави хора, но очевидно нещо в тяхната нагласа прави участието им неадекватно към общия дух на форума. Може би именно поради това Проектория е избраният сайт - защото когато си неадекватен в една общност, останалите реагират на теб, раздразнението им поражда коментари, променят се правилата и това навярно поражда чувство на значимост.
Все си мисля, че философията изисква повече вслушване и премерено говорене, което да създава акустична среда на философстването. От доста време насам, всяка интересна отворена тема бива буквално удавена в бръщолевене. На мен лично не ми е интересно да чета кой какво мисли за хората във форума, кой кого целува за лека нощ, кой какви лични проблеми има, кой е разгонено коте и все в този стил реплики, след които всяка започната тема бива заглушена и изоставена дори от онези, които са я подели.
Общността на Проектория не е съставена от дървеняци. ο ние имаме фейсбуук, постваме си клипчета, поздравяваме се с песнички, пишем си по блоговете. Това място има различно целеполагане и то някак трябва да бъде удържано. Досега не ми се е струвало уместно да споделя разочарованието си, че Проектория взе да се обезличава посредством бързата и необмислена намеса на единици потребители. Но после се замислих, че "удържането" в своята техническа част е работа на администраторите (по-често тази намеса е санкционираща). Във всяка останала част, обликът се създава и оформя от останалите потребители и е наша работа да споделим липсата на порядък и на обща предпоставка, от която тръгват различните и интересни рефлексии на хората, които искат да практикуват философия.
Въпреки че се присъединявам към изложението на Боби, ще споделя и моите впечатления от конференцията. Докладите бяха интересни и разностранни. В повечето случаи Философски изследвания на Витгенщайн беше просто отправна точка за тезите на докладчиците, което не разглеждам нито като предимство, нито като дефект, а отчитам разноликостта на докладите и интересно изместените центрове. Със забележката, че не присъствах на три доклада – тези на Константин Янакиев, Васил Пенчев и Ася Маркова, неотменимо впечатление направи Росен Люцканов. Той сигурно е доста разочарован, че ppt презентацията му не тръгна в залата, но това изглежда ни най-малко не спъна изложението му и мисля заинтригува висчки с доста интересния паралел между Козлоу и Витгенщайн. Трябва да призная, че Росен наистина се откроява в пъти откъм оригиналност и систематичност на тезите си, както и откъм тяхното представяне. В тази връзка, иска ми се да изтъкна един главен недостатък на начина, по който се провеждат подобни конференции. Прочетен доклад в порядъка на 30 мин (а често това време се надвишаваше) в общия случай отнема възможността за смислена и достатъчно дълга дискусия, каквато се зараждаше при по-интересните и проблематични тези и трябваше да бъде прекъсната за следващото литературно четене на доклад. Според мен има голяма разлика между общуването с читателска и слушателска аудиторията. Мисля, че всеки, който е в състояние да подготви смислен писмен текст, е във състояние да се обърне към аудиторията като към слушатели, на които да изложи устно тезите си. Това първо би оптимизирало времето, второ би се осъществила адекватна комуникация, която една конференция предполага. Радвам се, че Росен се обърна към аудиторията като към събеседници.
οнтересен беше доклада и на Сергей Герджиков, който най-общо очертаваше ярка разлика между източната и западната философия и различните езикови игри. Оттам и тезата, че езиковата игра е не фундаментална, а единствено функционална, тъй като всяко определение е възможно като отношение. Разбира се, това е моят акцент върху доклада му, може другите да допълнят. οнтересен беше контра-аргументът на Димитър Денков, който изказа тезата, че онтологията на общественото битие е единствената призма, през която гледаме света. Всъщност, от това би се получила доста добра дискусия, тъй като Димитър Денков изказва не само контра-аргумент, а по-скоро философска нагласа, но очевидно хората вече са уморени да спорят един с друг, пък и както казах, конференциите все още са в услуга на четенето, а не на дискусиите.
Както Боби спомена, бях изненадана от темата на Кристиян Енчев и за мен беше изключително любопитно обвързването на „виждането като” с метафорическата операция.
Последно, наистина останах очарована от спокойствието и увереността, с която Силвия Борисова изложи своя доклад и доста умело (за докторант първа година) се справи с нелеките въпроси на Николай Милков. Той, апропо, беше до край внимателен слушател, който задаваше едни от най-адекватните и конструктивни въпроси. Не улових у него и най-малка досада или нетолерантност и напротив усетих една изненадваща прилежност и заинтересованост към работата на всеки един, застанал пред съботната аудитория.
Значи е станало време за сбирка. Обикновено Юнуз примема длъжността на организатор и виночерпец, но този път може да замислим нещо заедно. Засега предложението ми е да фиксираме вечер в рамките на месеца и да се спрем на място - в Before and After ми се струва просторна и спокойна атмосфера. Нека обаче и други споделят.
Към crazy_for_you. Тъй като виждам, че сте публикували въпроса в над десет форума, ми се прииска да подам някаква сламка.
Става дума за концепт, развит в "Битие и Нищо" на Сартър. Ако нямате време и възможност да четете, потърсете статии за Сартър в мрежата - Уикипедия имат специално посветена на Being and Nothingness, ориентация дава и статията за Сартър в Станфордската Енциклопедия, вероятно има и множество други източници. Задачата ви за "философско есе" ме кара да мисля за ученическия ви статут и ако това е така, то не мисля, че би могло да има изискване за познаване на подобен текст. Предлагам, ако съвсем нямате време, да се насочите към свободна от позоваване аргументация. Не винаги трябва да се произвеждат текстове, съобразно някаква норма; може да спечелите с автентичното си философско рефлектиране върху темата, без да се блокирате, че от вас се очаква точно определен "верен отговор". Ако наистина сте в училище, формирайте си собствен възглед. Задайте въпроса пак - но не във форум, а на себе си.
Сега наистина се вижда защо възможността за анонимно публикуване е била отнета. Мисля, че ежедневното проникване на ботови съобщения ("бот" в моя речник е всяко не-човешко своеволие в и-нет :)) е доста досадно. Ти сигурно се справяш с техническата страна, пък аз се чувствам глупаво да се припозная с нова активна тема, пък то- бот!
Здравей, Юнуз. Мен лично не ми допада публикуването на гугъл рекламите в Проектория. Тъй като рекламата се вписва в почти всякакъв контекст, не мога да кажа, че стои причудливо или неподходящо. Противя се лично - повече ми харесваше тук, когато съобщенията бяха публикувани единствено от Проекторци.
οмам опасението, че потребителите не виждат постингите относно преправянето на сайта - подвеждащо е, че избирателно са изнесени активни теми на заглавна страница, а останалите активни са във "Форуми". Както ти казах вчера, намирам нещо неудобно един да се старае, а всички останали да дават насоки, но тъй като си отворил тема - споделям.
Официално, земята има форма на геоид - това е леко неправилна елипса (не знам дали това Веселин визираше под топка + плондер :)). Всъщност, в превод от старогръцки "геоид" значи "форма на Земята", което е симпатична тавтология на определението.
По темата наистина се е писало много тук, като първата обособена такава, беше по повод процеса срещу учителите в Доувър, Пенсилвания. Всъщност, бих искала да изкажа формално мнение за термина "интелигентен дизайн". Очевидно е - нито "интелигентен" носи идея за разумна първопричина, нито "дизайн" се разбира като замисъл. Васил беше дал (още в онзи разговор, през 2004) предложението за "разумен проект", което считам за достатъчно ясен, точен и неутежнен превод. Уви, наистина не се налага. Обаче, и у мен стои надежда, че "интелигентен дизайн" не е окончателно загнезден терминологично. Затова и пиша... :)
Лили, забелязала съм, че ти също използваш "интелигентен дизайн" - още тогава, пък и до сега. οма ли друга причина, освен тази, че терминът вече се разпознава и би стояло причудливо едно предварително въвеждане на превод в дискурса?
Към fphgrb01: Боби, не е работата в това, че дискриминирам текущи от нетекущи студенти. Нито отричам нуждата от обратна връзка. Просто сметнах, че коментарът на The Muse e неуместен, визирайки "пуфтене в час; давай тестовете и да се махаме; като си помисля, че след това имаме философска логика". Може и само на мен да ми се струва, че тези бележки са ненужни и несъответстващи на всякаква адекватна обратна връзка, но аз така и така говоря от себе си. След това, мисля, че неуместността стана по-видна в отделно генерираната тема за Pro and Contra методите на преподаване. Не виждам никаква полза от обратна връзка тип "силни аури, влюбвания, преоткривания, забавни преподаватели, някои от тях споменати, не на малко, а на галено име (!)" и прочее. ο тъй като необмислените и невнимателни коментари проличаха още в тази тема, се опитах да обърна вашето внимание към"по-висока хигиена на дискусиите". Това е всичко. А, че изказванията на The Muse са необмислени добре, говори фактът, че тя сама е коригирала постинги, върху които вече е коментирано.
Към The Muse: Съществуват някои негласни правила в коректното, честно и последователно водене на разговор. Въпреки, че техническата възможност е налице, тези правила би следвало да изключват промяна на мнение или изцяло изтриване на реплики, срещу които някои е отправил забележка (така най-малкото подвеждаш участниците и следящи дискусията за съдържанието на поста си и правиш по-малко основателни бележките след това, което ако и да е твоя цел, начинът е друг).
Наистина не искам да звуча за пореден път като защитник, но не мисля, че Проектория е място, където текущи студенти да обсъждат преподавателите си. Първо, е отклонение от темата, която се разискваше и второ, колкото студенти - толкова и мнения. Някои разбират следването си като задължение, подобно на ученичеството си (предполагам оттам идва досадата и психическата изтерзаност), други имат различна мотивация и подход към висшето си образование.
Последно, апелирам към по-висока хигиена на дискусиите. Все пак, тук не е My Space.
Философски форуми → Posts by kalina
Powered by PunBB, supported by Informer Technologies, Inc.
Currently installed 4 official extensions. Copyright © 2003–2009 PunBB.