1

(59 replies, posted in Институции)

Преди известно време Оноре дьо Балзак написва произведението:"Човешка комедия", по аналогия на Дантиевата "Божествена комедия" Там правело впечатление, че

"Чрез трагичната история на дядо Горио ,Балзак извежда представата си за един свят ,в който по думите на Вотрен хората наподобават паяци в буркан,самоизяждат се,разрушават зародишите на почтеност и доброта."

http://www.referati.org/osnovnite-geroi … o/1147/ref

И стоях и си мислех защо така? Както и основателната увереност, че с времето се променят само имената на героите, но сюжета е същия и самото преминаване или изтичане на времето нищо не показва. Напротив, затвърждава убеждението, че има реално нещастни и жалки хора, които живеят единствено чрез нещастието на другите. Аз се разграничавам от тях и съжалявам, че и косвено познавах някои от тях. Ще го преживея, но определено ще се чувствам по-добре от тях и живота ми ще е достоен!

Last edit:
Направи ми впечатление редакцията в едно мнение на "Хераклит"- драстична редакция и се сетих, че тук прочетох тази реплика за първи път. Докато търсех, защото сигурността ми беше непоклатима прочетох и много други предишни, наистина вдъхновяващи неща. Спомних си и спомена ми хареса.

По-надолу в разделът "Философия на науката" има една затворена тема:"Сайтът на Константин Янакиев"- на втора страница, #16:

fphgrb01 wrote:

Умът, както беше казал един от античните, не е съд, който трябва да се запълни а пламък, който трябва да се разпали.

*но темата за "аонсО" ми е любима! Мерси за удоволствието и насладата.

2

(59 replies, posted in Институции)

Всъщност да доуточня,щом е тоооолкова важно.
Боби си ми е Боби,дори не стоплих,че има съвпадение на имената с нечие друго.
Разказаната случка е действителна и просто ми напомни тази с ника "асока",който беше поучаван от "чичкото" ,за което получило се объркване съм виновен и съжалявам.:)
Но все пак има И нещо интересно в поста на lilia.И това е да уточнението "да ходи детето при майката"?А ако майката пие бира,а таткото го гледа?
Всъщност това беше действителната ситуация.:)
Безпристрасно-обективността,Либертин,е когато се отнася за останалите и за неща,които не ни касаят лично.:)А на чужд гръб и сто тояги са малко.:)

3

(59 replies, posted in Институции)

Неправилно сте разбрал уточнението ми. Не желая спор с Вас. Когато можеш да научиш нещо и то по-интересен начин, е възможно да се появи и желание, но спрямо Вас такава опасност от изкушение няма.
Щеше да е интересно да разберем от кое конкретно сте отвратен? От това, че е съществувала жена на име Султана Рачо Петрова? От това, че Ст. Цанев си е направил трудът в доста неблагодарни време да напише постановка? А Васил Михайлов, Илия Добрев и Таня Димитрова да я изиграят? О да не забравя и великолепното участие на Цветан Даскалов в ролята на княз Фердинанд!
Защо някой трябва да Ви нарича:ченге? Нещо против ченгетата, евреите и педерастите ли имате? И те са хора.

А относно темата, докато Вие си мълчите аз ще Ви обещая нещо:
Ще намеря време, за да прочета и сравня статията от 1989 г. във "Философска мисъл" на Л.Гуров и само и едно изречение да съвпада с друго такова без да е отбелязано коректно обещавам, да напиша писмо и да се обадя в Телевизията- Господари на Ефира!

Дори да не е в тази статия ще продължа докато намеря. А аз ще намеря. И тогава ще разберете, че упоритостта може да бъде и опасна. Но защо пък само за доцентки и доценти. А Вие си мълчете, не ми пречите.

Не исках толкова да си съставя просто мнение, но специално първият автор точно е обсъждал проблеми от 1980-та насам, които някои други български "учени" впоследствие БЕЗ да плагиатстват са ги взаимствали може би. Но няма как да го докажа, освен ако не намеря време да прочета в библиотеката брой от 1989 на "Философски мисли". Беше ми интересно, защото се предполага, че някой ако има идеи от 20-30 години би могъл да ги развива и сега в 2011 да е интересно като се напише някаква усъвършенствана версия на "фрейм модела".
Вторият също (дори да не попада в популярни класации) явно се интересува, и защо да не е по-интересен от първия, при положение, че е размишлявал в по-нови времена :)

5

(59 replies, posted in Институции)

Мнение след мое предполага отговор на отношение към "безсилие".
Кой е Боби? Аз не го познавам. Някой важен човек или "контрагент"? Кой? "Боби" знае ли коя е Людмила Филипова, а тя кой е Боби? Общо взето стихотворение със заглавие "Нужникът" да не се отрази философски, а текст от повече от популярна книга да се изтрие е малко неадекватно, да не напиша тъпо. Но щом са по-интересни импликации с Пипи дългото чорапче и Алиса, добре. Щом псувни и откровенно малоумно-безсилни текстове стоят какво да си мисли някой читател?
Неприятното е, че хората имат неоправдано самочувствие. Което не се определя от тяхната възраст или титли, а от възможността им да реагират адекватно.
Когато някой наклевети, опорочи и покаже, че иска да съсипе нещо, което реално не го засяга, тогава е жалък. По начин да признава БЕЗСИЛИЕ-то си. Неприятно е. Но да си почине и в почивката да разбере, ако има време, че има хора, които никога не си позволяват да са Безсилни.

Какво е умалителното обръщение на Юнуз? Както на Борис е Боби, на Лилия -Лили на Прасето-Прасчо?

6

(59 replies, posted in Институции)

Само да отбележа, че текстът, който беше изтрит по-горе е от последната книга на Людмила Филипова "Антихтонът на Данте ". Може би в бързината е пропуснато това да се отбележи или се е сметнало, че ще бъде проверено, но const би могъл да отговори "в същия стил", ако желае.

Колебая се между две книги и искам да се консултирам тук коя си заслужава повече.

Drew McDermott (2001) Mind and Mechanism

http://www.amazon.com/Mind-Mechanism-Br … 026213392X

Mental causation and the metaphysics of mind (2003) Neil Campbell

http://books.google.bg/books?id=7FJVlUk … navlinks_s

Благодаря предварително.

8

(0 replies, posted in Размисли)

Душите човешки са осъдени.
Осъдени са заради смъртните си грехове.Това са тяхните слабости и те плащат през живота си за тях.
Гневният човек е слаб-но е слаб,защото е гневен.
Завистливият-заради зависта си.
Интересно ми е дали Любовта е също слабост и дали плащаме за нея?
Но тези грехове обричат душите ни на падения.И ако приемем,че опрощението на греховете ни може да се достигне чак при Страшния съд какъв е смисълът?
Дали има начин да спасим душите си преди това и да потушим тези си слабости?
Това ме вълнува чисто човешки.:)

9

(59 replies, posted in Институции)

Тази ситуация ми напомни нещо.
На плажа сме със сина ми.Както обичайно съм го оставил да се занимава сам,но не го изтървам от поглед какво точно и защо прави.
Като погледнеш отстрани-някакво ангелче такова-един чист поглед...умилява те само като впери очички в теб.
Та настанил се Боби на пясъка и си играе с една лопатка.Не че прави кой знае какво,но пък...След малко до него се настанява някакъв чичко и го заговаря,което е досадно явно.Че кой обича докато има важна работа да му отвличат вниманието!
Боби обаче си продължава да си рови,докато чичкото съмсем прекалява с въпросите и малкият взима лопатка с пясък и го хвърля към очите на човека,докато си го гледа съвсем невинно...Чичкото запазва самообладание и казва-Не се прави така,моето момче,не е хубаво така...,при което получава още една лопатка пясък право в очите...
Та така...моят Боби!:))))

10

(88 replies, posted in Размисли)

Хераклит wrote:

Аз не казах въпросът, който ме отвежда на този "етаж" от метафората с лабиринта. Така зададеният въпрос, както си го задавам, няма до къде другаде да ме отведе, освен точно до това "място", аз си задавам и други въпроси, които ме отвеждат на други "места".
Тук темата е: какъв....

Разбирам, отклоних се от темата, защото погледнах към сравнението за "играта" по-сериозно, отколкото към генезиса и зараждането на .... (какви ли интересни неща биха се откроили, ако заговорите за Китайската култура. Понеже споменахте Буда) Еврокултурата.
Да се сещам, че няма да разберем този толкова обсебващ въпрос. Дано имате успех, който да Ви удовлятворява след приключване на анализа върху личността на Сократ. Защо пък Сократ? Защото не е имал от кой да се учи?

11

(88 replies, posted in Размисли)

Може да се обсъди това за пълнотата в сърцето, но аз попитах друго. Въпреки че ми хареса уточнението Ви. Но аз се впечатлих от това което Е на "етажа", за да сте винаги там.
И какво става в играта? Например от един момент установяваш, че не дадените ти възможности (карти, пулове) определят самата ти игра, а играчите и правилата. Скоро установих (това чисто виртуално, разбира се) че е Важно кой "вдига" залога. Почти 80% който го направи печели.
Сериозността е в това да Разбираш, без да съжаляваш или да се радваш, какво всъщност става със "залогът". Това, че ... хората са втренчени в самите "карти" и очакването си за нещо, не определя резултат или смисъл в играта. А, това че къкъвто и да е резултатът- загуба или победа- сериозността е в това да го Приемеш, а не преживяваш като непремено лично постижение или загуба. Това си е обикновен резултат. Това, обаче не е

силата

на Духът, когато имаш нужда от нея. Това не е и топлината на нежността, когато само това ти е нужно. Остава ... какво остава, след всичко, всъщност?

12

(88 replies, posted in Размисли)

Хераклит, въпреки че се зарекох да не пиша го правя заради Вас. Не го приемайте като ангажимент, а така като добро стечение на обстоятелства.
Т.е. ако на Вас Ви е приятно, аз искам да доразвиете това за "етажът и лабиринта".
Интересно ми е: Защо? се оказвате на един етаж. Как може да излезете или изкачите от него? Като го направите, какво ще има на следващия (забележете)- което да го разграничи (почти вдъхнови) от предходния?
Как усещате, силата на Духът и нежността на Душата?

13

(88 replies, posted in Размисли)

Вижте, Методиус, ще ви го напиша така:
Трогателно е, че си редактирахте мнението. Но това не помага много на решението ми да не пиша повече тук. Може да сте горд от себе си. Това е благодарение на Вас и всичко, което пишете, излагате и се опитвате да защитавате по някакъв налудничав начин, който да буди само съжаление.
Дори не си правите труда да мислите. А това е първото и основното, за да пожелаеш философията. Дори несте научен да се абстрахирате. А това е един от начините да разбираш другите, а не само себе си.

Ето с елементарни усилия какво открих за "обратното на ирония":

използването на думи, за да създаде смисъл, че е обратното на буквалния смисъл: ирония на отговора си: "Колко хубаво!", когато казах, че трябва да работят всички уикенд. 
2.  2. 
Literature  .  Литература. 
a.  a. 
a technique of indicating, as through character or plot development, an intention or attitude opposite to that which is actually or ostensibly stated.  техника за указване, тъй като чрез развитие характер или парцел, намерение или нагласа, противоположна на тази, която е действително или привидно е посочено друго. 
b.  b. 
(esp. in contemporary writing) a manner of organizing a work so as to give full expression to contradictory or complementary impulses, attitudes, etc., esp.  (Особено в съвременното писане) начин на организиране на работата, така че да се даде пълна израз на противоречиви или допълващи се импулси, нагласи и т.н., особено.  as a means of indicating detachment from a subject, theme, or emotion.  като средство за указване на откъсване от този въпрос, тема или емоция. 
3.  3. 
Socratic irony. Сократ ирония.
4.  4. 
dramatic irony. драматични ирония.
5.  5. 
an outcome of events contrary to what was, or might have been, expected.  резултат на събития, противно на това, което е, или може да са били, което се очаква. 
6.  6. 
the incongruity of this.  на несъответствие на това. 
7.  7. 
an objectively sardonic style of speech or writing.  обективно язвителен стил на говорене или писане. 
8.  8. 
an objectively or humorously sardonic utterance, disposition, quality, etc.  обективно или хумористично язвително изказване, разположение, качество и т.н. 
Use irony in a Sentence Използвайте ирония в изречението

http://translate.google.bg/translate?hl … owse/irony


Ето ви и обратното на философия:

http://translate.google.bg/translate?hl … philosophy

Омраза към мъдростта. Хъм. Не предполагах, че хората, които мразят мъдростта са повече.

Всички останали думи, които Вие сте написал нищо не означават. Те са едно нищо. Като нещата, които пишете тук. Празно отвсякъде, кухо и безполезно.
Това не е ирония. Приемете го буквално.

14

(88 replies, posted in Размисли)

Но ако трябва да избирате между Шопенхауер и Ницше, кой ще изберете?
Затова е най-добре Хегел! Той е над всички. Той дъ грейт ъф ... (извинявам се, латиницата ми не работи и не мога да го изпиша автентично)

Имам един такъв въпрос. Понеже употребявате "ирония" ми е интересно, кое е обратното на "ирония"? А на философия? /ако може без да се използват представките: "псевдо""анти""не"... дума искам да видя/ Мерси.

15

(88 replies, posted in Размисли)

Methodius wrote:

Киркегор не е бил потопен в дискурса на византийското богословие (ипостасната философия) и е боравил виртуозно с принципиалния (спекулативния) апарат на западната традиция, което обаче не означава, че е чиста проба (т. е. от хегелиански тип) спекулант ("професионален философ").

Нищо де, да не униваме. Важно е, че Хегел е професионален философ от чиста проба /каквото и да значи това както биха отбелязали някои/