Преди известно време Оноре дьо Балзак написва произведението:"Човешка комедия", по аналогия на Дантиевата "Божествена комедия" Там правело впечатление, че
"Чрез трагичната история на дядо Горио ,Балзак извежда представата си за един свят ,в който по думите на Вотрен хората наподобават паяци в буркан,самоизяждат се,разрушават зародишите на почтеност и доброта."
http://www.referati.org/osnovnite-geroi … o/1147/ref
И стоях и си мислех защо така? Както и основателната увереност, че с времето се променят само имената на героите, но сюжета е същия и самото преминаване или изтичане на времето нищо не показва. Напротив, затвърждава убеждението, че има реално нещастни и жалки хора, които живеят единствено чрез нещастието на другите. Аз се разграничавам от тях и съжалявам, че и косвено познавах някои от тях. Ще го преживея, но определено ще се чувствам по-добре от тях и живота ми ще е достоен!
Last edit:
Направи ми впечатление редакцията в едно мнение на "Хераклит"- драстична редакция и се сетих, че тук прочетох тази реплика за първи път. Докато търсех, защото сигурността ми беше непоклатима прочетох и много други предишни, наистина вдъхновяващи неща. Спомних си и спомена ми хареса.
По-надолу в разделът "Философия на науката" има една затворена тема:"Сайтът на Константин Янакиев"- на втора страница, #16:
Умът, както беше казал един от античните, не е съд, който трябва да се запълни а пламък, който трябва да се разпали.
*но темата за "аонсО" ми е любима! Мерси за удоволствието и насладата.