isa_vita@abv.bg
You are not logged in. Please login or register.
Философски форуми → Posts by 393
isa_vita@abv.bg
Ако може да ми пратите и на мен, ще съм ви благодарен.
Kакво би трябвало да означава сложност на една аксиоматична система - от какво зависи тя, от броя аксиоми или правила?
Първото, което ми идва наум, е че по-сложна теория е тази съдържаща повече теоретична терминология и използваща по-сложни методи за третиране на предметната си област. Но това хич не ми се струва читаво, тъй като, ако процедурата на Рамзи е приложима към всяка теория (разбира се, пренебрегваме факта, че изцяло аксиоматизирана научна теория май няма), то след прилагането и всичките термини ще се сведат до една обща база, в такъв смисъл отличителната черта между теорията ще е бройката, която е необходима от базата, за да бъде описана, но тази количествена разлика не се съгласува с интуитивната ми представа за сложност. Но на мен не ми станаха ясни доста неща от статията на Рамзи, тъй че горните разсъждения са по-скоро плод на любопитство. Ще потърся нещо на български по темата и тогава може би ще се включа пак.
"Прочетох" статията на Рамзи, разбрах малко неща, жалко че на български няма нещо по темата. Иначе дефинирането на на цветовете с функция от стойности "от света" и свързването на значенията им с наредени двойки от цели числа запали любопитството ми, но ще трябва да потърся нещо на български, защото във втората част, когато обясняваше защо структурно двете теории съвпадат, съвсем се загубих.
Все пак, при обсъжданията на процедурата не може да не се е повдигал въпросът за колко сложни теории е възможна, защото предполагам има някакви доста ограничени граници на приложение. Интересно ми е как с подобен подход може да се заменят сложни термини от рода на вискозитет и т.н.
frege мерси за книгата на руски, но аз и руски не знам, все пак може да е полезна на някой.
Погледнах статията, определено ми беше интересна, като смятам да си намеря книгата на Ангел Стефанов, в която се обсъжда този въпрос, а и статията на Сава Петров. Дали може да ми дадете повече подробности около дискусията, около резултата на Рамзей. Как по-точно става изключването на теоретичните термини от аксиоматизирана теория, при положение, че тази теория ползва математически апарат, или просто математическите термини не се включват в това изключване. Ако може да ми дадете, заглавие на някоя статия на български [каквото и да е обсъждане] по този въпрос, ще съм ви благодарен. Ако знаете нещо на английски, в което е дадено самото доказателство, за да видя какъв формален метод използват, но ако е с повечко "приказки", не ми давайте, трудно чета дори елементарни неща на английски.
Пратете ми текста, ще съм ви благодарен. Относно термините. Как да ви кажа... При самото четене на текстовете му прави впечатлени именно невероятната му способност да прецизира смислите на употреба на някои понятия. Това се вижда от понятията за обективно и субективно, също много ясно личи, когато разглежда проблема с дефиницията на материята и защо трябва да бъде разширена тази дефиниция. Същото се вижда и при ролята на субстратния подход, колко прецизно проследява възможните му употреби. Просто имам вътрешната увереност, че тези му работи ще са много качествени и интересни. Пратих ви e-mail си.
Жaлко, че тези работи са загубени. Все пак нямате ли някаква идея за обсъжданите проблеми и евентуалните идеи на Сава Петров по тези въпроси. Такава информация, колкото и да е непредставителна би била много ценна и то не само за мен, особено при положени, че текстовете са загубени.
lilia благодаря за отговора. Смятам, че е полезно тези въпроси да се прояснят докато това е все още възможно. Искам да питам следното. Прави ми впечатление, че Сава Петров има две доста обширни "планови работи" (точно какво се има предвид под това?) "Чистото теоретично понятие - 142 с." и "Проблеми на теоретичните понятия - 325 с.", дали имате някаква информация за какви проблеми по-точно става дума и в какъв контекст са обсъждани. Някакви впечатления по тези въпроси от сами Сава Петров? Последно, как е възможен достъпът до тези текстове?
Точно на материалистическа диалектика, дори за тезата, че съществуват обективни парадокси, използва наименованието тезис на Хегел, и не претендира да е оригинално негово творение.
Не бих употребил думата почита, но определено разглежда част от идеите на Ръсел, Фреге, Карнап, Хилберт, в "Логическите парадокси във философска интерпретация" (1971) има част за Гьодел, споменава Пътнам, както и доста други. Доколкото пише в предговора към сборника със негови статии издаден през 1993г., е повлиял на съвременни латиноамерикански логици, но по тези въпроси съм тотално некомпетентен, тъй че не мога да ги коментирам.
Субстратният подход, най-общо казано, е зад някои видими свойства да се търси някакъв носител. Примерно теорията за топлорода. Топлината не се възприема като мярка за интензивността на движение, а като някаква специфична субстанция. Именно заради множество такива несполучливи опити, смята, че субстратния подход е компрометиран в съвременната наука.
Структурен е подходът, който не се интересува от стоящото, ако изобщо има нещо такова, зад чистите отношения.
Функционален (за него съм много несигурен) е подходът , при който изследването акцентира върху резултата, а самият процес се разглежда като протичащ в черна кутия. Бих питал за по-точно определение lilia?
Не познавам лично Добрин Спасов, всичко което знам за идеите му е от книгите му , който съм чел. И аз съм останал с впечатлението за слаба аргументация, твърде пренебрежителен стил на писане и обсъждане на идеите на други автори, придружен с твърде много излишни квалификации.
Относно мита, Добрин Спасов го отрича, като заявява, че се е срещал с Ръсел само веднъж за кратко и не е обсъждал философски въпроси с него.
За Сава Петров, въпреки че lilia е по-компетентна, ще напиша няколко неща, за да се напише след това нещо по-смислено и точно. Основните му книги можеш да видиш в линка от frege. В първата си монография "Понятия за обективно и субективно" от 65г. , се заема с въпроса да очертае различните значения, които влагаме при употребата на понятията обективно и субективно. Най-схематично казано, различава три употреби на понятието обективно: 1) Обективно по съществуване - нещо присъщо на нещата сами по себе си; 2) Обективно по съдържание - нещо, което е присъщо на съзнанието, но в определен смисъл е дошло и е независимо от него; 3) Обективно по причина - тези явления в психиката на човека, който имат само за източник нещо случващо се в материалния свят, но нямат нищо общо с него. По същия начин различава три употреби на понятието субективно: 1) Субективно по съществуване - (тук съм твърде несигурен) онези елементи от психичните явления, които са всеобщо и общовалидни за всеки психичен процес; 2) Субективно по съдържание - елементи в съдържанието на познанието, които субекта сам привнася; 3) Субективно по причина - състои се във възможността на субекта да оказва въздействия, които не са обективно детерминирани. След това, а и при самото вкарване на дистинкциите обсъжда въпроси свързани с психиката, вторичните свойства, някои неща за отношението между гносеология и онтология и т.п. Другата му основна работа е "Логическите парадокси във философска интерпретация", в която обсъжда три основни въпроса: 1) диференциалното и интегралното смятане (използваше общото наименование, но на мен ми е такъв ужас да го произнеса, а и него помня точно, макар че то е смислово много по-точно. Защото веднъж прокарана идеята за диференцирането, то интегрирането в крайна сметка няма нищо "парадоксално", нито делене на нула, нито нещо подобно, а само обикновената апроксимация преминава в пълно равенство) ; 2) Логическите и семантични парадокси; 3) Парадоксите на квантовата механика. Като целта е извличане на аргументи подкрепящи тезата, че евентуално е възможно да има обективно съществуващи парадокси. В третата си работа "Методология на субстратния подход", защитава идеята, че наред с чисто структурния и функционалния подход в науката има място и за субстратния, макар и тезата му да е с много уговорки и то главно за определени области като биологията например. Това е за сега, ако имаш по-конкретни въпроси питай, ако мога ще отговоря.
Дали може да ми дадете информация за отношението на Сава Петров към Добрин Спасов ( не само лични, но и към работата му), ще ми бъде много интересно да науча нещо в тази посока. На няколко места прочетох сравнително пренебрежителни изказвания от страна на Добрин Спасов за някои идеи на Сава Петров, което ми се стори странно. А там където Сава Петров споменава нещо за Спасов, например в "Понятия за обективно и субективно", когато коментира въпроса за съдържанието на познанието, го прави изключително професионално, което не позволява да се разбере отношението му извън конкретно обсъждания въпрос. Пък и ми прави впечатление, че сякаш след началото на 60-те години, всякакви дискусии между двамата престават. Факт, който ми се струва има извън философско обяснение.
Много добра идея. Добавих и "Методология на субстратния подход"
Идеята за имейла е много добра. Към момента нямам конкретно какво да питам, но за вбъдеще може да възникнат въпроси и няма да е лошо да разполагам с имейла му. Като изпълня предварителните си планове, непременно ще погледна книгата им за квантовата механика.
Знам за книгата им за квантовата механика, но не бях сигурен дали са братя, тъй като поради определени съображения, към момента се въздържам дори да я отгърна за нещо повече от преглед на съдържанието. Може би след около половин година ще я погледна. Във връзка с нея съм чел две споменавания много кратки в една съвсем кратка статия на Мартин Табаков в един сборник. А предполагам има и идеи споменавани в "Логическите парадокси във философкса интерпретация", там имаше цяла глава посветена на квантовата механика, макар и в определен контекст. Ако се сетите нещо интересно, не се притеснявайте и пишете, а аз ако имам конкретно питане ще пиша. Сега бих ви попитал дали знаете за разработки на брат му (статии, книги и т.н.) като може и да не са свързани с философия на науката, а да са специализирани?
Благодаря! Набавих си сборника "Доминанти във философията и науката" , като там библиографията е по-подробна от тази, с която разполагах. За сега ще потърся някои негови статии, които ми се сториха интересни. Интересува ме дали брата на Сава Петров се казва Асен Петров, и дали е същият Асен Петров, който е един от преводачите в избраните работи на Айнщайн? Друго което ме интересува е, дали знаете за някой, който да готви някакво биографична работа за Сава Петров? За конкретен въпос не се сещам, може би за отношението му към някои въпроси циркулирали в българското философско пространство през 60 и 70 години, но трябва да разгледам още неща, преди да питам нещо конкретно.
Философски форуми → Posts by 393
Powered by PunBB, supported by Informer Technologies, Inc.
Currently installed 4 official extensions. Copyright © 2003–2009 PunBB.