Re: Биографична информация за Сава Петров?
Не познавам лично Добрин Спасов, всичко което знам за идеите му е от книгите му , който съм чел. И аз съм останал с впечатлението за слаба аргументация, твърде пренебрежителен стил на писане и обсъждане на идеите на други автори, придружен с твърде много излишни квалификации.
Относно мита, Добрин Спасов го отрича, като заявява, че се е срещал с Ръсел само веднъж за кратко и не е обсъждал философски въпроси с него.
За Сава Петров, въпреки че lilia е по-компетентна, ще напиша няколко неща, за да се напише след това нещо по-смислено и точно. Основните му книги можеш да видиш в линка от frege. В първата си монография "Понятия за обективно и субективно" от 65г. , се заема с въпроса да очертае различните значения, които влагаме при употребата на понятията обективно и субективно. Най-схематично казано, различава три употреби на понятието обективно: 1) Обективно по съществуване - нещо присъщо на нещата сами по себе си; 2) Обективно по съдържание - нещо, което е присъщо на съзнанието, но в определен смисъл е дошло и е независимо от него; 3) Обективно по причина - тези явления в психиката на човека, който имат само за източник нещо случващо се в материалния свят, но нямат нищо общо с него. По същия начин различава три употреби на понятието субективно: 1) Субективно по съществуване - (тук съм твърде несигурен) онези елементи от психичните явления, които са всеобщо и общовалидни за всеки психичен процес; 2) Субективно по съдържание - елементи в съдържанието на познанието, които субекта сам привнася; 3) Субективно по причина - състои се във възможността на субекта да оказва въздействия, които не са обективно детерминирани. След това, а и при самото вкарване на дистинкциите обсъжда въпроси свързани с психиката, вторичните свойства, някои неща за отношението между гносеология и онтология и т.п. Другата му основна работа е "Логическите парадокси във философска интерпретация", в която обсъжда три основни въпроса: 1) диференциалното и интегралното смятане (използваше общото наименование, но на мен ми е такъв ужас да го произнеса, а и него помня точно, макар че то е смислово много по-точно. Защото веднъж прокарана идеята за диференцирането, то интегрирането в крайна сметка няма нищо "парадоксално", нито делене на нула, нито нещо подобно, а само обикновената апроксимация преминава в пълно равенство) ; 2) Логическите и семантични парадокси; 3) Парадоксите на квантовата механика. Като целта е извличане на аргументи подкрепящи тезата, че евентуално е възможно да има обективно съществуващи парадокси. В третата си работа "Методология на субстратния подход", защитава идеята, че наред с чисто структурния и функционалния подход в науката има място и за субстратния, макар и тезата му да е с много уговорки и то главно за определени области като биологията например. Това е за сега, ако имаш по-конкретни въпроси питай, ако мога ще отговоря.
