В своя статия основоположничката на обективизма, руската еврейка Айн Райнд (Алиса Розенбаум) твърди, е единствено капитализмът може да пази непокътнати човешките права. Статията е доста смущаваща, още повече, че някои пасажи от нея звучат като copy-paste от Маркс, само че оръжието е насочено в обратна посока. Неясно ми е как може да се говори, че бизнесмените трябва да рекламират само във вестници, които се отнасят одобрително към делата им; как може да се твърди, че капиталистът има право да трупа колкото си иска пари на чужд гръб, и ако някой само повдигне въпроса за служителите му, то това ще бъде "защита на етатизма". Как така парите на данъкоплатците се харчат за "субсидирано изкуство"- не знаех, че хората на изкуството също трябва да имат огромни капитали, за да започнат да творят???
http://www.bghelsinki.org/bulletin/2008 … kite-prava
Ето и няколко цитата:
-“Ако някой подкрепя индивидуалните права, то той трябва да осъзнава, че капитализмът е единствената система, която поддържа и защитава тези права”.
-“Тъй като няма такава единица като "общество", тъй като обществото е само определен брой индивиди, това на практика означава, че тези, които управляват обществото, са освободени от моралния закон; субект само на традиционните ритуали, те държат цялата власт и изискват сляпо подчинение - по силата на имплицитния принцип, че :"Благото е това, което е добро за обществото (или за племето, расата, нацията), а декретите на управляващите са неговия глас на земята"”.
-“Принципът за индивидуалните права представлява разпростиране на морала в социалната система - като ограничение на властта на държавата, като защита на човека от грубата сила на колектива, като подчиняване на силата на правото. Съединените щати бяха първото морално общество в историята.”
-“Тъй като човек трябва да поддържа живота си посредством своите собствени усилия, ако той няма право върху продукта на тези усилия, то той не разполага със средства да поддържа живота си. Човек, който произвежда, а другите се разпореждат с произведеното от него, е роб.”
-"Вътрешното противоречие на Америка беше алтруистично-колективистката етика. Алтруизмът е несъвместим със свободата, с капитализма и с индивидуалните права. Преследването на щастие не може да бъде съчетано с моралният статус на жертвено животно."
-"Няма такова нещо като "право на работа" - има само право на свободна размяна, тоест: правото на определен човек да приеме определена работа, ако друг човек избере да го наеме. Няма "право на дом", има само правото на свободна размяна: правото да се построи или закупи къща. Няма "права на справедлива заплата" или "справедлива цена", ако никой няма желание да я плати, да наеме съответния човек или да закупи неговия продукт. Няма "права на потребителите" на мляко, обувки, филми или шампанско, ако нито един производител не иска да ги произвежда (има само правото всеки да си ги произвежда сам). Няма "права" на специални групи, няма "права на фермерите, на работниците, на бизнесмените, на работниците, на работодателите, на старите, на младите, на неродените". Съществуват само Правата на Човека - правата, притежавани от всеки отделен човек и от всички хора като индивиди."
-"..."теорията за "икономическите права" включва "правото" на всеки потенциален сценарист, на всеки поет, на всеки композитор и на всеки необективен творец, на финансовата подкрепа, която не им давате, когато не посещавате техните представления. Какъв друг смисъл има харченето на парите на данъкоплатците за субсидирано изкуство?"
-"Такова е положението с един от най-критичните въпроси на днешния ден: политическите права срещу "икономическите права". Въпросът е едното или другото. Едното унищожава другото. Но в действителност няма "икономически права", няма "колективни права", няма "права в публичен интерес". Терминът "индивидуални права" е всичко: няма друг вид права и никой не притежава такива.