За съзнателното добро и "лошо" (Page 3 of 9)

Според мен, Коши, 'доброто' и 'злото' са думи, зад които стои по-дълбоко съдържание: 'здраво' и 'болно', 'естествено' и 'сакато'.
Може би ти е направило впечатление, че ако насериозно подгониш някое зло - до един момент то се опитва да се измъкне някак надменно, без да дава никакви обяснения; нататък когато го хванеш по-натясно изведнъж започва много добре да се аргументира, чертае по сложен начин комплекси от условия, рисува цели картини, вади от отвсякъде от където намери основания и причини, обяснява мотиви и не може да се отрече, че като гледаш отстрани добре се мотивира, накрая по правило поставя нещата на някаква супер етическа основа. (Сещам се например за филма "Адвокат на дявола" с изумителният Ал Пачино.) Да, обаче на какво прилича това? На какво може да се уподобят тези реакции на съществото, това усложняване на условия, отношения, мотиви? Много просто - на сакатлък. Помисли, ако например даден орган в тялото боледува: телесното поведение не става ли същото - като това, което описвам?
Така е и с душата. Когато правиш някаква мизерия има рационализация, мотив, обяснение. Когато правиш добро - няма, просто го правиш, ей така, естествено. В този случай пак има рационалност, само че тя е външна, при обглеждането на външната ситуация - изборите на стратегия, начин, техника, методи и средства... не в мотива!
Например ако искам да отпия от чашата пред мен - пресягам се и я взимам, без да се замисля. Ако пожелая, размисълът ще бъде върху желанието ми, но не и върху самото действие, правя го защото мога и го правя естествено. Но ако ръката ми е счупена? Тогава нещата стават съвсем различни, стават много по-сложни за мен. Ето тази 'сложност' бележи разделителната линия между нормалното и осакатеното.
Това е като с билетчетата в градския транспорт. В единия случай си казваш: щом съм се прецакал да си купя - и те ще се 'прецакат', ще го хвърля, но няма да го дам на друг, защото тогава аз ще съм платил пари (губя), а те се возят безплатно (печелят) - не е справедливо! Плащането на билета се преживява като загуба и дефицит, липса (на вече платените пари, които липсват). В другия случай го оставяш на седалката за някой, който ще го намери и ще се вози безплатно с твоите пари - правиш го съвсем естествено и без да се мотивираш, т.е. не се нуждаеш от мотивация.
Както казах, само на едно повърхностно равнище злите постъпки могат да претендират за липса на мотивация, но ако ги свалим на по-дълбоки равнища - веднага почват да се вадят мотиви. С Доброто не е така: и на най-дълбоките равнища то не се нуждае от мотив; правиш го защото можеш и защото си здрав за да можеш.
Ето това не харесвам в религиите, тази сделка: бъди добър за да получиш награда 'отвъд'. Добре, ако няма 'отвъд' и поради това се размина с наградата, тогава какво - няма да имам повече мотив да бъда добър ли?

Хи-хи... Доставяш ми удоволствие, Коши. Ти си елегантен мислител. Вече ще те наричам Майсторът на тънкия намек.

С удоволствие бих си поговорил с теб на тази, а и на много други теми. Работата е там, че сега съм далеч от нагласите за философстване, иначе във Форума ми е приятно да съм читател.

Ето нещо по повод на двуличието. Например аз имам най-малко 3 'лица': по начало съм екстремна личност - правя някои неща, които 'нормалните' хора по начало не правят; отделно от това като цяло водя един доста пропаднал начин на живот, отдалечен от онова, което в общественото мнение минава за 'порядъчно'; на всичко отгоре - виж колко е шантаво - понякога се изживявам не просто като философ, даже и като морализатор. Шантава работа. В действителност няма вътрешно противоречие. Аз наистина си вярвам, че имам например не 3, а 30 лица - и всичко това съм аз, страни или аспект от моя Аз.
Така ако ме попиташ направо: дали съм двуличен човек? Сигурно. Например, дали ще ми повярваш ако ти кажа, че има такива среди, в които само ако спомена, че имам някакво висше образование - всичко живо ще се изпонатръшка от смях.

Предполагам, че въпросът ти въобще не беше в този смисъл - аз пък накъде забих... Това е ефект от твоето присъствие, нали ти казах, че ти ми действаш някак откриващо, обзема ме една искреност, която по принцип е много типична за мен, но не се проявява често. Може би повече те вълнува онова - ширещо се из 'мравуняка' двуличие. На мен ми се струва, че става дума не за едно и също, а за различни неща: подлост, неискреност, подмолност, фалш - и те не могат да бъдат сведени върху еднакъв знаменател. Ето например както казах аз спокойно мога да бъда квалифициран като 'двуличен човек', въпреки, че по-точно е да се каже: 'човек с много лица', но останалите определения считам, че никак не важат за мен.
Прагматично погледнато, отдавна съм на мнение, че себеподобните ми, с които обитаваме този географски район, имат засилено действие на тотемната структура в 'несъзнаваното' си. Ако намираш, че би могло да има и някаква връзка - кажи и ще продължа, но предупреждавам, че няма да е приятно четиво, ще прозвучи много песимистично. Или само ако ти е любопитно, някъде през есента ще разкажа за това в другата тема за мъжа и жената. Иначе, спор няма, това е добро обяснение как се генерират подобни поведения. Но пък не се предлага рецепта: как да изкореним човешкото лицемерие и да се разправим с подлостта.

По повод на това и в духа на моя размисъл се сещам една притча.

Един будистки монах - велик майстор на бойните изкуства пътувал към манастир, където трябвало да изнесе нещо като "майсторски клас" по бойни изкуства за напреднали. Обаче по пътя го срещнали разбойници и като открили, че не носи нищо ценно в яда си заради несполучливия обир го размазали от бой. Когато стигнал все някак до манастира - насинен, окървавен и подпухнал братята били смаяни и го попитали, какво се е случило. Той разказал за разбойниците и още по-смаяни братята попитали: защо не се е защитил, та нали спокойно е могъл да се справи и да ги накаже за дръзката неправда (много срещу един) и за прегрешението на престъплението. Монахът отговорил: да, щях да го направя, но точно в този момент бях толкова зает, че не можах. С какво?! Молех се за спасението на техните души.

"Защо да е по-мъдро?"

  Ами щото си дребно Нищо и ще те смажат. Е, ако искаш да се правиш на герой и да умреш рано, но да останеш в "паметта" на поколенията - давай. Само че е спорно тази памет колко и до кога?...Щото нали се сещаш, че много такива герои почти никой не ги помни. И какво да пренебрегнеш собствените си интереси за кауза пер дута? Аз лично - НЕ, МЕРСИ! Историята показва, че даже Велики дела после лесно се погазват от контрареволюции или обикновена забрава и/или контрареволюции...Къде да ходиш да се трепеш за този дето духа?

"Така "отворкото" безнаказано ще може да си се "забавлява" с други наивни хора, които реално не са заслужили тенденциозното отношение."

  И какво? Ти, дето нямаш никаква власт и/или пари ще го накажеш? Кой кого? Или просто ти така, теоретично. Е, аз на теория също подкрепям, ама на практика не върви!

"Но понеже има "его" или самомнение за подхранване, с което да се чувства значим в своите очи, и очите  на околните. Които всъщност го търпят не заради обективни човешки качества, а от някакъв непукизъм, незасягащ пряко личния им живот и от там личния им светоглед."

  Или пък, защото са разумни и ги е страх. Нали знаеш, че само неразумното не изпитва никакъв страх. Примерно един червей не се страхува да пълзи по магистралата, щото е тъп. Ама един заек, дето е доста по-умен , все пак, избягва тези места...Въпрос на интелект...

"Но отивайки на място, където се очаква да има лъвове, е нормално и мъдро да и носиш ПУШКА!
Та мисля, че ще се справя :)"

  Ако имаш пари за нея и, ако имаш законово право (властта) да я носиш.

"(малко е оффтопик, но и не съвсем. Реално случка отреди няколко дни на детска площадка пред блока (но не в София). Както си стоя на пейката, само виждам как някакво дете дърпа мето за яката и подвиква на друго по-голямо "ела, ела да го набием". А моето само се дърпа и ошашавено "ама чакайте бе, защо ме дърпате, пуснете ме". Естествено станах (май по-точно е "скочих")  и започнах на висок тон да им обяснявам, че ще ги смажа. Много смело ми отговориха, че няма да мога защото те са 6, а аз сама. Казах им да пробват и да видим.
По късно през деня три от тях се появиха с един дебел мангал, който носеше чук. Малко се стреснах, ама кво сега, няма да избягам. :) Нищо не стана де, само пообиколи пича и си тръгна.
След два дена, цялата банда дойде при мен и ми казаха в един глас "Извинявайте за онзи ден, не бяхме прави." Бях много щастлива :))"

    Ами нямала си иизбор, щото ти е дете. А и, вярно, голям късмет си извадила...

"Щото нали се сещаш, че много такива герои почти никой не ги помни. "

  И аз това казвам, че едва ли ще те запомнят, а и да те помнят и да не те помнят, като си умрял/-а, предполагам за теб полза/смисъл няма.
Мъдростта не винаги е в това да си затраеш, но и не винаги е в това да реагираш. Като е сигурно, че си на загуба, къде му е мъдрото да се набутваш?
Критерий за разумност при мене е оцеляването, по-добрата адаптация. Това е висша форма на "разумност", която е способно да прилага живото, на биологично ниво. На социално ниво вече имаме една осъзната разумност, която бихме могли да нариичаме "истинска разумност" и, който не е "усетил" законите на съществуването си, е неразумен или казано по-ясно - тъпак, тъпанар.

"Няма промяна в отношението или държанието на някой си с кинти и с власт."

  Е, аз вчера точно това обяснявах на една, която ме пита "Ти като си толкова умен как си само с 800 лева заплата?" /Тя щото алчна и мисли, че 800 са малко, аз пък съм си доволен даже и на 600, примерно, защото ценя повече свободното си време, отолкото заетостта за пари./ Голяма връзка между богатство и ум няма. Ето, примерно, почти всеки един професор от Философския факултет е с повече знания от Мадона, но тя е по-богата от всички тях взети заедно.

"Малко е подразнен този някой от "гърченото" на някой неразумен,  който рита срещу "остен", но последния е опитал, а разумните ненарушавайки спокойствието си... какво? са продължили безметежното си съществуване?"

И като е опитал какво? Докарал си е, примерно, изгаряне 3-та степен. Осакатил се е. Извадил си е окото...После, нали знаеш, на инвалидите ДАЖЕ ОТ ВОЙНИТЕ, ЗАСЛУЖИЛИТЕ, С ОРДЕНИТЕ, колко някой от СЪЩОТО ОНОВА ОБЩЕСТВО за което са се жертвали, им обръща внимание и им дава уважение?А какво е усещането, когато след години контра-революционери като Горбачов теглят чертата на всичко и обезсмислят това, че примерно ти си си дала крака или окото по време на войната?
Ама не, нека един по-простичък пример, като за маса : Ти примерно си героиня и се жертваш против някой мафиот. Предпоставям ти умения на Super-girl и ти давам 100% победа над него, над брат му и над цялата околия, която го поддържа. В героичните схватки, въпреки 100%-та ти победа, обаче, изгубваш ръката си и получаваш, също, обезобразяващи белези по цялото лице.
Предполагаме, че сме в етап като сега, когато, не са се научили как да регенерират крайници, нито пък ще имаш пари за скъпа пластична операция. Оставаш си Super-girl-ката без ръка и с отвращаващо лице. Такааааа...Задачка:

ВАНЯ, КОЛКО МЪЖЕ ЩЕ ПОИСКАТ ДА СЕ ОЖЕНЯТ (или поне да имат "one night stand") С ТЕБЕ?
Почти николко. Въпреки, че ти си жена-герой, ще си кажат : "Абе герой-герой, ама къде с тази обезобразената, сакатата?" Само сигурно 2 % ще се навият и то, защото първият наистина предпочита жени-герои, а вторият, защото има кредо : "Грозно, кьораво, сакато - бройката е злато!"

"Ти? верно ли си мислиш, че би ми било интересно да си имам "електорат", който да ме подкрепя на теория, ама напрактика, точно в този момент да са заети и да не им върви."

  Въобще не. Говорим си кой какво споделя и изповядва.

"Аз принципно, така, ти съчувствам на практика, че 19 годишните момичета няма как да разберат любовта ти, ама на практика, ако те видех да залягаш по храстите и да я дебнеш, щях да дойда и да ти кажа "нелепо е баце, не се излагай"... ама те подкрепям, ти да не си помислиш, че НЕ разбирам."

   Ами твое си право е това. Най-редовно се случва. Да не мислиш, че си само ти така? Примерно на теория някой старец много разпалено обяснява как в парка, ако види младежи да палят огън и ще отиде и ще ги пребие от бой, обаче като на практика ги види и са 5-6 човека, дето си играят с пистолети и ножки, ами...да не мислиш, че е луд да ходи да се бие с тях?
Колкото до моя случай - абе нелепо (примерно), ама по-добре нелепо и със запазено здраве, отколкото утре някое такова да ти лепне 2-3 венерически болести и да се чудиш как да се оправяш. Ето и тука пак стигаме до кредото ми - По-добре нелеп, но здрав, отколкото "леп", но умиращ.

Преди така спорех и с една американка, дето хич я няма у гъбите. Тя рече, че хората щели да ме презират, че съм предупреди всичко живо наоколо, особено мъжкия пол, да се пази от бившата ми 28-годишна приятелка, която ми лепна онази малката венерическа болест. "Ще те презират!" - вика ми. Аз й рекох : "По-добре да ме презират и да са здрави, отколкото да ме не-презират и да станат и те заразоносители/заразопреносители." Онази не можа да гъкне. Само после рекла пред някакъв, че "Всички ме презират!" :)

"Страх и разум- хъм!
Интересна импликация.Ама айде друг път. Че нещо не ми звучат толкова безусловно и праволинейно зависими."

  Е, не винаги. Примерно има ИРАЦИОНАЛНИ СТРАХОВЕ (фобиите). Пак един пример за една друга жена - от корейското малцинство в Китай. Снощи й викам :

-Дай да излезнем.

-Ооооо! Ама то 9:00 през нощта. Толкова късно не мога!

-Преди ми каза, че един се опитал да те изнасили. Още ли те е страх?

-Да!!!

-Е, добре де, нали си с мене? Тука да не е някоя дива страна, дето ще тръгнат да ни изнасилват заедно, помисли малко с акъла си!

-Не, не...страх ме е. От тебе ме е страх!

-Аааааа, така значи, все едно, че се познаваме от вчера!...Даваш ли си сметка, че си ненормална?

-Знам, но ме е страх.

-Добре, утре с паричките в джоба и на психиатър*!

(*Тука няма лични лекари и всеки си ходи, когато и на какъвто иска, като плаща за прегледа някакви пари, според специалиста от 60 ст. до 5 лева, примерно)

"Ако нямам пари за пушка и право да я притежавам.... няма да се навъртам там където би могло да се скупчат много лъвове."

  Анджък. За това и аз говоря. Да се избягват опасностите. Няма нормални същества, които да не ги избягват. Хората даже слагат надписи : "Не се казчвай! Опасно за живота!", примерно.
А какво да говорим за ситуации, примерно съперничене с някой, който открито ти заявява, че ако му се пречкаш няма да те има дълго, като даже напълно човешки ти обяснява кой е , какво е, какви връзки, възможности има, а и какво страстно желание да ти свети маслото би се задействало у него? РИСКЪТ ДА ТИ СТАНЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА СРЕЩУ ТАКЪВ/ТАКАВА СИ Е ПО-ГОЛЯМ ОТ ТОЗИ ДА СЕ КАЧИШ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СТЪЛБ, примерно. И какво? Да мреш геройски за нищо?

"Имала съм избор. И АЗ избрах. От момента на Избора МИ късмета не ВАЖИ! Късмета е за... страхливите и разумните..хи-хи :)"

  Това не е вярно. Късметът си е късмет. Ето ти си попаднала на по-нерешителен мангал и по-немотивиран. Да, ама я да беше някой на който татковците на обидените са предложили всеки по 1000-2000 лева + да е такъв, който е "инвестирал" част от парите да си купи нелегално дрога и да се надроганти преди срещата си с тебе? Нали няма нужда да казвам, че тогава пак само ГОЛЯМ КЪСМЕТ ще те оттърве - примерно наоколо се намират действащи полицаи или пък на мангало му пада хладилник на глаавата, изхвърлен секунди преди това от разгневен съпруг с думите "ТИ СИ ГАДНО ЖИВОТНО, ЕДИНСТВЕНАТА ПО-ГАДНА ОТ ТЕБЕ БЕШЕ БИВШАТА МИ ПРИЯТЕЛКА С НИК "ВАНЯ"!!!!!!! АААААААААААААААААААА, ЕТО Я ДОЛУ, СЕГА ЩЕ Я ПРЕТРЕПЯ С ХЛАДИЛНИКА!"
И ти просто вадиш двоен и троен късмет в такъв случай...

"Пак си помисли върху примерите и съзнателното добро и лошо в случката с децата. При тях на кво ниво е съзнаваното лошо и как преминава в съзнавано добро.:)"

  Ами за тях да понабият някой си е добро, защото им доставя радост. Те си мислят, че да ти бият детето :

-Е интересно.
-Е в реда на нещата.

  Едва ли го и мразят. За тях той просто си е поредната играчка за хищническата им природа...А ти си учиш детето (вероятно), че има добро-лошо, че доброто побеждава, че добрите деца никога не ги бият...И то затова така е питало:
"Ама как бе? Какво съм ви направил? Защо ще ме биете? Абе вие нормални ли сте?"
Според мен, обясни му, че добро-лошо са относителни. Че и добри, и лоши наравно ядат бой, понякога. Да е по-адекватно на суровата действителност. Примерно то знае, че независимо дали е добро-лошо днес може да завали дъжд или град. По същия начин го подготви, че понякога, някои хора или кучета искат да хапят, да нараняват. И няма да има неприятни изненади. Т.е. ще има неприятни случки, но няма да има неприятни изненади.

Четох случка за 23-годишен бодигард в Търговище, който редовно бил пребиван от средношколците, които тренират борба. И той взел, че се травмирал. Защо? Ами, защото не е бил подготвен. Ако си знае, че там хората са си по-буйни (както и самият им треньор е казал - Те не, че го мразят или го бият съзнателно, те просто си се шегуват и си изкарват енергията така. Т.е. имат си го за чучело (при борците, да поясня, няма боксови круши, а има борцови чучела))...

  Да не вземеш да се засегнеш нещо, че ти давам педагогически съвети за твоето си дете? За да видиш, че го казвам за полза на всички и обективно, ще си послужа с 2 примера от личния си живот:

1) Мислех си, че като някой е по-голям на години и с по-голям боен опит, задължително печели схватките. И да, като бях на 28 срещу разни по на 20-21 печелех. И един път ме пребори един на 17...Много ми стана неприятно (то имаше и свидетели)...Ако си бях подготвен, че годините и опита не са задължително-определящи победата (има и фактори като СИЛА и ТЕХНИКА), то тогава хич нямаше да ми е кофти. Всъщност при онази случка нито един човек, в онази зала не ми се подигра, понеже хората бяха свикнали да гледат победи на по-малки над по-големи често. Т.е. бяха с едни гърди напред за нещата от живота в случая.

2) Бях изпаднал в класическа екзогенна депресия, след случката с венерологията, като добавим и това, че тя ме излъга с един канадски чичка. ПОСЛЕ ОБАЧЕ, приех една гледна точка, предложена ми от незаменимия Николай Турлаков:

"Хората не винаги постъпват по начина, по който ние очакваме и се надяваме."

И сега, както си и свидетел, колкото, както и, когато и да ме предават, ВЪОБЩЕ не го вземам навътре и не само депресии, ами и лека тъга не съм изпитвал.

Така че дай по-друга нагласа на детето си. НАГЛАСИ ГО да знае, че стават такива случки по същиия начин по който става така, че куче идва и иска да те яде, гръмотевица пада и може да те убие...и, след години, ще имаш здрав човек, а не невротизиран и слаб такъв до себе си.

Е, абстрахирвай се, че е твое дете. Говорим го тука като изчистен от подробности обект.
Нагласите, разбира се, че може и да се самонагласят, но ВЪЗПИТАНИЕТО дава определящото. Примерно, любимият ми пример с йеничерите, които биват възпитавани в любов към Корана и Султана. След това са с нагласата да не им е жал много за роднини, които избиват. За тях нагласата е, че социално-политическо-религиозната принадлежност е по-важна от биологичната връзка. Ето защо в Османската империя не е имало никаква етническа дискриминация, етносът е значел нищо, поради което и днешните турци са един от най-генетично-разнородните народи на Земята.
  И с вас така - ако всеки ден му повтаряш, и обясняваш, накрая ще му се нагласи. Мен майка ми така ме подковаваше, че не може да се пуши, че е отровно, смъртоносно, и пр. та и до днес не пуша.
  На много от ЗАЩО-тата се отговаря именно с КАК..., но не си дават сметка за това.

Не съм съгласен, че като знаеш защо си еди-какво си, непременно ще си нещо добро за себе си и околните.