Философски пристрастия и симпатии (Page 1 of 2)

Поздравление, stranger, за чудесното хрумване. Тази тема би била много полезна и като ориентация за тепърва навлизащите в дадена област на Философията - с опорни пунктове за подкрепяне с подходяща литература и указателни табели за посоките.

Кой от двамата имаш предвид?
"Ако ке окаш за оногова дет го Bann-аха, язе-ка мислим, дека он-ден прави едни не много убави неща."

Ако имаш предвид Хераклит - това няма как да се уточни, защото под този ник пишат едновременно доста хора, така че - да казва този който се чувства 'гръмнат'.

М-м-м-м... каква енигматична личност - много е... възбуждащо?

< ... и по-интересно > а-ха-а!
Ето any ideas темата:
Откривам едно от първите разделения на философските симпатии през 4-3 в.пр.н.е.
От тогава датират 2 основни организирани форми, в които се предава знанието и към които човек според предпочитанията си се насочва: днес ги наричаме 'академична' и 'колежанска'. Академиите и колежите имат дълга предистория.

Откъде пък го измислихте това "военен"?! Вярно е че аз съм бил във Военно училище (така както е вярно и че съм бил във ФФ, впрочем там имах приятел, който преди да открие Достоевски и философията е карал МиГ-21), но в този план има друг, много по-впечатляващ образ: дядката от "οмето на розата" с Шон Конари - ето това е перфектният схоластик.
Може би в 20:35 пред компа се е настанил някой тежък схоластик с успоредни линии на главата и с тържествено изражение е написал горното?

Май има логика и от нулев ред, :)

Няма логика,

Защото предразсъдъкът, че в армията се става мъж, социологически погледнато и логически казано - е неистинен. Тук говорим за всякакви емпирични данни, добивани по каквито пожелаем методики и цифри винаги 99%. οма само един случай на изключение: при новоформиращи се армии, в общества, при които новият тип военна организация е нетипичен.
В армията се научаваш предимно на такива неща като подчинение и лицемерие. Става ти хубаво когато се скатаеш, успееш да прехвърлиш нещата на друг или минеш тънко. ο не ти е хубаво ако случайно нещо се получи добре и смислено.
Мъжеството по правило се проявява от нормални хора по време на война - борещи се за някаква кауза. Ако очаквате подвиг, бъдете сигурни, че ще го извърши обущарят, шивачът, хлебаря, в никакъв случай - военен.

С това искам да привлека вниманието към едно наблюдение относно пристрастията на самите философи.
οзследвайки биографиите им като че ли се очертава една практика, съвършено чужда, несъвместима с философстването - военното дело. Сещам се само за един професионален военен - Декарт, но все пак нека поясним, че той е бил инженер с тясна специалност 'оптика' и конструиране на оптични прибори... едва ли е тъпкал джепанета и е пуцал в мъгла от барутен дим, по-малко вероятно ми се струва да е клечал в някакви окопи и да се е дупил във вълнение, надничайки над бруста към движението на противниковите войници. Също можем да предположим, че надали и уменията с шпагата са били от най-силните му страни, но пък, не може да се отрече, униформата му е стояла страшно добре и му е отивала.