. (Page 1 of 2)

.

.

.

Да, вероятно полифонията е била една от идеите, допринесли за, ако го има, специфичното "евро" визионерство (ego cogito със сигурност не е полифонично).
Ако се използват стандартни, напр. Хегелови разграничения, може да се каже, струва ми се, че Malmsteen е разсъдъчното или най-много негативно-разумното владеене на инструмента, докато напр. Gilmoure и Bryan May са наистина спекулативно дълбоки във висша степен.
Malmsteen верно е виртуоз на бързите пасажи и технически е перфектен, но някак плитък спрямо тях. Защото музиката е изкуство и на паузите, тишината, мълчанието, бавните модулации, каквито споменатите двама умеят прекрасно.
Malmsteen донякъде, според мен, е мотивиран към това свирене ο от антропологични особености - късички и дебелички пръсти. Затова използва и вдълбан гриф, като свири с леки бързи докосвания на струната без да я притиска до грифа. Това е доста трудна техника, но му дава огромна бързина и възможност за дълбоки модулации. Но такава ръка не може, според мен, да прави сложни полифонични акорди с далечни тонове.За това трябва ръка-паяк като на Паганини, May или Blackmore.

Драги Methodius,
Струва ми се, че неправилно интерпретирате моите отговори.
Още в първия казах, че ще е добре, ако написаното в блога прерасне в книга. Без изобщо да знам на каква възраст сте, с какво се занимавате, дали имате интерес към книгоиздателство или само към блогово писане. Просто бях приятно впечатлен от качеството на текста в блога. Всъщност насърчението за издаването на книга може да се разглежда и просто като насърчение да продължавате да пишете по темата, защото днес в някои блогове има повече и по-интересно съдържание, отколкото в някои книги.
Написах го, защото темата ми е интересна, а наистина не съм чел на български сериозен текст по нея. Напълно сте прав, че Дайнов пише социокултурно. На мен ми е интересно и по-философично писание да прочета.
Второ, в този форум (а и по-общо в οнтернет форумите), шеговитостта в отговорите е част от стилистиката на добронамереност и частичната (игрова) анонимност (никой не си пише титлите и cv-tata, макар че е ясно кой кой е).
Трето, аз съм издал десетки (над 60 книги) и на много хора съм помогнал да си издадат книгите, така че да насърчавам някой да издаде нещо ми е първичен рефлекс.
Четвърто, продължавайте да пишете :-)

.