Re: Деконструктивност на логическия субект
Да отговоря аз, че Николай може и да не отговори (съдейки по досегашния му модус на отговаряне), защото или е зает или си решава, че е под достойнството му да се занимава с отговори по неща на които е теглил чертата. Аз съм малко по-друг сой - отговарям на всичко (до известни граници, де, особено физически):
"на мен фф без солидни познания за латински (поне като лексика) ми изглежда обречен на самобитност"
1. Няма нищо, а приори, лошо в самобитността. С по-простолюдни думи - едно време тези, дето са били извън обсега на латинския - Индия, Китай, мигар пък не са правили философия и то даже, в някои отношения, по-напредничава от Европейската?!
2. Даже и да се докаже безспорно и без уговорки, че латинският си е нужен, това не отменя въпросът защо слагеме чуждици, ако може и без тях?
"в аргумента за Аристотел или Платон съзирам едно нетривиално разширение (a creative misreading as it were ): кой би им оспорил това качество?
доколко Платон е ренасансова измишльотина и кога Аристотел започва да говори гръцки - интересни въпроси, без които изпадаме в исторически наивизъм и митологията за връщането към корените."
Без всякакви угризения на съвестта аз лично "жертвам" някакъв си Платон и господин Аристотел, като противопоставям ОСТАНАЛИТЕ древногръцки, древноиндийски и древнокитайски философи (няма как всички да са ренесансови измислици)...Т.е. тезата не пада. В смисъл такъв, даже и 90% от древногръцките и кои ли не да се окажат измишльотини, то и 10 % стигат, за да потвърдят, че някакъв си език (латински, арабски и пр. "антропогенни сигнализации") не е толкова важен за философстването. Форми...Ние гледаме съдържанията.