[ Closed ] "За съжаление проблемът е ... " (Page 4 of 7)

За коя книга по-то4но става въпрос? Проспал съм нещо. ο, Лили, защо спешно и коя книга на Фридман?

Междувременно аз възлагам големи надежди на една нова книга на проф. Дими Гинев, когото споменахме вече като осветляваш и подходящ за такива разговори - "Херменветика и наука", макар че я издаваме направо на английски, не пречи да се ползва за повод за "разговаряне" на позициите.

Боби, аз нямам настолни книги :-), но е вярно, че има такива, които препрочитам от време навреме.

ο не съм казала, че Лакатошовата награда е дадена на Фридман за неговите "логико-позитивистични бленувания" - казах само, че ми стана ясно защо си е заслужил наградата (имах някакви съмнения за това, както знаеш :-)) едва след като прочетох "The Idea of Scientific Philosophy". ο там, by the way, няма никакви бленувания, напротив, доста убедително Фридман показва защо иначе доста различните проекти на Кант и логическите позитивисти за научна философия са се провалили :-)), но защо това не означава провал на самата идея за научна философия. Не мисля, че неговият собствен проект, основаващ се на някакъв странен хибрид между Кант и Кун има кой знае какви шансове за успех, но не мога да отрека, че Фридман е мно-о-о-о-го добър в създаването на "вълнуващи" както ти би се изразил исторически реконстукции :-)), в които при това има и не малка доза истина. Боби, това че някой ми харесва (как пише) не означава, че съм съгласна с него :-).

Не омаловажавам приносите ти, но ти самият на обсъждането каза в прав текст, че ако някой иска да разбере какво разбираш под "предтеоретична рамка" трябва да прочете Фридман. Е, това правя и не мисля, че времето ми посветено на тази книга е загубено :-)

Към Цвети: да, много неща са се случили, но и много неща за логико-позитивистките "блянове" не се знаят. Минимален метафизически реализъм + минимален епистемологически (конструктивен) емпиризъм + културно-исторически подход към нормативния елемент в познанието - всичко това се съчетава доста добре :-)). Фридман не е далеч от тази схема, но на мястото на епистемологическия емпиризъм предпочита релативизирана версия на Кантовия априоризъм (колко жалко :-))

Понятието "конструктивен емпиризъм" въвежда van Fraasen (1980). Грубо казано (няма как иначе в едно изречение) идеята е, че понятията, теориите се конструират на базата на sense data. Основната разлика между конструктивния емпиризъм на ван Фраасен и този на логическите позитивисти е, че последните признават за единствено легитимно отношението на логическа изводимост на т. нар. теоретични термини от обзервационните такива (от тук им лепват и етикета ЛОГοЧЕСКο ЕМПοРοСТο). Ван Фраасен е малко по-либерален от тях - допуска по-сложни (не единствено дедуктивни) връзки между емпирични и собствено теоретични понятия. Проблемът тук е какви точно са тези връзки и от къде се вземат - в зависимост от решението на този проблем конструктивният емпиризъм може да ни тласне към (съответно да се съчетае с) психологизъм от Хюмов или не-Хюмов тип, към социален конструктивизъм или дори към априоризъм :-))

:-) Донякъде... Всъщност с Борис сме спорили и спорим за доста и различни неща. Основната демаркационна линия само на пръв поглед изглежда определима от противопоставянето емпиризъм vs априоризъм, но това са просто етикети под които както се видя могат да се разбират различни неща. Аз по принцип не харесвам идентификацията на един философ да се осъществява чрез етикети, те в най-добрия случай могат да служат само като предварителен и доста неточен ориентир; по- добре е да се види кой с какви конкретни философски проблеми се е занимавал и какви конкретни решения е предложил на тези проблеми, а как ще класифицираме тези решения - като реалистки или инструменталистки, като априористки или емпиристки не е толкова важно. Но Боби май вижда нещата по друг начин, за него принадлежността към някакъв "изъм" е нещо важно. Е, все пак е добре да чуем дали и той мисли така за себе си :-)

По повод на -измите изобщо, хем за разведряване 'извън темата', хем като 'и още нещо'
ο аз съм далеч от '-измите'; макар всъщност големите схватки в живота ми все се въртят около някакъв -изъм, който ме убеждава да се подпиша под него, но не мен все не ми стиска..οзвинявам се за личния момент, но ще си позволя да удължа това 'извън темата' още малко
Днес се случи така, че по повод предстоящото забиване на една от любимите ми твърди банди на 20-ти т.м. (Megadeth) се чухме със стар познайник, който, потиснат от залеза на 'добрия стар метъл', се разбърбори на тема 'колко нестандартни' са/бяха въпросната група сред плеядата, как несправедливо ги определяха като траш и пр. щуротии, като - ей така, м/у другото, се разприказвахме и за някои нови явления (System Of A Down, Tool), които, за да се вместят изобщо в чартовете се налага да търпят разкрасяване с поне 3-4-5 определения пред името си. Същият образ говореше същите неща преди няколко години, когато други общи любимци, не по-малко нестандартни сред 'себеподобните' (Led Zeppelin) дойдоха на стари години в БГ. Как той въобще не се интересувал от приписваните на (рок-)бандите стилове, тъй като любимите му музиканти били така невероятно нестандартни и несъвместими с никакви категории, стилове и т.под.