Семинар на тема "Късметлийско знание" (Page 2 of 5)

Никсъна чете като дявола евангелието. Не е ясно защо мислиш, че смятам вси1ки за невежи, което предполага тотално невежи. Аз просто смятам, че Никсъна не познва аналитичната традиция и това е факт, който е прост за установяване. В този смисъл той нито може да разбере нейни тези, нито може да критикува подобни адекватно. Само това. Никсъна не е единствения, Мария Димитрова демонстрира зашеметяващо невежество. Но това по никакъв начин не значи, че смятам всички философи в БГ за НЕВЕЖИ. Поведението ми ясно различава кой смятам за какъв. В БГ имаше и има прилични специалисти по различни тематики и на мен ми е приятно да говоря с тях. Един от тях например е математикът-логик Димитър Вакарелов с когото вчера имах изключително интересен философски разговор. Би ми се искали ти Ники да можеше да разбереш за какво си говорихме но уви, на този етап това ми изглежда невъзможност. И не тълкувай превратно това като надменност, зашото просто не е. Това е истината, както аз я виждам.

Аз също бях на семинара на Марина. Мислех да се въздържа от коментари тук, но някои от разменените във форума реплики ме накараха да размисля.

Семинарът, или по-точно дискусията след презентацията на Марина протече ужасно, да. Но не мисля, че причината е противопоставянето между "континентални" и "аналитични" философи. Ако го опишем така, конфликтът, който се заформи може да бъде погрешно възприет като "идеен", което ненужно би го извисило. Всъщност никакъв сблъсък на идеи нямаше.
Ето, накратко, какво се случи.

Марина си изнесе презентацията, в която имаше ясно формулиран основен въпрос (достатъчно ли е едно вярване да бъде истина, за да го наречем знание), ясно формулирана теза - отговор на този въпрос (не, не е достатъчно, знанието е по-скоро "компетентно формирано истинно вярване"), и също аргументация, която, да, беше доста сложна и трудно проследима.

Какво обикновено се случва в една нормална академична среда след такава презентация? Възможните реакции са три:

1) Разбрал си всичко, съгласен си с тезата и аргументацията: в този случай можеш да си замълчиш или да изразиш публично задоволството си, да поздравиш докладчика и т.н.

2) Разбрал си всичко, но НЕ СИ СЪГЛАСЕН с тезата и/или с аргументацията: в този случай обясняваш с какво точно не си съгласен (не можеш да приемеш) и най-вече ЗАЩО (Т.Е. АРГУМЕНТИРАШ СИ ВЪЗРАЖЕНИЯТА)

3) Не си разбрал добре всичко, което е казал докладчикът: в зависимост от степента на неразбиране реакциите са от запазване на мълчание (от съображения да не се изложиш) до задаване на изясняващи въпроси.

Какво мислите се случи на семинара на Марина? Кои от изброените по-горе реакции преобладаваха? Отговорът е: нито една от тях. (Защото, за съжаление, нямаме нормална академична среда).

След като Марина завърши представянето си и след кратка почивка се започна едно говорене, по време на което не се чуха никакви аргументи и бяха зададени съвсем малко изясняващи въпроси. Затова пък се чуха познатите ми до болка квалификации "това не е философия", придружени от изказвания, че това било ...психология (?!) Чухме също, че Кант, Декарт, Хусерл и не знам кой още нямало да бъдат съгласни с Марина, но не чухме защо. Както и защо това, че Кант, Декарт и Хусерл нямало да бъдат съгласни трябва да се приеме за аргумент (то те и помежду си не биха били съгласни по много въпроси). Но това не е всичко. Основната част от изказванията  бяха всъщност свободни асоциации, провокирани от отделни думи или фрази от изложението на Марина, имащи твърде неясна връзка (когато изобщо имаха такава) с основния проблем или с основната теза.

Та, както казах, това за мен не е сблъсък на идеи, не е сблъсък на "аналитичното" с "континенталното мислене". По-скоро беше сблъсък на един определен тип мислене с нежеланието да се мисли. Защото арогантното "това не е философия" не е израз на определен начин на мислене, а по-скоро на отказ от мислене, на своеобразна интелектуална леност да разбереш нещо, което не ти изглежда очевидно.

Аз, разбира се, ще се аргументирам защо смятам израза "това не е философия" за прикритие на интелектуална леност. След като тази сакрална мантра беше произнесена от бивш преподавател на Марина, при това придружена от коментари, че чете лоши автори :-)), последва сконфузено мълчание от страна на самата Марина (която с вродената си деликатност се чудеше как да отвърне на това съвсем не деликатно обвинение) и невъздържана реакция от страна на Боби, който пък веднага беше репликиран от друг техен бивш преподавател, че виждаш ли той се бил държал така сякаш не те, а той бил преподавателят. Бях решила да не вземам участие в "дискусията", но в този момент промених решението си. И когато успях да се добера до това да ми бъде дадена думата, попитах: кое точно не е философско в доклада на Марина? Основният проблем какво е знание? Наема ли се някой да аргументира, че проблемът за знанието не е философски? Или може би решението на този проблем, зад което застава Марина не е философско? Но всеки, който твърди подобно нещо трябва да предложи критерий, на базата на който да различаваме философски от нефилософски определения на знание. Излишно е да казвам може би, че не получих никакъв отговор на въпросите си. Да предложиш адекватен отговор на един въпрос изисква мислене, далеч по-лесно е да сипеш квалификации. Ето затова твърдя, че любителите на квалификации и по-специално на етикета "това не е философия" прикриват с това интелектуалната си леност. А леността, сама по себе си, няма отношение към философията, в това число и "континенталната".

С последното съм много съгласна - да бъдещето ще е много трудно, ако се формират философски "лагери", които не си говорят, не си ходят взаимно на семинарите и пр. Защото общият език се изгражда в разговор. За да има такъв, трябва да има желание и от двете страни, но и някакво взаимно уважение и зачитане на правото на избор на философия.

Човек може да учи докато е жив :-) - ако има желание, разбира се. Мен това ме притеснява - отсъствието на желание у някои хора (всъщност у доста хора) да научават нови неща, като защитават тази си "леност" с рационализации, които ако седна да ги изреждам сега, трябва да не спя тази нощ. Една от тях е, че мъдростта, респективно философията нямали нищо общо с това какво и колко знаеш.

същата е, да не ти разправям за моите спомени от нея

Нямаше да пиша в темата, но след като вече наруших обещанието си, значи мога да го наруша отново :)
Прав си, Борис, това, което демонстрираш  тук, не е надменност - по-скоро е инфантилност и незрялост, да не кажа повърхностност! :)
Не знам  какво си научил в СЕУ и Оксфорд, какво е това "западно образование", което  си получил там ( за разлика от теб, аз не набеждавам другите в невежество, след като не ги познавам), но, ако човек чете  нещата, които споделяш тук - повърхностните предпоставки за същността на разбирането и образованието, от които изхождаш и оценките, които с лекота раздаваш - ще остане с много лошо впечатление за това образование. :)
Вероятно, ако се опиташ да помислиш, ще можеш да проумееш, че разбирането в един диалог е двустранен процес. Не можеш да станеш, и не се надявай да станеш,  добър учител, ако поставяш другия в "неравностойна" позиция и го третираш като предмет, подлежащ на обработка отвън. 
От друга страна, съмнява ме, като имам предвид някои очевидни противоречия и несвързаности в твоите твърдения, че си способен да преценяваш компетентно логически умения. :)
Внимавай и не се изхвърляй, защото ще бъде голям срам за хора като теб, които вярват, че разбират от логика, ако някой от набеждаваните в "литераторство" като мен философи покаже по-добри резултати в логически тестове. Аз имам доказателства, които нито тук им е мястото, нито ти си човека, на когото ще ги показвам.  Това, че някой не се занимава с дадена проблематика и няма специален интерес към нея,  не означава, че не я разбира или че е невеж в съответната област, след като не е дал повод да се мисли така.
И тъй като вече съм паднал до нивото, на което пишеш тук, ще ти го кажа направо: ако беше прочел и осмислил по феноменология и херменевтика поне наполовина от броя на книгите, които аз съм прочел по аналитична философия, сигурен съм, че много от настоящите трудности на опита да се води диалог с теб нямаше да съществуват.
Учи се да уважаваш другите, за да ти отвръщат със същото!

Виж статията "The Analysis of Knowledge"  in SEP: http://plato.stanford.edu/entries/knowledge-analysis/
и по-специално т.2 , където се обсъжда проблема на Гетие, и по-специално мисления експеримент с оборите - той е създаден специално да илюстрира твърдението, че когато по случайност (или късмет) се е оказало, че това, в което вярваме е истина, нямаме основание да твърдим, че вярването ни е знание.