аналитична философия: що е то? (Page 3 of 13)

http://www.falantia.com/index.php?optio … ;Itemid=38

Това което може да се определи е различно от понятието "функция" или различни функции на предиката, но обратното би било някакъв вид дисфункция, която да извършва обратното на функцията. Защото същността на функцията е в това тя да променя, а не да бъде обръщана като отрицателно понятие.

Понятието функция като такова няма "обратно" (в посочения смисъл на светло-тъмно) в математиката, но пък много конкретни функции имат свои обратни (инверсни) такива. Функциите, за които можем да построим обратни се наричат инвертируеми. Виж: http://en.wikipedia.org/wiki/Inverse_function
Не знам каква е връзката на всичко това с въпроса що е АФ, обаче. Но е вярно, че много аналитични философи, особено в първата половина на 20 в. подхождат "функционално" към редица проблеми. Ръсел е смятал, че функционалните зависимости могат да заместят напълно каузалните (кой-знае защо не е отчитал асиметричността на каузалната връзка - функционалните зависимости са симетрични), Шлик разглежда понятията като функции (по-точно твърди, че "strictly speaking, concepts do not exist at all. What does exist is a conceptual function" (General theory of Knowledge, p.22). Ако се върнем по-назад, и Фреге е третирал понятията като функции в един определен период.

Мисловността по принцип си мисля, че е препоръчително, ако не желателно да е функционална за всеки мислещ субект, независимо от концепциите, които му харесват и защитава. Но това е различно от функцията като възможност, която се приписва на предикат. Защото мисловността може да е функционална, но да не извършиш никаква функция като субект.
Функцията е промяна като развитие на това, което запазва от есенцията или същността на променящото се. Ако просто запазва, няма да е функция, а постулат, концепция или всяка дума, която утвърждава нещо и то не подлежи повече на промяна.

Светоглед има всеки един човек на тази планета. Стилът, с (през) който се философства или изграждаш и утвърждаваш своя светоглед може да има пресечни точки с на някой друг/и, и като се съберат достатъчно философи, които представят своя светоглед по подобен начин образуват, род,вид, течение,(лагуна, залив) клон... които наричат с преобладаващ метод, различен от всички познати до сега. Всичко това не изключва останалите досега познати философии, а служи или за тяхното развитие или разклоняване, в смисъл на задълбочаване и разкриване на проблеми неразкрити с познатите и усвоените до този момент.
Може би трябва да се обръща внимание на акцентите с големи букви като "сега" "е", за да се сетим, че това е може би съвременен адекватен начин да представиш на едно младо поколение, което едва ли ще се заинтригува от стила на Хайдегер, отколкото на Файерабенд. Подобно на техниката е. Предпочитаме да гледаме телевизия на плазма, а не на "Шипка"- по-ясен образ, по-добър звук. Технически инженерите са си изпълнили функцията като са създали първия телевизор, но заради едното уважение и признателност не би си струвало да бяха започвали, ако беше останал един-единствен телевизор, компютър или философия.

Имате предвид пост-лингвистичния етап от развитието на АФ? Общо-взето, впечатленията ми съвпадат с тези на Престън от статията му в ИЕФ:

"This post-linguistic analytic philosophy cannot be defined in terms of a common set of philosophical views or interests, but it can be loosely characterized in terms of its style, which tends to emphasize precision and thoroughness about a narrow topic and to deemphasize the imprecise or cavalier discussion of broad topics."

С известно несъгласие, че АФ днeс се занимава непременно с "narrow topics", а КФ - с "broad topics". Вече казах по повод на семинара за "късметлийското знание" - за мен въпросът "що е знание" не е "narrow topic". Нито пък мисля, че "автентичността", с която се занимават хайдегерианците е чак толкова "broad topic". Но самото делене на темите на "broad" and "narrow" не е много аналитично, май.

Не мисля, че има някаква особена полза от говоренето за "пост-АФ" - само нови главоболия като това как ще разграничаваме "пост-АФ" от автентична АФ. Естествено, че аналитичната традиция се развива и променя, но не мисля, че има някаква драстична промяна, която да налага нов етикет. Историците на философията могат и да виждат някакъв смисъл  в различаването на пост-АФ, но на мен то ми изглежда не особено информативно: защото е вярно, че Гудмън, Куайн и Дейвисън са различни от Ръсел и Остин, но те и помежду си са не по-малко различни. Аз така си я мисля АФ - като "set of best examples", които включват всички тези автори, но и други.

Разбира се, че ще поясня, не толкова различните значения (а не смисъл), колкото преминаването на една функция в друг вид функция. Все е функция, но с различни характеристики(признаци), предвид това на което се приписва или което "обслужва"-предикат или субект. Аз поне правя разлика, но тази разлика не променя същността на самата функция. И накрая е важна функцията на субекта (АФилософ), а не на предиката.

"В логиката предикат— понятие, което определя предмета на съждението и разкрива неговото съдържание."

Предикатът е лицето-името "Иван Иванов"което има характеристики: 40 годишен, шлосер- шлосер е функцията; Субектът е човекът Иван Иванов, който с отбелязаната му функция може да извърши функцията (а, де?)- шлайфане или работа и обработка на струг. С функцията си на предикат той реално не функционира, а само се определя, докато с функцията на субект (за предпочитане философ) може мисловно да функционира.

По цитата по горе:Светът и моделът по който се възприемат не могат да са предикати, нито субекти, респективно функции е трудно да им преписваме.
"Сблъсъкът" (неясно ми е- може би отношението)- не е на нашите умствени способности, тъй като те са "горивото" на функцията на субекта, а е на нашите представи, знания и опит, които чрез умствените ни способности, чрез определени правила могат да направят светогледа или решаването на философските проблеми по-лесно, по-трудно, невъзможно или отчайващо. И тъй като философията е една позитивна наука сама по себе си е желателно да не стигаме до степен "отчайващо", за да разберем, че нищо не можем да направим с наличните ни функции. (20 стотинки от мен)

отбелязано бе още в началото "че питането, въпреки класическата му форма, не е задължително есенциалистко" - очаквайки витгенщайнианските  "сeмейните прилики" скоро да се завъртят, което е и на път да се случи (а за съответната статия - анонимна - от уикито събирам мнения).
донякъде е забавно,  че  сходна идея малко преди това е обсъждана от феноменолозите; ясно е, че схоластико-аристохегелианската идея за "триъгълник-изобщо" и за неговата "същност" е празна, а мисленето е за някакъв избран по вкус и маркиран отвсякде с "индекса на несъщественото"  триъгълник.  с онова, което наричат "виждане на същността"   феноменолозите, старомодно, се опитват да удържат пролиферацията на приликите (респ мисловните варирания) до безкрая - проблем тормозещ феновете на Витгенщайн, а също и всички нас, когато обясняваме чрез образци.