Уау, колко интересна тема проспах задето откраднаха сървърите на провайдера ми :). Като се има предвид, 4е вси4ки тук сме живяли ако не пове4е от достатъ4но в БГ то поне достатъ4но на вси4ки ни е пределно ясно какво озна4ава конкурс в милата ни родина. Така 4е в това отношение надали може да има някакви изненади. Скромният ми опит с конкурсите, разумно или не да се поства е нещо подобно:
След армията, силно ентусиазиран, както може да си представите :) реших да се пробвам на конкурса за докторант по теория на познанието при Сивилов в СУ. 4естно казано, не ми беше особено по сърце нито темата нито нау4ния ръководител но след Горна Баня нямах много опции. Заедно с още бая народ се явих на писмен, минахме с още 4-5 души на следващия етап, и след като останахме трима души пред комисията (Сивилов, Андонов, Герджиков и Тафков) ни бяха написали едни оценки, прецизно из4ислени, ум да ти зайде. Сивилов се опита да направи престоя и труда през последните два месеца по-приятен за вси4ки "финалисти" и каза, 4е вси4ки сме се представили супер добре но така или ина4е могат да вземат само един от нас и най-добрият критерий се оказвал ... оценката :) и така Нин4ето спе4ели конкурса, който беше обявен за нея ама ние останалите, сигурно от 4етене в библиотеката (тогава още 4етях там) бяхме пропуснали да нау4им. Та така, конкурси, брат4е. След това пък се явих на конкурс в една фирма, където работих към 4 години и където по принцип 4овек си мисли, 4е е доста трудно да се пробие на някоя по-разли4на от куриер позиция (DHL). Е, оказа се, 4е за хората там единственият приоритет е свършената работа и така спе4елих конкурс съвсем не уредено и смея да се надявам, коректно.
Смехорията идва след това, когато излезе докторантурата по философия на науката в οФο. Реших 4е това е златен шанс, като се имат предвид интересите ми и бая се 4удих дали да губя време в у4ене имайки предвид СУ опита ми, най-вероятно и хората от οФο си имат някой. Е, пусто тъпо и упорито, 4етох два месеца в НБМК, заедно с οво, но той беше за Теория на Познанието, бяхме разу4или кой колко конкуренти има и про4ие. Та какво става, понеже 4ета само след работа и това озна4ава към два 4аса след 6 ве4ерта в половината от които на практика заспивах от умора на масата в 4-та в 5-та (малко по-тъмно е и на хората не им пре4и толкова като някой философ спи над Попър) а по едно време ме нагънаха яко и даже не успявах да стигна до библиотеката, но 3-те ми конкурентки не спят, моми4етата, и се опитват да 4етат книгите, които бях запазил (което се полу4аваше без грижи, btw). Та една от тия девойки се запознава с οво и го пита дали познава "тоя Борис" дето 4ете тия книги. ο οво, с неговото 4увство за хумор да вземе да и каже "Оооо, ама ти Боби не го ли познаваш, ами той ...... (и тук спирам, защото става страшно)". Накратко, на конкурса се явявам само аз :). ο Владо, Лили и Ангел, к'во да правят горките, взеха 4е ме взеха :) и ето. Та мисълта ми е, 4е не винаги са уредени конкурсите, въпреки, 4е тенденцията преобладава в БГ, така да се каже :).
οмам приятели, които са си намирали работа в СУ и които със сигурност не са били "уреждани", но ина4е всеки има малко инфо за кое как става еди къде си. Еми, така е.
В слу4аите, когато уреден или не конкурса води до назна4аване на the best possible candidate строго погледнато поро4ната практика не е довела до супер лош резултат.
В контекста на вси4ко изписано по-горе не мисля, 4е се е слу4ило нещо бог знае какво но по никакъв на4ин не мога да се присъединя към легитимиращия патос на Цвети. Приемам съдържанието му в слу4ая но не мога да приема структурата и се надявам нещата "да се оправят", ха ха.
Пожелавам успех на Васко и на вси4ки кандидатствали; аз, на мястото на успелия, бих погледнал на успеха си като на отговорност, с която 4рез работата си да успея да оправдая доверието, както се каза в БНА. Така 4е в тоя слу4ай не е много ясно "успелия" успял ли е или не, отговорността според мен е достатъ4но тежка и дори в собствените о4и на 4овека.
… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
www.sofiafilm.com
