Невербални мисли/идеи (Page 6 of 12)

Така поставени нещата според мен изглеждат по-ясни. Този пост е доста отдавна, но все пак не мисля че някой от последващите коментари е конкретен и изясняващ.
Съжалявам, че не откривам или не споменавам "логика", но според мен дори да я има не е достатъчна.

Да започнем с какво е това "мислене"- (не е само психологично- биологичен процес- не мога да го докажа с теория, но интуитивно така го усещам :))

ето нещо като предложение: "Особен вид дейност на ума, която позволява на мислещия да стигне до Здраво съждение по въпрос на който трябва да реагира или повярва"......

Няма нужда от "авторитети"- би било просто надговаряне и статистики- кой пръв е казал тази дума, в този смисъл, обяснил най-адекватно, свързал най-рационално- факт е , че това е процес наличен и основен за всяка дисциплина- без този процес  и опита не би бил възможен, резултатите и обяснението и обосновването на теориите.

това "4"- доста ме затруднява- признавам!- но се надявам, че са "резултати", които могат да бъдат видяни или обяснени.

Основанията са в опита ни, но ако говорим за "феномен"- тогава се намесват наистина трансцедентални фактори.

Колкото повече пиша по тази тема толкова по-сериозно се замислям и вярвам, че невербалните мисли са началото, зародиша на доста интересни вербални... :)

ПП. Дано инвазията на отегчени хора с "хоби"- философия не се пренесеи по тази тема.

това за книгите е много окуражаващо- някой ден ще ми е интересно да ги прочета- "его-структурата"(?)- интересно- "тя" има ли нещо общо с невербалното? Много съжалявам за "тъмната маса"- в моето "вътрешно пространство" има не знам дали точно "светли маси"- но са си мои и аз си ги разбирам- понякога ми помагат друг път ме натъжават- но защо си мисля че клоним  към нещо психологическо.............

Смисъл1 и Смисъл2 значи- хъм- има два варианта

1. по-лесен- да е само един Смисъла- т.е. за Вас например той да оправдава действието и целта на мисълта.
2. по-сложен- да са толкова колкото са повечето "вменяеми" мисли;

Въпрос на избор.

защо трябва да изразявам словесно "плясване по дупето"?- това си е действие- какво общо има с невербалните мисли? Както аз така и вие може да изпитате желание да плеснете по дупето- и? какво трябваше да разбера с този пример и то накрая- като заключение на някаква ваша теза?

Ще се опитам аз да ви дам пример- как една мисъл (без да прибягвам до абстрактните неща) е "значима" и като вербална и като невербална- просто Опит- вие ще споделите дали сте ме разбрали:

мисля си "Много ми се пие червено вино";- чисто вербално отивам и си купувам, изпорквам си една бутилка и се наслаждавам на самото червено вино;- чисто невербално- си мисля тази бутилка ще ми дойде добре защото имам среща и ще се отпусна и ще бъда по-привлекателна като събеседник, защото ще съм по-общителна.
Приятна вечер. (варианти за хубви червени вина: Chili, Argento, Magelan, Mezzek!) :)

Означава ли, че като съм приела сериозно "иронията" Ви за книгите (т.е. да се чете че не съм разбрала иронията), и в края на Вашия пост отново трябва да е същата заблудата ми? :) Ей, какви времена, няма толерантност и това си е (сега се замислям дали "толерантност" не идва от някакъв "толенс"?) :)

Кофтито понякога е, че аз чета внимателно- и дано да се почувствате добре от това, чета внимателно защото искам да разбера някой, дори си го представям- как ли изглежда, как е облечен, в какво ли настроение е когато ми пише това......- а не непременно да наложа някакво свое мнение- по скоро ,ако съм разбрала човека отсреща в неговия стил  да обясня моята позиция.

ο тъй като наистина сте казал как разбирате мисленето- важни бяха смислите , нали? Та благодарение на това изречение разбирам огромното значение на "плясването по дупето"- но най-хубавото е, че се съгласявате с мен :)  (какво обичате да пиете............... червено вино?) :)

Към const:
Точно това е! Философското е като набор от шперцове - ходиш напред-назад, пъхаш си носа тук и там, провираш се през някъде... ο винаги го правиш с очакването в края на една задънена улица или зад някоя по-стара и заяждаща врата да съзреш картина на Безмерното, по-точно казано да попаднеш на ъгъл към Безмерното. Това е да видиш в малкото - голямото, а не обратно. Затова ми хареса сравнението: когато разполагаш с "шперц", вратата наистина се отваря, само че не е така просто. Нужни са умение, усет, интуиция; някакви желания може би страст, маниакалната обзетост да излезеш или обратно - да влезеш... Докато с "ключ" е друго, там отваряш правилната ключалка с точния ключ, иначе номерът не става.
Та аз смятам че има 3 по-популярни положения.
1) οзправяш се пред вратата и се опитваш да я отключиш по някакъв девиантен начин (на езика ми е думата дебилен), например с крик, или рисуваш същата врата на стената до нея, опираш се на институционално закрепено отборче, търсиш помощ от приятел в неформална група, разбира се най-често блъскаш глава там и докато си разтриваш цицината те напорват някакви интровертни настроения... А всъщност истината е мн проста: ти не можеш да си служиш със шперц и колкото и добре да е направен той, както се казва, нЕма сми, както от това да се опитваш, така и от това да се изработват шперцове-шедьовър.
2) Решаваш че тази врата въобще не е там и отпочваш мощен дебат по "теоретическото конструиране" на вратата. Резултатът е същия, но делаверата е че никой няма да разбере как ти не умееш да работиш със шперц.
3) Все пак изпробваш наличните шперцове и когато стане очевидно че не те бива за тази работа - ги обявяваш за 'неработещи'. Започва се безразборно вадене на всякакви ключета с щампички по тях "нео-" и "пост-", отваряш ключарски дюкян и почваш да ги продаваш по 2 за левче на балъците. С което запращаш прецаканите си клиенти направо в горните възможности 1) и 2).

Към vidinsky:
Точно това е магията: захарта в кафето, или кафе със захар?

Философът.
Философията е изкуството по направа на "шперцове".
Философстването е умение да се отварят врати със "шперцове".
Заниманието с точни науки е изобретяване на ключалки в Мирозданието и създаване на ключове за тях.
Това е авторска мисъл: οвайло οванов.