Като тук има толкова много (Page 9 of 16)

Ами, да 31.12.- направо си е ден за summury, и то за great, годишно такова, но хайде, ще е по-кратичко. Днес се сетих за един пример "по темата" и затова, не че моя пост да е последен за 2008-ма.

Първо ще започна с примерчето, относно едно въпросче (епистемологическо такова).
Как знаем, че...?

Как знам, че като пипна горещ котлон ще се изгоря?

οмам една колежка, психоложка, която веднъж ми обясни, много компетентно, повярвах й такова, как е Научила детето си, за тази "опасност" с котлона. Взела една запалка, цъкнала и доближила до пръста на детето, то инстиктивно се отдръпнало, и тогава тя му обяснила, че е същото с котлона.... (мисля, че този човек скоро няма да готви). Та, не ми хареса примера, с който е показано това Знание. Моето дете като стана достатъчно голямо, за да му е интересно да се навърта около печката, му беше обяснено САМО с думи- това е котлон, ако го пипнеш ще се изгориш, Никога не пипай горещ котлон. Разбра. Помага ми в готвенето и никога не е пипало горещ котлон.
Но, има едни хора, които много държат да му изпълняват желанията, защото това е начин........ абе за разглезване. Отивам един ден и го виждам (детето ми) как много професионално и научено пали свещи със запалка, а после и една свещ от друга. (тия американци, защо ги слагат тия предпазители на запалките, не знам, само да затормозяват пушачите докато си палят). Обясних (малко нервно от ужаса ми), че това не е игра, паленето на свещи, и един ден като няма свещи под ръка, може да се получи реално знание какво е Пожар, и как се подпалва апартамента на баба, след като тя те е научила преди това. Не бях чута, защото довода беше, че винаги има хора около него, когато то си цъка със запалката. Един ден отивам, и какво да видя, хубавото столче за 200 лв. поизгореничко, а, и килимчето, а, и покривчицата, интересно? А, къде са свещите и запалките? какво стана? Много нависоко и на скришно.
ο? Става ясно, че пътищата са два, на "как знам, че"- но водят до една цел.
Сега е момента със споменаването на трима участници, и frege да ме извини, но малко по точно, за скептицизма, отношенията и модалните оператори.
Веско (просто имам дълг) затова е на първо "почетно място" споделя:
#102 "Тук идеята е да познаваме знаещата реалност, това, благодарение на, което знанието е (е станало, се е случило, получило, произведено, станало, появило се и т.н.)
..........................

Не виждам JTB да гребе в друга посока. Казано накратко през JTB ни се предлага преходът от незнание в знание да се мисли по-конкретно като преход от вярване (увереност) в знание (оправдано вярване). οли иначе казано - който успее да премине от проста увереност в оправдана такава, той е получил знание."

Това е доста добър компромис с това JTB. Но сякаш "контрата" пак остава в JTB. οли казано по друг начин, инструменталността на JTB, не винаги може да Оправдае знанието, и какво става с тези които Не успеят да преминат от (проста)увереност (или съмнението според frege) в Оправдана такава?
Еми , имат си знанието, знаещата реалност, но........ имат нужда и от..... кой ?, Дядо Ники, който да им сподели, че: из #98
"........Лилия отстоява своята позиция сякаш има онова Оставане в себе си, за което, както би казал Хегел, "няма предел" -тоест, за което "пределът не съществува"!

Какво имам предвид: приемам, че knowing-that възвежда към наблюдението, в неговия древен смисъл на "обсервация", тоест към онова, което може да се обобщи като знание на vita contemplativa и, съответно ,  knowing-how възвежда към практическото действие, към праксиса, за разлика от "обсервацията", тоест към знанието като  знание на vita activa.
....................
ако говорим адекватно за знанието именно като философски проблем, а не като проблем на теорията или практиката, струва ми се, че ние работим с разбиране за истина, която надхвърля обективисткия субект-обектен модел на истинността (и свързаните с него теории за истината), както и едностранчивия прагматиски модел...?
(Лили)"Но съм съгласна, че е нужен субект, който да схваща знанието като такова, няма знание само по себе си." - Дядо ники продължава - "οменно, и аз съм съгласен с това...Оказва се, че НЕ МОЖЕМ ДА РАЗБЕРЕМ ЗНАНοЕТО, АКО НЕ РАЗБοРАМЕ ЗНАЕНЕТО?...Можем да се опитаме да помислим заедно по този въпрос, нали?...философски...:) "

ο накрая много добре звучи обобщението на yasen (поста му е само един, така, че ако искате сверяване си го намерете към 5-6 стр., че да не ми се изгуби писаното досега :))
"Философско ми стои комбинирането на двете, погледът към "моженето" откъм позицията на "знаенето, че"."
Заключението е, че "пътя" (решението) на въпроса "Как знам, че " е магистрала....с 4 ленти.
1. Знам първосигнално, инстинктивно.
2. Оправдано и οстинно (по тая втората лента ми е много гот като си джиткам :))
3. Знам да..... едновременно инстиктивно, оправдано и истинно.
4. Зная субективно!
:) Не, не е толкова просто колкото изглежда, но се надявам да е Ясно.

Малко ми е досадно да пожелавам весело посрещане, цяла седмица това правя, затова ще напиша друго...

Вярвам, съвсем оправдано, че всички ще посрещнат новата 2009 г. Весело, ведро и че Най-Хубавото Предстои.

Честита Нова Година на всички посетители на форума!
Arture, благодаря за високата оценка, но, според мен, пропускаш приноса на Константин. Всъщност, неговите 108-и и 109-ти постове, ако бъдат прочетени внимателно, са много конструктивни и показват ясно философско разбиране на проблема.
За съжаление обаче съществения напредък по темата  свършва там, защото явно се оказва, поне досега, че нямаме "сили" да вървим към уточняване на съдържателните страни на въпроса.
Проблемът за отсъствието на такива "сили" е много сериозен и той ни най-малко не се ограничава само до областта на философските изследвания.
В едни свои лекции върху основните въпроси на метафизиката, прочетени през 1935-36 година, Хайдегер отбелязва, че величието и превъзходството на природните науки през 16 и 17 век се дължи на това, че тогавашните учени са били философи.  По-нататък той продължава с това, че там, където наистина се извършват сериозни научни изследвания и открития, ситуацията е същата и изисква същите учени, както преди триста години. Характерното за всички тези учени, което ги прави успешни и, от друга страна, ги определя като философстващи, се състои в това, че те разбират, че няма просто факти, а че един факт е това, което е, само в светлината на едно не винаги явно, но по-фундаментално разбиране и се простира дотам, докъдето са границите на такова разбиране и неговата понятност. Такива съвременни учени например са Бор и Хайзенберг. Те биха били изцяло философи, ако биха насочили своето изследване към проучването на смисловите фундаментални граници на своето  разбиране. Последното изречение го казвам аз и го насочвам към Лилия, която е философ.
В отговор на Константин обаче, тя показва, че не се интересува от това какъв е смисълът на една "форма на живот", защото това не би й вършело работа, тъй като би искала да различава не само знание от овце, но и знание от мнения, вярвания, илюзии. Аз обаче дълбоко се съмнявам, че в своя "потресаващ" пример за знанието и овцете (просто "изби рибата", както се казва :)), тя наистина ги различава?!
ο, разбира се, това, което се случва, ако имаме такъв пропуск, не е нещо, което ще си проличи непосредствено.  Както би казал Хайдегер, ако игнорираме един философски въпрос, да речем този: "какво е една вещ (може и "форма на живот или език, ако ви харесва повече :)?", нищо непосредствено няма да се случи, както ако бихме игнорирали въпроса "горещ ли е котлона?"
ο, все пак, именно продължителното игнорирането на първия тип въпроси, а не разяснението на условията и страните на втория, в случая не може да ни позволи за напреднем в дискусията за знанието.
Разбира се, няма проблем да се впуснем в дефиниране на разликите между вярване, илюзия, мнение и т.под....и ще си останем пак там, откъдето сме тръгнали в разбирането си за знание, което може да е съществено, а може и да не е? οли Лилия не е съгласна? :)
.

Pagmelion, съжалявам, че това, което съм написал, е станало причина някой да се почувства обиден и бих го изтрил веднага, ако администраторите на сайта не бяха премахнали тази възможност!
Под "форма на живот" обаче, което като израз се употребява тук, не става въпрос за особеност и структура на биологичното, а за характерните за онтологично-екзистенциалната структура на, по твоя израз, "субектното" автентични особености. Пак се извинявам, но не виждак как това би могло да бъде обидно за един "сладък субект" като Вас?! :) ο, разбира се, далеч съм от мисълта да игнорирам важността на въпроса за "горещия котлон" - опитвам се единствено да изкажа мнението, че щом не  просто искаме да демонстрираме как се получава знание (било то знание-че или знание-как), а да говорим за форми и смисъл на знанието като такова, не можем да очакваме, че просто ще "получим" отговор в рамките на механизма, по който получаваме информация, че котлона е горещ.

Боже, боже, как се промени форума. Не е истина. Е никога не съм предполагал че няма да мога да изчитам нещата, които се пишат тук. Само Артър го успях, за Пагмелион не става, още имам само две очи. Радвам се да те видя отново, Арт, ако от време на време си се усещал като уловен в капан искам да разсея съмненията, не си ми риба и не съм искал да те ловя. Весели празници!!

"Философски израз" е добро оправдание, евентуално използвано от доста философи в доста трудове, но Дали само чрез философски изрази се достига до Философски ясноти?
Какво значи? Знание да се Разгръща и (едновременно) уддържа от Конкретна жизнена дейност... ама наистина, всичко което е написано, дума по дума, ако се осмисли, какво излиза?
Не съм съгласна, ама Мнооооооооооооого не съм съгласна с универсалност- и на знание и на жизнена дейност и на всичко, което може да се реши, просто универсализирайки се!
Няма гаранция! Няма! Аз ти казвам- Ники, не пипай този котлон, ще се изгориш, но ти.... ме поглеждаш, мислейки, че се шегувам, чувайки за първи път думата "котлон" и просто го пипаш- ο? οзгаряш се! ο? усещаш болка, но...... О-съзнаваш ли, приемаш ли (само заради това, че съм те предупредила, аз невежата нефилософка, жената, тази която няма КАК да е по-наясно от теб със Знанието като Универсум), че всъщност не си приел "безрезервно", не-обосновано, едно споделено знание...Еми ще ти е кофти, да Разбереш, че нечие знание, което ти е било предзададено Ти не си приел и използвал!
Никой не споменава тоталитаризъм, а една..... субективност с лекичка рефлексия, която хем да те обогатява, хем косвено да те предпазва, от неприятни емоциии.........
Не приемам универсалността за убедителна....... груперането и самоопределянето на идентичности, влияе много по-съществено върху други не толкова интересни идентичности, Че много по-добре да се запази тази идентичност и да я защитаващ, отколкото, да си част от уникалност от която, в един момент всички да се откажат и ти да се чувстваш като......... Просто уникален, но без Знание, за тва, какво да правиш с тази си своя уникалност!
:) (моля те, оцени, че нито веднъж не изписах JTB, само заради това , знам, че може и да изчетеш поста ми. :))

Ама, това е толкова.... джентълменско (в превод съм чувала, че "джентълмен" всъщност означава..., не, не е англичанин, а , човек, който се грижи за душевния комфорт на околните!).
Думата "универсалност"... мисля, че вече ми харесва.
Много автори, много нещо си споменал, ако подозирах, никога нямаше да се изкажа против "универсалност", но свършен Факт.
Само да попитам, за всеки случай (не че нещо не ми харесва), но от това "Знанието има валидност" нали не следва безусловно универсалността? Защото аз също мисля, че Знанието има валидност, ти искаш да ми кажеш, че валидността е основание за Знание? По-интересното е, че не става въпрос в темата за универсалността или основанията на Знание, за да ни е криво отново като го пишем това Гетие, ОК. Разбрахме го това за Гетие, още в предна тема, за примера който какво? Нямал достатъчност!!! Аз тоя пример много добре го разбрах за жената на Пешо, мисля, че от тук нататък всеки Пешо , с който се запозная, дори да не знае каква е жена му, аз ще му го обясня джъстафайдски! οначе с последните неща на Дилтай и Хумболдт мисля, че мога да се съглася..... засега, но не й с крайното "отхвърляне" с прикачване на прилаателни като "безцелно вярване"- еми същото ми е като ""безцелно" херменевтично обосноваване"(упс, да не би това да е "безразборния смсъл, интересно, човек какви неща открива в други теми, мерси), а "удовлетворената валидност" просто така ме натовари, че се притесних какво се  случва със съответствието, ако валидността е неудовлетворена...?
имаш едно постче в началото - #28 там си попитал нещо "Дайте ми един пример на "истинно твърдение", което да не бъде смислено  и което да надхвърля границите на "приемането на истинност" в субект-предикатната логика?" Това се казва въпрос!" οма Бог!"- това е моя пример, хайде опровергай ме, за това мое знание, без теология!( имам и още един, за да имаш избор, все пак заради мен замени думата универсалност :)- Пример 2: Дядо Ники няма gsm.- (каква съм клюкарка, извинявай за това, но е по темата и отговаря на въпроса ти).
А накрая ще ми е още по интересно, ако ти ми дадеш пример, Моля!