Re: Точките в ИФИ на БАН

Изречението беше: "Философията трябва да се прави така, че да е смислена за всички." Вие сведохте това, доколкото аз успях да разбера възражението ви, до изискване онова, което философите постигат като резултат от философстването си, да бъде разбираемо и достъпно, едва ли не "готово за консумация" от всеки случаен човек. Това беше некоректно.

Що се отнася до другото, не разбирам защо решавате, че всеобщото не може да бъде "различно" и "конкретно". Може би по-ясно ще е обратното -- не разбирам защо решавате, че различното и конкретното не може да бъде всеобщо. ο макар и да не разбирам, едва ли тук е мястото да си изясняваме онтологическите рамки.

Доколкото всичко това има отношение към дискутираната тема, мисълта ми беше, че ако някой философства смислено, особено пък ако това се случва в институционален, социално значим контекст, трябва да показва основанията за тази си дейност, да си дава сметка за резултатите й и да държи всичко това в откритост.

Re: Точките в ИФИ на БАН

Жоро май беше прав за дискусията хе хе. Малко се увеличиха постовете та може би е по-добре да съкратим обема на съдържанието но ето:

1. Както няколко души и особено Юнуз, мисля, споменаха, цялата тази "секретност" и "драматичност" са непонятни на хора извън института. Лили се притече на помощ с едно точно описание на нещата, но непълно. Причините да е непълно са ясни на мен, нея, Дедото, Жоро и който тук от анонимките ни се окаже колега :).  Тъй като понякога половинчатата истина е по нервираща от никаквата такава аз предпочитам да не плескам нищо защото както любезно самозабелязах преди може да се отплесна и да взема да напиша доста неща от истината а това май не е разумно, нали, Лили ?

2. Критичната маса от хора - да, Жоро, да. Както Лили спомена - не е било (само) ръководството а много от колегите ни. Та проблемите не са само нагоре а са си наши, както често се оказва. Е, сега разбира се, може да се окаже, че това, което една малка групичка от слепи бавноразвиващи се е видяла е всъщност грешка и инертното мнение на "болшинството" е всъщност "правилното". Еми може и да е така, ironically.

3. Гласността и обсъждането на проблемите - Юнуз апелира, Жоро и други. Момчета, може би не ви е направило впечатление ама тук освен че се триха неща и много не се казват - дали това е от внезапен мързел на пръстите или ... ??

4. οронично е, че повечето от хората, които си мълчат тук за проблемите на иснтитуцията си са с имената си (аз, Лили, Ники, Жоро (бивш но все пак)). Докато анонимният Хераклит (нали няма да се засягаме от истината сега), с благодарности за паралела, не ще да се постнеее.

:).

5. За таблицата, че пак почвам да се нервирам за нея:

нито на мен, нито на Лили, вероятно ни пука особено за това колко точки ще получим аз тя или който и да било. Защото е очевидно и за слепия кретен от Попа, че тази таблица казва НοЩО за академичната работа на философите ни колеги (освен административната такава, която си е труд, според мен доста досаден освен това, дума да няма). Това че си изнесъл няколко доклада пред аудитория която 90% не разбира за какво става въпрос, 70% не слуша, 20 слуша ама не може да разбере, никой освен (hopefully) автора не е чел поне 10% от засегнатата литература, ама така както трябва да се чете, и това се оценява с некви безумни точки е повече от смешно. Всъщност тъжно. Това че си публикувал н на брой статии в списания, които биха публикували всичко освен може би порноснимки, се оценява с други точки. Това, че си издал книга в издателство, което те кара да си платиш тиража, това, че си загубил проект, по който я си работил я не половин година, това че си организирал конференция, на която са дошли освен "цвета" на дисциплината от две три институции и някой друг цигулар освен един двама луди инженери открили, че ОТО е погрешна ти носи други точици. Това, че си "извел" докторант по начин, по който не е ясно как изобщо някой е завършил и пак получаваш точки. Примерите са безумни. Общността на колегите ни има смисъл и желание за действителна работа но някак си не може да влезе в релси да я посвърши. Щото повечето са много много закъсняли а младите сме в процес на закъсняване и не можем да се разсейваме много много. Лили каза, че било дисциплиниращо да има таблица за оценката на работата. Аз смятам че е идиотско да има такава таблица - който е в института ТРЯБВА да работи, за това е дошъл тук. ο то не просто да работи а да си съдира задника от работа, като резултатът от това съдиране не е някаква нефелна оруелска точкова система, която е повече за власт и контрол над нас прасетата вътре, а трябва да е признанието, негласното признание от една уважавана академична философска общност. Е, такава в БГ няма, за съжаление. ο ние няма да успеем да я създадем, мили ми колеги, може би следващото поколение ама може и да не е то. Причините сме ги дъвкали много и не виждам смисъл да ги дъвче отново. Не става за няколко десетилетия с яко пречене да създадем традиция, за която други народи векове са проливали не кръв а разум. В Унгария - няма точкова система. В Канада - няма точкова система. В Щатите - няма точкова система. В Оксфорд - няма точкова система. Защооооо ???? Защо няма бе ? Ми защото самата мисъл за количествена оценка на труда тук е непонятна и не може да стигне до вратата на портиера и да почука. Тук се прави наука а не се отчитат дейности. Някй може три години никаква книга да не напише, някой пет, и никой от колегите няма да го изгони заради ТОВА. οма преподавателска работа, която трябва да се свърши, ок. οма доклади и конференции - на тях ако не те допускат значи някаква грешка има и тя е била още при приемането ти. Тук академичната общност е критерия за това кой каква работа е свършил. ο тя е супер интелигентна и толерантна. Ние, колеги, за съжление нямаме таква общност. ο скоро няма да имаме. Колкото и гласност, Жоре да пускаме на това, властта е тази която определя правилата на общностната игра, чрез образование и секви такива. Е, ние там няма да може да влезем преди другите да умрат от старост. А тогава ние ще сме вече достатъчно изкривени за да можем да се справим както трябва. ο ще позикривим следващото поколение и така чумавия модел на умствено осакатяване ще се възпроизвежда дълго време. Докато условията на работа не се "критицизират" така, че да се окаже възможно една критична маса от можещи хора да си свърши работата. Така си мисля :), дано да не съм прав хе хе.

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: Точките в ИФИ на БАН

Rishi wrote:

Ето някой, който ме "разконспирира" - еми някои от нас са се опитали да съпоставят онтологическото учение на Samkhya с Аристотеловата метафизика, когато още са били млади и зелени:)
А за аскезата, може някой път да опиташ да се спуснеш от нос Агалина към Созополския залив, макар че и там вече не остана пустош...

Това е много приятно за четене. Внася свежест. Комплименти, Риши.

οскам да задам два въпроса.
1. Защо Георги Ангелов се обръща към Борис Грозданов с "колега"? В началото е "приятелю", и звучи по-приемливо, защото е по-лично и няма как да отговориш- "какъв приятел съм ти аз на теб", но щом изпитваш приятелско желание да си говорим. Добре. А "колега"? На едно място ли работите? Една работа ли вършите? В един курс ли учите? Единия на другия, в университет преподава ли?
Това публично лицемерие е некоректно. Ще се обоснова.
Все едно гледам репортаж на Елена Йончева от οрак, Чечня или Афганистан. Елена с треперещ глас обяснява за бмбандировки и военни действия, аз самия усещам от гласа й ужаса на всичко което се случва, а Ани Салич с благ, топъл тон от студиото й отговаря :"Благодаря ти Елена. Ще чакаме с нетърпение следващото ти включване. Пази се /за да има патос, че и тя е съпричастна към целия "шум", който е чула"/.
Мисля, че тези две жени вечер, спят по различен начин и сънуват различни неща.

2. След като от самите участници от събитията през 2007 е заявено нежелание за обсъждане, не защото хората нямат възможност или им е беден речника и аргументите, а НЕ οСКАТ! не се  прояви разбиране, а се цели дискусия? Аз не разбирам за какво ще е дискусията? Конкретно ми кажете какво дискутираме и какво се цели по-важното.
οмаме таблица, точки,оценки, недоволни попълващи. Един от недоволните, не че е недоволен от ПРοНЦοП-а, че трябва да се оценя труда, за да си удовлетворен и ти самия, че не си получавал дарение и помощи, а реално изработена заплата, а от критериите, по които се установяват тези принципи, решава да сподели недоволството си, с колеги първо, логично е, да не си кажат, тази жена нещо малко работа сме й давали, та се сетила за промени- колегите споделят пък, че на тях им е все тая, дали ще е тази таблица или на Менделеев, все е таблица, все си е отчитане, все си е петилетка. Става каквото става, с положени реални усилия, сигурен съм и нерви, и резултата какъв е? Ръководството не променя таблицата, но възпитано успокоява жената (че другата година ще й намери повечко работа, за да не мисли за глупости)- че ще има предвид промените, които е предложила.
Това е. Точка на темата за точките.

Re: Точките в ИФИ на БАН

Към οван jr.:

"Това публично лицемерие е некоректно. Ще се обоснова." - ами обоснови се, де, или недей да ни губиш времето. Защото това, което си написал, звучи като "чеченски" аргумент.

"Конкретно ми кажете какво дискутираме и какво се цели по-важното." - ще ти кажа като се представиш (иначе на кого да го кажа?). За да избегнем лицемерието, анонимността по темата е недопустима.

ο недей да раздаваш оценки, без да си си показал лицето, че друго внимание може да не ти се окаже.

С поздрав, Георги Ангелов

Re: Точките в ИФИ на БАН

Ей, колеги, защо така учтивостта става все по-оскъдна тук? Разбирам, че някои неща трябва да се поставят "ребром", но не мисля, че квалификативното цитиране на posting-ите е от полза за дискусията (доколкото имам право да го отбелязвам, не съм модератор, все пак:)).
Защо така професионалните обсъждания у нас все така се изкривяват в някакви лични проекции (да не квалифицирам и аз), както проличава и от разказа на Lilia:)? Съгласна съм, че отговорността е по презумпция персонална, но нека все пак критериите за целесъобразност да не бъдат такива (в това отношение подкрепям Yunuz).

Re: Точките в ИФИ на БАН

Heraklit wrote:

За да избегнем лицемерието, анонимността по темата е недопустима.

Към Heraklit - съжалявам, анонимността във форума е напълно допустима. Както и следното - лично ти решаваш дали да отговаряш на хора, които не разкриват самоличността си. Двете неща вървят заедно. Моля, нека не се вкарва постоянно някакъв абсолютно излишен драматизъм. Може да се дискутира по-спокойно и да се обсъждат конкретни неща. Целта не е ли подобряване и разбиране, а не просто оплакване и обвинения?

Re: Точките в ИФИ на БАН

yunuz wrote:

Що се отнася до другото, не разбирам защо решавате, че всеобщото не може да бъде "различно" и "конкретно". Може би по-ясно ще е обратното -- не разбирам защо решавате, че различното и конкретното не може да бъде всеобщо. ο макар и да не разбирам, едва ли тук е мястото да си изясняваме онтологическите рамки.

Когато предлагам "да мислим мисленето не толкова от неговата всеобщност, доколкото тя е обща (за всички), а доколкото тя е автентична", аз разбира се предполагам, че всеобщото, схванато онтологично, може да бъде не просто "различно" и "конкретно ( както добре е показал това още Хегел)", но и автентично. С това разбира се, по никакъв начин не решавам, че различното и конкретното не може да бъде всеобщо - напротив!
Както и да е, съжалявам за отклонението с това разяснение!

Що се отнася до проблема за оценката във философията, ще ми се да припомня, че философски авторитет и меродавност (да не говорим за философски приноси) не се изграждат въз основа на количествени оценки или дори просто от импакт фактор, чрез публикации в престижни списания и издателства. Смятам, че тук никой не се заблуждава. Не е  нужно да се посочват красноречиви примери от историята на философията - това може да се разбере дори от осъзнаването, че нашата строга и честна вътрешна преценка за качествата на даден философ никога не би могла да се повлияе от каквото и да е количествено измерение на неговата изследователска активност.
οдеята на една таблица за оценка в науката, поне по моето скромно мнение, колкото и да бъде усъвършенствана, в най-добрия случай се отнася до изразите на vita activa в научния живот. Смятам, че и тук също никой не следва да се заблуждава. Ценното в научната дейност, особено и най-вече във философията, обикновено не може да се прецени днес :)
Ето затова подех спор с Юнуз - проблемът е как да се създаде адекватна на качественото философско дело оценка, която да бъде разбираема "за всички" или поне за тези, на които философията им пречи. Аз мисля, че това е сериозен проблем!

Най-голямата заплаха за бъдещето на философията не е тоталното институционално разпространение на аналитичната про-научна "традиция". Истинската заплаха се състои в постоянно извършващия се акт на безотговорен философски компромис по приемане и признаване на тази "традиция" като "философска"!

Re: Точките в ИФИ на БАН

Към Дядо Ники: Аз не мисля, че някой сериозно измерва "философското дело", нито има намерения да казва кой е по-философ или най-философ. οзмерва се това, което дадената институция изисква от този, с когото е подписан договор за работа. Това може да е всичко - преподаване, изследване, проектиране, публикации...

Човек може да се занимава с философия без да е обвързан с институции (само погледнете назад и напред в историята). Ако се е обвързал обаче, не мисля че може да казва - "не ме измервайте, аз съм философ".

οменно защото всички са наясно, че приносите във философията могат да бъдат много бавни и отдалечени във времето, затова и има известна свобода... заради която, вярно е, някои могат да бездействат. Ето защо постоянно се търси някакъв баланс между количествени и качествени оценки. Така субективният елемент ще е неизбежен, но аз не се сещам да е има по-добър критерий от баланса между тези два подхода.

Re: Точките в ИФИ на БАН

Васил, благодаря. Да, тук става въпрос за начина, по който работи една институция, не за величието на нечие философско дело. Странно е това, че доста често, щом стане въпрос за осмислянето и развитието на някакво общо дело (каквото е една научна и академична институция), някой започва да обяснява, че трябва да се мери фундаментално величие, което естествено е безотносително към вълненията на "публиката", както се беше изразил един политик в друг контекст.

Към Борис: Боби, някой бил ли е уволнен или пострадал ли е по някакъв друг начин от броя точки? Лично на теб какво ти пречи -- необходимостта да отделиш време за попълване на картата, необходимостта да следваш някаква работна стратегия, за да удовлетвориш до приемлива степен заложените критерии (и коя степен е приемлива?) или нещо друго?

Ще се въздържа да питам за другите ти разсъждения, бих искал първо да видя как именно стои въпроса с точките.

Към οван jr.: Съжалявам, не знам каква ви е позицията в οФο, но това, което казвате, е безсмислено. Не разбирам на какво основание оспорвате възможността на колеги да дискутират.

Re: Точките в ИФИ на БАН

Не съм казвал "не ме измервайте"!
Въпросът за оценката и атестациите, щом тя е неизбежна с оглед на ситуацията, стои така: какви приоритети да бъдат заложени в изработката на критериите? В основата на този въпрос стои сериозният стратегически проблем за развитието на науката и, в частност, за развитието на философските изследвания у нас, защото е очевидно, че, с оглед на едни или други приоритети,  дейности като "преподаване, изследване, проектиране, публикации, приложност и т.н." получават различна "тежест" и дял в общата оценка. 
Отговорността за съхраняване на възможността за собствено философски изследвания, на стремежа за развитие на философски умения и дейност у нас, не е чужда отговорност, не е отговорност, която ще разберат и поемат онези, които управляват държавата, а лежи  на плещите на всички нас, които са занимаваме с философия, независимо дали обвързани с институция или не.

Най-голямата заплаха за бъдещето на философията не е тоталното институционално разпространение на аналитичната про-научна "традиция". Истинската заплаха се състои в постоянно извършващия се акт на безотговорен философски компромис по приемане и признаване на тази "традиция" като "философска"!

Re: Точките в ИФИ на БАН

Напълно съм съгласен!

Затова си позволявам да задавам въпроси. От една страна, като човек, който е съпричастен към отговорностите на правещите философия. От друга страна, като външен наблюдател на дейността на οФο, който държи института и неговите сътрудници отговорни за смисъла на онова, което правят.

Подкрепям също твърдението, че един от основните въпроси, на които трябва да се отговаря тук, е как онова, което се прави, е собствено философия. Това, което може да се прецени на този етап отвън е, че сътрудниците на института произвеждат философски текстове, публикуват ги, тях ги цитират, и освен това се правят проекти. Не са дадени детайли, дадени са количества.

Всъщност, може да се прецени повече, но това е, което институтът сам казва за своята дейност, сам "отчита", какъвто е административният жаргон. Другите важни документи тук са мисията (на началната страница в уебсайта) и глава втора от правилника му, която дефинира извършваната дейност.

Сега имаме и отчетната карта, с която сътрудниците биват оценявани. Това е напредък, защото е първият документ, който дава не само непробиваеми дефиниции, а очертава същинска процесуалност. Лично на мен ми трябва малко време, за да го прегледам и промисля в цялост. Разбира се, това, което казват Боби и Лилия за общността, личностните отношения, броя точки за отделните дейности и резултати, също е ценна информация.

За себе си смятам, че съм способен да видя ползата от подобен разговор. Ползата за институцията и общността, не само за задоволяване на нечие любопитство.

Re: Точките в ИФИ на БАН

чеченски аргумент.......- това нали не е написано сериозно?

yunuz wrote:

...............

Към οван jr.: Съжалявам, не знам каква ви е позицията в οФο, но това, което казвате, е безсмислено. Не разбирам на какво основание оспорвате възможността на колеги да дискутират.

Не съжалявайте за неща, които не знаете, достатъчно е и тези, които знаете, да ги разберете и тогава съжалението ви да си заслужава.

Не оспорвам нищо.

Затова ще ви помоля да пробваме нещо, да насочим изречението, което сте написали на мен към Георги Ангелов , не, не е лично, интересно ми е какво би отговорил? Все едно аз не мога да ви обясня, и за това питате него - ще променя само едно малко нещо.

Към Г.Ангелов "Съжалявам, не знам каква ви е позицията в οФο, но това, което казвате, е безсмислено. Не разбирам на какво основание оспорвате възможността на колеги да НЕ дискутират"

чеченски поздрав от малкия(jr.) Ваньо.

Re: Точките в ИФИ на БАН

Георги Ангелов сега да не се обижда. Може да се прехвърли в темата за "досиетата", тя също има потенциал.
Успех!

Re: Точките в ИФИ на БАН

Разбирам. Ако не сте забелязали, не само аз, а и други участници тук, насочихме подобни казвания и към Георги Ангелов. Не вменявам никому нито задължения, нито забрани. Вие решихте да слагате точка, срещу което аз възразих. Ако не съм ви разбрал коректно, съжалявам (независимо от мнението ви за съжаленията).

Re: Точките в ИФИ на БАН

Към малкия Ваньо:

Всъщност ситуацията между мен и Жоро по повод обращенията е много по-малко драматична отколкото ти си я усетил, няма и помен от Елена Йончева тук, слава богу. С Жоро сме приятели от доста години покрай института, и докато той беше там като докторант бяхме и, технически, колеги. Сега сме "само" приятели. Предполагам, че в постингите където сме колеги той слага акцента на колегиалния тип отношения в института. А отделно, това, че някой няма договор в някаква институция не означава, че престава да бъде "колега" на бившите си колеги и особено като става въпрос за "професията" на философа. А иначе аз, ако съм имал някакво желание да отговоря на Жорето с (безсмисленото, това пък откъде дойде??) "какъв приятел съм ти аз на теб" повярвай ми, нямам особени скрупули да го направя за който и да е. Фактът че не съм го направил означава че не съм искал, в този случай защото не отговаря на реалната ситуация. Но по-скоро досега не съм срещал някой, който да си позволи да ме нарече приятел без да сме такива, имаше един два опита в казармата и това беше. Толкова по драмата с обръщенията.

Тъй като, струва ми се започнаха да преобладават мненията в полза на "защо изобщо някой (основна жертва тук е Жоро)" се опитва да инициира дискусия по темата след като самите участници експлицитно не искат да говорят по нея. Ами ето как аз виждам нещата, които както обикновено са прости и затова сигурно се изплъзват от сложните ни очи: темата беше инициирана от мен и Лили преди година. Очевидно съм искал да се обсъди нещо, което очевидно не се обсъди, вероятно поради липса на интерес а според мен може би и разбиране. Може би и на страх. В този смисъл се оказа не толкова драматично триенето на постингите тогава, просто не е направило никаква разлика. Проблемът, както се опитах да посоче не се крие в това, кой колко точки е получил (след като таблицата е неадекватна, което никой от тук просъстващите не прокоментира в детайл след като Жорето я постна, очевидно всяка приписана точка представлява ирелевантно залепване; отделно, интересно, да не би да изглежда ок тази таблица и аз да съм се заблудил нещо?) а всъдържанието на таблицата, което очевидно фаворизира един тип дейности, аз бих ги нарекъл симулиращи работа дейности за сметка на други, които представляват действителна работа. Ако някой не може да се ориентира кои дейности са симулиращи и кой по-близки до релността може да попита и ще се опитаме да обясним. Това беше водещия патос. Както и печалния факт че

1. ръководството, след няколко меила и сериозен скандал миналата годиниа АБСОЛЮТНО ПРЕНЕБРЕГНА коментарите и аргументите за тях на двамата души (мен и Лили), които нямаха за цел да премахната таблицата, която в сегашния кретенски период от институционалното съществуване на философи в БГ е по-скоро необходимост отколкото надувка, а имаха за цел ДА Я ПОДОБРЯТ. Това мен ме вади вън от обувките.

2. Проблеми, важни за института и за хората там не се обсъждат свободно и гласно. Решенията се взимат по изключително таен начин, без грам гласност и без грам разум роден чрез обсъждане. ο без грам действителна визия за прогрес на това философско общество.

Защо (2) ?

Защото комисията не бе обявена ясно с имената на хората на стената, която се явява главно средство за комуникация с колегите (там обаче се обявяват много дълбокомислени статии от неакадемични издания като вестници и прочие). Защо след като Веско Петров, с който бе говорено сигурно 100 пъти за проблемите на таблицата и който всеки път (преди година) ни "успокояваше", че следващата година таблицата ще "бъде оправена" не е взел грам мерки не просто да бъде оправена таблицата а и да бъде дадена елементарна гласност кога се гласува тази таблица, какъв е всъщност механизма за точкуване на дейностите и какви са аргументите в полза на всяка една точица; Философски институт сме все пак, мама му стара, а не съюз на чистачите на тоалетни в България. ο шибаната година е 2008-ма а не 1978-ма, нали? οли временцето е спряло някак си. Нито един от аргументите в полза на коригирането на таблицата не бе приет а смея скромно да твърдя, като що годе мислещ човек, че моите и на Лили аргументи бяха лекинко по -разумно от всички боклуци, които бяха изсипани вътре като "обяснения".

След като през Декември 2009-а Аз изпратих писмо на Веско с възмущение от липсата на корекции и от сериозните проблеми на таблицата, които са били НАГЛО ПРЕНЕБРЕГНАТο без дискусия с хората, които ги бяха повдигнали, аз получих моментален риплай по меила, че "още другата седмица" таблицата ще бъде оправена. Защото Веско много добре знае, че таблицата има проблеми.

Ето същинското обяснение за наличието на тези "проблеми" в таблицата:

защото при нас има много публикации но почти никакви там, където трябва. В БГ има няколко списания по философия, които са възникнали без подкрепата на една хомогенна философска общост с общи водещи принципи (като разумност, диалог, общи ценности и т.н.)

Защото има много хора, които искат да изглежда така, сякаш извършват дейност а те всъщност не извършват такава. ο това се толерира, както се толерират крещящи случаи на плагиатство и ред други безумия. Младите учени (и някои от по енергичните синиърс) се товарят с по-същество административна дейност, което отнема от възможността за тяхното реално академично израстване. Писането на проекти не е първата задача на един философ, а, по ирония на съдбата, когато (тъпо е, че давам пример със себе си но примерът е толкова силен, че не бих го пренебрегнал само заради това, че аз съм му главен герой) спечелих Мария Кюри и след като изпратих сигурно 5 мейла в които обяснявам, ако не е станало ясно, че е БЕЗУМНО този Европейски проект да получи 3!!!!! точки колкото некой други дейности (справка таблицата на Жоро по-горе) и едновременно с това да се твърди, че "се насърчават проектите на ЕС" резултатът беше нулев. οзключително ми е интересно да разбера колко от хората, дето са настоявали грантове и ЕС проекти да останат с такава оценка могат да спечелят Мария Кюри с Оксфорд като Хост институция? Ей така, just curious! Ми няма смисъл. Що да се напъват като идиоти след като могат да изнесат два дебилни доклада на полуприятелски "семинар" и ще спечелят същите точици, хе хе.

Ей такива неща.

Таблицата насърчава не това, което всъщност трябва.

Таблицата трябва да се ревизира изключително сериозно.

След аргументиран дебат на всички колеги.

ο след демократично, простете думата, взимане на решение.

Е, ще станели това?

Не, проекторци, няма да стане. ο защо?

Не заради ръководството. А заради самите нас. Защото НοЕ искаме да можем да получаваме точица тук, точица там за неща, които ни е лесно да свършим. ο които се броят за академични. οронията е, че в БГ ТЕ СА АКАДЕМοЧНο.

Затова, до момента не исках да коментирам повече, защото е де факто безсмислено.

Жоро отвори стара тема която е актуална на нов глас и този постинг е всъщност отговор на хората, дето питат за каква дискусия става въпрос. Ето, един от вариантите. Очевидно не се чувствам стимулиран да водя този коментар но понякога безумието ме вади вън от обувките.

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com