Re: Топ 10 философски книги

Присъединявам се към въпроса на Васко. Каква би била една добра мотивация да се вклю4и не собствено философско произведение. 6 класации са сериозен брой, 4естно казано не се надявах и на половината; бях опроверган. Струва ми се, 4е това е максимума, на който може да се раз4ита до момента и в тази връзка бих искал да повторя първона4алния си апел към авторите да дадат макар и с едно изре4ение при4ините за вклю4ването на дадена книга (тези, които не са го направили, разбира се). Това ще даде възможност да стартираме същинската 4аст от дебата по темата, който се спотайва в о4акване, именно, колко интересни, убедителни, информативни и в крайна сметка успешни, ако подобна квалификация е възможна изобщо, са тези класации :).

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: Топ 10 философски книги

Любими философски книги:
1. "Апология" - диалог на Платон. Единственият съдържащ саморефлексията на Сократ към това, което прави.
2. "Категории" (Обвиненията) на Аристотел. Показва не просто как се започва философстването, а как се началувства (как се поставят начала) във философията.
3. "За душата" - Аристотел. Философската честност над всичко. Включително и над метафизичните предпоставки. Книга съвършено чиста от наличностното мислене на "доказващия" Аристотел. Пълна с рискове и инвестиции.
4. "Правила за ръководство на ума" - Декарт. Възхитително е да прозреш, че умът не просто следва правилността, а може да бъде ръководен.
5. "Нов органон" на Франсиз Бейкън. Смелостта да признаеш новостта за важна.
6. "Критика на чистия разум" на Кант. Първите възможности за осмисляне на субектната реалност.
7. "Науката логика" на Хегел. По-точно Субектната логика. Очарователността и мощността на мисленето през саморазвитие.
8. "Как мислим" (How we think) на Джон Дюи (Дуи) - впрочем от около 2 години преведена и на български от Константин Янакиев. Най-мощната критика към Хегеловото абсолютистко мислене след марксовата. Хората могат да се учат на мислене.
9. "Мисленето в образованието" (Thinking in Education) на Матю Липман (Matthew Lipman). Обосновава не просто комплексното мислене като механично съчетаване на критическо и творческо (complex thinking - critical thinking and creative thinking), а високо-подреденото (higher-ordered thinking) мислене като идеал за изграждане на изследователска общност (community of inquiry).
10. Парижката декларация за философията - приета от ЮНЕСКО през 80-те години на 20 век. Смел опит за всечовешко отнасяне към най-човековото

Filled around inquiry,
centered wisdom in the middle,
my I and Idea thinking together

Re: Топ 10 философски книги

santulova wrote:

...но моето предложение за текст към тогавашна дата беше именно заобикалка на проблема за идентичността на нещата /ясно е, че "текста" сaботира именно тази стратегия на единичностите/, сигурно защото разговорът беше твърде в началото. Намирам обаче изричното връщане към този проблем за смислено, защото независимо от големите претенции и залози на философската програма за текстуализация на света, "повседневното" боравене с него е под формата на обекти наистина и не отменя проблематичността на поставения въпрос.

Отново ще си позволя само да отрегистрирам нещо (не е по силите ми да коментирам по същество, за мое неудобство). Но ще се осмеля да повремегубствам с останалите :Р), за да фокусирам (нали може понякога да сме повече "прожектори", както някой, май Боби, весело подметна, отколкото "проекторианци", което от своя страна направо смила от смях) два привидно маргинални резултата от конкретно ТАЗο дискусия. Бутафорното е, че аз самата така и не се включих, но какво да ме правите..
Първият се съдържа в горното напомняне за големите 'залози' и 'претенции' (или общо казано: идеологическа заявка) на философската 'програма' (ключово!) за текстуализация на света, които съвсем не се снемат в делничното говорене за 'обекти', и следователно, далеч не го правят невинно. Tks, Цвети, беше особено важно да се припомни това!
Вторият акцент е реакционното изравяне изпод земята (поводът беше 'Бесове') на разграничението собствено-философско :: не~. Естествено, че сходни (и вероятно заслужени) реакции биха отразили евентуални предложения тук като "Завръщането на Заратустра" или "Сидхарта" на Хесе, или пък "Някой, никой и сто хиляди" на Пирандело (ама мнооого примерно и условно). Защо, обаче, не продължиха по-нататък нито поставилите проблема (почти нулева аргументация за реакцията си), нито авторът на предложението за участие в тен бест (освен с многозначително? или снизходително? мълчание). Тук май имаме нещо за доизясняване. Поне аз не разбрах, да си призная.

-beLIEve it or not-

Re: Топ 10 философски книги

здравейте мили бъдещи философи.аз съм човек който открил философията на скаро мога да кажа,че ми допада.до сега съм прочел малко книги,но мисля за напред да не се отказвам и да чета с пълна пара...искам да кажа,че съм привърженик на даодъзизма.с този форум мисля,че ще драпна напред с науката,защото до сега само чувах и незнаех какво да чета и честно казано бях объркан,но сега вече знам.благодаря ви....това е от мен за сега.....ще следя какво пишете и ще се опитвам да пиша и аз по някои път.макър,че като гледам трябва да минат малко годинки,за да ви настигна....:D:):P:)

Re: Топ 10 философски книги

Здравей, Корлеоне, и welcome!

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com