Виртуалност във виртуалността или само виртуалност? (Page 1 of 2)

Като мислите виртуалното, как мислите обратното му?

Питам с цел. Всъщност, ако критерият е само "измислеността", не напредваме много. На практика накрая всичко опира до това кой е субектът. На мен критерият с "измислеността" не ми стои убедително, затова пак питам как казвате на това, което "не е виртуално"?

Помисли и поясни, моля,  какво имаш предвид когато правиш такава връзка? :)

   Точно така. Това и аз имах предвид с казването, че имат една и съща степен на съществуване.
Смисловото интендиране става условно. Например, ако гледаш филм, можеш да си с нагласата, че всичко е реална история и даже да плачеш. В същото време може да го гледаш като професионалист и да забелязваш къде се е подал микрофона, къде потреперал статива на оператора и пр.

  Колкото до виртуализма, не води задължително до солипсизъм, макар и да е идеална почва за такова внушение.

"Реал" е българизиран вариант на REAL, т.е. РЕАЛЕН и означава РЕАЛНОСТТА под формата на сленг, а и вече на полу-професионален и професионален жаргон.
Въпросът какво е реалността е доста сложен, но Диалектическият материализъм отговаря:
Материята в нейното многоообразно движение, най-общо. В по-прецизен план можем да говорим и за енергията, но, мисля че и така е достатъчно иначе става като в един виц:

Във влак до Шотландия пътували художник, философ, математик и физик.
Художника: -Я! Черна овца! Всички овце в Шотландия са черни!
Философа: -Ако искаш да си по-точен, трябва да кажеш, че има вероятност в Шотландия да има само черни овце.
Математика: -По-точното е да се каже, че в Шотландия има минимум една черна овца.
Физика: -Най-точно е да се каже, че в Шотландия има минимум една овца, чиято дясна страна, гледана от преминаващ влак с определена скорост,  със сигурност е черна.

"Ако и зарядното на компютъра ми, и приказките, и Интернет са си все части от "реала", каква е тогава разликата им, принципната? Която ми дава право да казвам, че приказките и Интернет са нещо, което е "виртуално", а зарядното не е?"

  Нематериалността.

"Мисля, че всичко идва от терминологично объркване — вие говорите за "реални истории" и в същото време казвате, че "виртуалността може да представя както истина, така и лъжа". Какво тогава, собствено, е "виртуалност"??"

   Истории, които отразяват действителност, реалност = реални истории. Виртуално реално и виртуално нереално. Брутян казва, че истината е гносеологическа, а не онтологическа категория. Примерно не може един стол да е неистински. По същата логика виртуалността може да представя и истини (т. нар. реални неща) и неистини (измислици, например).

"Питам, защото за мен самото вкарване на "виртуалност" като понятие е излишно и пречещо.

Няма "виртуалност". "Реал" също е неопределено нещо. Все измислени думички без общ и приет смисъл.

Има действителност и недействителност. В действителността субекти извършват действия. Разпознават ги, оценяват ги и ги разграничават. Недействителното — няма субект и няма действие."

    Уважавам хората, които подлагат на съмнение понятията! Спечели уважението ми!!! Обаче виртуалността е разработена и философски, сега ще ти дам определение, което харесвам, а, ако го обориш убедително, ще е полезно и за мен. Аз пиша тук и да се уча, не само да преподавам и споделям.

  Надявам се да разбираш руския, че бързам и няма да преведа:

"Философия абстрагирует идею виртуальной реальности от её технического воплощения; так, виртуальную реальность можно толковать как совокупность моделируемых реальными процессами объектов [13], содержание и форма которых не совпадает с этими процессами; существование которых подчинено реальности, но рассматривается обособленно от неё. Виртуальные объекты существуют, но не как субстанции реального мира; в то же время эти объекты актуальны, а не потенциальны. «Виртуальность» (мнимость, ложная кажимость) реальности устанавливается по отношению к обуславливающей её «основной» реальности. Виртуальные реальности могут быть вложены друг в друга.[14] При завершении моделирующих процессов, идущих в «основной» реальности, виртуальная реальность пропадает.[15]

В этом свете идеальный внутренний мир человека можно считать виртуальной реальностью, моделируемой электрохимическими процессами взаимодействия нейронов. "
"

Dalai_tatar, нека не си говорим с цитати от руската Уикипедия, няма нужда.
Според самата статия там виртуалните реалности могат да бъдат вложени една в друга, което беше питането в началото и ако статията е последна интанция, да приключваме ;)

За "реал" и това, че бил (полу)професионален жаргон — моля, моля. Има дума и тя е "реалност". Смятам се за достатъчно "професионалист", за да не ми прави впечатление, ако наистина беше прието в средите.

Във въпросната руска статия от Уикипедия говорят за виртуалност, актуалност, потенциалност и реалност и отгоре ръсят със сол на вкус. Достатъчно неразбираемо и претенциозно, за да не си правя труда да го оборвам.

Сега... Значи разбираме защо въпросът е зададен в раздела "Епистемология". Подразбира се, че във възприятието и разбирането му е всичко, дори целият свят (бил той реален, виртуален или какъвто и да е). Ако се тръгва от това — приятен път. Има много писано по тази тема, да. На мен разделението по "материално и нематериално" не ми върши работа, както и не смятам, че основният проблем на виртуалното е част само от епистемологията.

Пак не разбрах — кое е другото на виртуалното? И след като отговорите на този въпрос, кажете и дали има необходимост от дума за "виртуално", дали вече такова понятие не е било изработено. Тоест каква е всъщност нуждата от понятие за виртуално? Може ли въпросното "виртуално" да бъде обяснено пълно с някое от наличните понятия?

П.П.: Продължавам темата не за да я завърша аз, а защото въпросът за виртуалността ме е вълнувал и мен преди време ;) Тоест това не е заяждане, просто не виждам аргументи и обяснения.

Ето и твоят ред дойде. :)

1. Виртуалното може да бъде както вербално, така и невербално. Но невербалното не винаги е виртуално. Това са нетранзитивни неща.

2. Ние с колегата не правим разлика между виртуално и реално. Според мен виртуалното е ЧАСТ ОТ РЕАЛНОТО, а според него даже няма смисъл да се употребява думата виртуално, понеже всичко е едно и също, общо взето.

3. Идеите са виртуално нещо, доколкото са идеални, а не материални.

(Според мен ИДЕАЛНО и ВИРТУАЛНО може да се мислят като почти- или пълни синоними).