За да се получават такива дискусии, в които хората се разбират или проявяват воля да се разбират, би трябвало да има приемливо ниво на търпимост, етика, развито свободомислие. Свободомислие, защото само след като го развием до проникновение ще можем да започнем да раждаме самостоятелно мислене, а само чрез него ще можем да измисляме идеи и обяснения по въпросите и проблемите, които ни вълнуват. А това ще ни води до резултати и успехи в съвместните усилия. Търпимост и етика, защото те ни дават възможност да осмислим усилията и приноса на другите, като част от техните интереси и тяхната част от общата работа и по тази причина да ги зачитаме по достойнство и качество. Щом водим диалог, това означава, че вършим някаква съвместна работа и е против смисъла, същността и нуждата от крайни резултати в работата, да отричаме приноса на едни за сметка на други. Друго нещо е когато по свободна воля хората направят осмисляне и оценка на качеството на всеки и съответно градират приносите като повече или по-малко важен. Ние се намираме още в система, в която всеки отрича всеки до дупка, защото все още смятаме, че може да се общува и водят отношения на основата на силата и манипулациите. При това положение е естествено хората да се фанатизират и да се инатят докрай, за да се наложат и вземат връх.
Важно в случая според мен е и факта, че ако не е развито самопознание, тоест способността да постигаме самосъзнание чрез самокритичност, рискуваме да не можем да осъзнаваме и разбираме собствените си грешки, да не ги признаваме и да нямаме желание да ги поправяме. При подобно положение няма спасение отвън и докато не се научим да постигаме съзнание за собствените си глупост, невежество, простащина, няма кой да ни помогне и ще ставаме лесна жертва на самите себе си. Интересното в случая е, че има подсъзнателно противопоставяне между логиката на мисленето и логиката на действието. Или вътрешното противоречие, което ни е необходимо да генерираме мислене и проникновение се противопоставя на ината и праволинейността на действието, което е някаква форма на подсъзнателна мобилизация на силите на човек да противостои на външните изпитания и е развита от инстинкта за самосъхранение.
В това отношение имам чувството, че имаме около 25 вековно изоставане спрямо древно гръцката философия и нейното - "Познай себе си", защото поне аз не мога да открия духа на самокритичност в нашето общество, въпреки че не се съмнявам, че сигурно вече сте го разисквали някога, някъде в този форум.
По тази тема мисля, че би било подходящо и осветляващо ако можем да продискутираме смисъла на постигането на съгласие в диалога и споровете. Поне аз не съм чувал или виждал някой да го е обсъждал в нашето обществено пространство, а мисля че е от решаваща важност като основа, върху която да се учим на съвместен, продуктивен диалог.
Всъщност отричането до дупка е добър начин хората да крият глупостта, невежеството, некадърността, неетичността, безотговорността, липсата си на самокритичност и какво ли не още. А те няма как да помагат на етичния и резултатен диалог. Но за сметка на това са много подходящи да развиват и защитават всяка една самоизмама.
"Мнението е нищо, идеята е всичко." - Платон
"Всичко хубаво, казано от когото и да е, смятам и за свое." - Сенека Млади
"Този, който крие грешките и недостатъците си, няма намерение да се поправи." - Волтер
