Topic: "Науката не мисли"
Лично моето мнение е, че Хайдегер има доста повърхностни разбирания за науката и поради това не я обича. Но не това се проявява в лекцията за мисленето, от която е това прословуто изказване. Може би изборът на думата „мислене” издава неговото отношение. Но скандалното му звучене идва от откъсването от контекста. Той самият го обяснява по-късно:
А това твърдение: „Науката не мисли”, което вдигна голям шум, когато го изказах в една лекция във Фрайбург, означава: Науката не се движи в измерението на философията. На нея обаче, без тя да знае, й е посочено това измерение.
Например: физиката се движи в пространство, време и движение. Какво е пространство, какво е време, какво е движение, това науката като наука не може да реши. Значи науката не мисли, тя в този смисъл изобщо не може да мисли.
Не мога, например, да кажа с физически методи какво е физиката. Какво е физиката мога да мисля само по начина на философското питане.
(курсив в оригинала)
Разговор с Мартин Хайдегер, 6-и август 1969 г.
Heidegger, Gesamtausgabe, Bd. 16, S. 705
Още един пример: начина, по който физиците излагат историята на физиката. Когато става дума за Аристотеловия възглед за движението, се поставя въпросът, защо човечеството е могло да се излъже, че всяко движение по природа се изчерпва, когато не се поддържа. Отговорът е, че по една историческа случайност ние сме попаднали на повърхността на земята, където има множество пречки за продължаването на движението (съпротивление на въздуха, всички тела са притиснати от земното притегляне към повърхността на земята, която също се съпротивлява на движението). Така изследователят от времето на Аристотел всъщност се подлага на (квази-)физическо изследване. Модерната физика, разбира се, не може да се откаже от първия принцип на Нютон като своя фундаментална предпоставка. Задачата е, приемайки този фундамент безвъпросно, със средствата на същата тази физика да се обясни защо този индикатор, античният човек, е дал такъв аутпут. Има и друга възможност: да си дадем сметка, че първият принцип не ни е спуснат отгоре, че той е човешко дело и че има смисъл за определени хора при определени обстоятелства. Физикът може да направи това, но то очевидно вече не е физическо мислене.
Смятам, че не е нужно човек да се обявява за континентален философ, за да се съгласи, че има нужда от такова извъннаучно мислене за науката. Всъщност това има предвид Хайдегер с „мислене”.