Делимостта на материята (Page 1 of 3)

Между всеки две точки на тухлата геометрията може да различи още поне една точка. След това още една и още една до безкрайност. Но от това, че може да се раделят точки, не следва, че самата тухла може да се раздели. Ние разделяме тухлата на някакви градивни "тухлички" с цел да обясним някакви нейни свойства. И според мен тази операция е печеливша, ако ни позволява да направим с тухлата неща, за които иначе не би ни дошло на ум, че може да станат. Например: тъй като тя се състои от такива и такива тухлички, при определен режим на печене тези тухлички ще се зацепят помежду си по такъв и такъв начин и ще получим по-здрава тухла. Това, че просто можем да си представим разделянето на градивните тухлички на още тухлички, не означава, че имаме основание да допускаме съществуването на последните.
А това, че в тухлата могат да се различат безкрайно много точки не е проблем. Самото понятие за точка е така измислено, че тухлата да може ги съдържа всичките и пак да има крайни размери. Така че с тухлата пак ще може да се зида, да се чупят прозорци и въобще да се прави всичко, за което е годна една тухла.

.

логически: два независими предиката и комбинация АВ или АнеВ, априори нищо не можем да кажем така че умозрително, както гърците, делимо-безкрайнo или делимо-/небез/крайно, въпрос на вкус; проблем се привнася с предполагането на субект на тез предикати, сиреч тухлата, според това как бива мислена.
ако става дума за практическо виждане/изучаване, на даден етап процедурата зацикля: предметът и средствата, останките от тухлата и фотони или каквото и да е там, стават "еднопорядкови"; образно казано за някакво раз-деляне неминуемо се ползва енергия, но когато тя стане съизмерима с онази в останките от тухла,  престава да е ясно кое кое е; формула: малка тухличка+енергия за разделяне=две малки тухлички. напредък никс.

Може би проблемът е в това, че винаги искаме обяснение. Ние обяснихме някакви свойства на тухлата със сцеплението между нейните частици. Ами на какво се дължат силите на сцепление между тези частици?
Но някои обяснения са безсмислени. Имат смисъл само тези, които ще ни позволят да направим нещо повече (да изпечем по-здрава тухла например). Затова не виждам проблем в един момент да спрем да делим тухлата в търсене на още и още обяснения. Това не изключва възможността по-нататък да намерим ново деление, което има смисъл, което да не е самоцелно.
А ако допуснем, че можем да продължаваме редицата на обясненията до безкрайност? От какъв зор?

.

.

здравей, на въпроса: трябва да разграничим два вида деление в случая:

1. математическия вид, където е валидно това, което Константин написа и
2. физическия вид, където нещата са различни

Приемам, че въпросът ти е за (2). Ако е така, то той е де факто еквивалентен на въпроса дали има ultimate blocks of the universe демек дали има атоми. Науката за сега не може да ти отговори, най-добрите кандидати са струните. Проблемът е, че ако (математически) ние си представим деление на физическата материя до безкрайност ние не може да пренебрегнем енергията, която ще ни трябва за да осигурим физически това деление. А без да има научна теория, която да впряга нещата по смислен начин всяко деление до безкрайност рискува да остане на плоскостта на (1) т.е. на силно проблематичното математическо ориентиране към нашите (несъвършени) представи за това, което трябва да е физическа действителност. Лично аз смятам, че делението трябва да бъде схващано възпитано като действие, което евентуално може да доведе до определени физически резултати. Ако няма даже теоретически смислен механизъм за това действие самото му понятие става проблематично. Hope this helps a bit