ченгетата в БАН, интересни имена, Лили (Page 5 of 11)

::-) Песента е хубава. И фрустрираща. Освен всичко друго и поради натрапващото се сравнение, че някъде хората в сходно на нашето положение изливат недоволството си в песни, а ние най-много някоя петиция да съчиним. Или грубиянско писмо.
В такива ситуации ако искаш да съхраниш някакво бледо подобие на мисъл и способност за оценка на нещата май наистина е най-добре „да си седнеш на ушите”.  Така че „leave me alone, please”, както казват по вашия край :-)

Да, защото смятам, че истерията, желанието за реванш или отмъщение не са добър съветник в такива случаи.
Наскоро един външен наблюдател на събитията, развиващи се в ИФИ казал приблизително следното: „корабът потъва, а те се боричкат на палубата”.  И мисля, че е бил прав. „Титаникът” БАН бавно и сигурно върви към дъното поради финансови и други пробойни.  Дали  най-мъдрото в тази ситуация е екипажът да се занимава с оставката на капитана?

1)    Тенденцията на „курс към дъното” се вижда лесно, ако се проследят някои финансови показатели през последните години.  Ще дам само един пример – договорите за междуакадемичен обмен . Най-напред БАН отказа да покрива пътните разходи на всички участници от българска страна (реши, че може да поема разходите само на 1 човек от проект на година). Миналата година отряза всички пътни разходи на български участници, а тази година ни казаха, че не могат да поемат и престоя на гостите по съответните проекти.
2)    Аз не съм фаталист и също вярвам, че всяка негативна тенденция може да бъде променена, ако се действа в правилната посока. Но „боричкането на палубата” не е действие в правилата посока, според мен.
3)    Сега разбираш защо „стоя настрана” от събитията – каквото и да кажа или направя, лесно всеки може да го обезсмисли като каже това, което и ти заяви тук – че понеже работя на друго място ми е все едно какво ще стане с ИФИ и следователно не трябва да бъда слушана. Давам си сметка за убедителността на този аргумент и затова не се включвам в словесните престрелки.
4)    Аз на твое място обаче бих се поинтересувала от страничните доходи на „водачите на бунта”:  с изключение може би на един от тях, останалите до колкото ми е известно съвсем не покриват ежедневните си нужди единствено с мизерната институтска заплата. Защо смяташ, че на тях им пука за ИФИ повече, отколкото на мен или поне повече отколкото на Ина и Росен, например, които заедно с бебето Калоян ще останат буквално на улицата, ако нещо се случи с института?
5)    Не, не ми е все едно какво ще стане с ИФИ, ако това те интересува. Както по сантиментални, така и по професионални причини. По сантиментални – защото така или иначе половината ми живот е минал в този институт, по професионални – защото съм убедена, че българската философия като цяло ще загуби, ако една част от хората, които сега работят в института бъдат принудени да си изкарват прехраната с нещо друго.

Just pure logic:

Да допуснем, че лицето Х е извършило престъпление.
От тук не следва, че ВСЯКО негово действие е престъпление.
Съответно не следва, че подкрепата на онези действия на Х, които НЕ СА престъпление трябва да се третира като престъпление.

И малко си се пообъркал с поколенията :-) – аз и Проданов сме от едно поколение точно  толкова, колкото аз и ти сме от едно поколение – не че има някакво значение, просто това са фактите.

Не, няма промяна в позицията ми. Горното беше pure hypothetical. Идеята ми беше да покажа, че дори да ВЯРВАШ, че Х е престъпник, нямаш достатъчно ОСНОВАHИЯ да твърдиш, че подкрепата за неговите действия, които не са престъпление е престъпление. Това е. Между другото, (4) не следва от (1)-(3). И е меко казано гадничко, когато не ти достигат факти за да си докажеш "тезата", в която си избрал да вярваш, услужливо dа си посъчиниш такива "факти".
Боби, има нещо по-гадно и от мишките - животинките просто си спасяват живота. По-лоши от мишките са неблагодарниците.

ЛЕКА НОЩ!

GIVEN (1), (4) DOES NOT FOLLOW FROM (3)!