Search options (Page 1 of 33)

Благодаря ви много!

А пък това е писмо-списък от Бенет с новите неща:

Since the last report, in February 2010, the website at www.earlymoderntexts.com has acquired

1. Robert Boyle's "The Excellence of the Mechanical Philosophy" and "The Origin of Forms and Qualities" (the "theoretical part", not Part 2 which is all about particular experiments). J. J. MacIntosh has given excellent help with these items.

2. Mary Wollstonecraft's "A Vindication of the Rights of Woman".

3. Benjamin Constant's lecture "The Liberty of the Ancients Compared with that of the Moderns".

4. Locke's "Letter on Toleration".

5. Isaac Newton's astonishing letter to the Royal Society announcing, explaining, and defending his "new theory about light and colour".

6. Chapters 5 and 8 through 11 of Spinoza's "Theology and Politics", completing the website's version of that work. In this, as in my other Spinoza efforts, I have been generously helped by Edwin Curley.

* * * * *
An attempt at a version of Mary Astell's "A Serious Proposal to the Ladies" (1694) came to nothing. After spending some 40 hours on this, not braced by any enthusiasm for the work or its author, I eventually faced the fact that she and I between us weren't producing anything philosophically useful.

* * * * *
In February through August the average weekly number of visits to the site was 7,000.
The website has just completed its sixth year.

Jonathan Bennett

Всякакви цветове.

След известни технически проблеми, най-сетне сайтът тръгна: http://52.vidinsky.com

Там е събрана цялата съществена информация + история на сбирките досега. Очаквайте скоро и самите семинари.

Разговорът, който провеждате с Dalai_tatar ми се струва леко изместен от основния проблем, който го поражда; поради тази причина диалогът може би ще клони към непродуктивна безкрайност.

Dalai_tatar смята, че знае какво е това реалност. И тук е разковничето, защото вследствие на това, разни неща, които според него не са реални, биват изхвърлени от реалните проблеми на философията, науките и т.н...

Така че, достатъчно е само да се уточни какво е реалност...
Dalai_tatar, законът за инерцията реален ли е? А реалните числа реални ли са?

Искам да помоля Dalai_tatar да не разчита само на своята "продуктивност" - резултатът хич не е добър за развитието на форума.

Аз не виждам как може да е същият.

1. Онтологична страна:
Нещото може да се приема за абсолютно същото единствено и само при пълна идентичност. Това включва времеви и пространствени описания, свойства, характеристики, разположения. Тогава не можем да променяме каквото и да е и да твърдим, че е същото. Особено времето има значение, доколкото нещата стареят и се променят.
- Корабът на Тезей се променя постоянно. Да не говорим за замяна на части...

2. Семантична страна:
Тезей се връща от дълго пътуване. По пътя има буря и корабът има множество повреди: липсват части. Но това все пак е кораб, при това е корабът на Тезей, така бихме казали. В случая се вълнуваме от функционалността (кораб) или от принадлежността (Тезей).
- Корабът на Тезей е същият доколкото понятието му съответства и го удържа.

Но...

Оказва се, че понятийното удържане не е възможно на всяка цена. Три различни примера, които илюстрират различни части от проблема:

А. Реставрация Древногръцките статуи не са били бели, просто боята е паднала с времето. Ясно е, че това не са същите статуи. Но при пребоядисване днес, ние ще повторим (възстановим) цвета. Какво получаваме? Имаме реставрация. Това указва едновременно, че нещата са променени и че сме опитали да върнем нещо изчезващо, променливо. И е илюстрация, че не можем да удържим напълно промяната.
Б. Стареене Дали колизеумът е онзи амфитеатър от древността; нима няма никаква разлика? А дори не го пипаме. Ако "корабът на Тезей" е същият, то ще излезе, че при замяна на частите имаме идентичност, а ако не го пипаме - промяна. Това не ми се струва убедително нито на онтологично, нито на понятийно ниво.
В. Обекти и чертежи С това искам да кажа, че в парадокса представен от Dalai_tatar има нещо, което може да ни подведе - времето. Нека разкажа историята без това постепенно изменение. Представете си, че имаме абсолютно точно описание на кораба на Тезей - цветен чертеж с много допълнителни обяснения и характеристики. Нека неговият кораб бъде изгорен. И нека ние да възстановим по чертежа това, което е било. Имаме "онзи кораб на Тезей", който вече не съществува и "новият кораб на Тезей", който е негово копие. Не виждам как могат да бъдат дори понятийно едни и същи, именно затова бихме сложили табелка "Реставриран". Все едно вместо А, пишем А'. В парадокса проблемът е, че подменяме част по част и това създава усещане, че се удържа цялото във времето, при това удържането става именно през понятие. Дори и там обаче като финален резултат имаме промяна и съответната табелка трябва да бъде поставена до експоната. Така би било коректно.
Не така стои проблемът с чертежа - ако мислим само понятието без обекта, то няма никакво значение какво става с този чертеж, стига да го имаме цялостен. Може да го копираме, да го преописваме, дигитализираме и т.н. Това не може да върне обаче "корабът на Тезей". Оказва се, че работим с две понятия - едно е отразено в чертежа и може да име серийно производство на "кораба на Тезей", а другото е историческо и ни насочва към конкретен уникален обект.

ПП
Именно в тази връзка илюстрацията с живото е добра. То едновременно се променя и едновременно с това (до определен етап!) ние сме склонни да го мислим като едно и също. Може това да продължи цял живот, но често се случва тази граница да бъде прекрачена и нашите понятия вече да не могат да удържат това, което сме мислили преди за А. Тогава казваме: "Той е станал друг човек". Понякога понятията ни са по-бавни от битието и изостават.