1. След последните ви съобщения, искам да уточня нещо - аз не защитавам таблицата, надявам се, че това е ясно. Според моите критерии за оценка, аз виждам диспропорции. Но виждам подобни проблеми в това, което предлагате. Тъй като с вас мога да разговарям, затова и се обръщам повече към това, което вие сте написали.
2. От друга страна, аз наистина смятам, че таблицата не трябва да мери само академичната работа. Организационната дейност е изключително важна, за да може да съществува въобще общност - директори, СНС-та, секции...
- Тук очевидно има разминаване между моята и вашата позиция - аз не смятам, че това, което правим, е просто индивидуална, изолирана работа. Хората, които организират общността и управляват част от дейността, трябва да могат да се отчитат и да се отчита това като натоварване. За мен е достатъчно важно, че таблицата поставя малък брой точки на подобен тип ангажимент - т.е. това не е приоритет. - А да се страхуваме или да се възмущаваме, че някой може по този начин да отчете 20 точки е същото като да се възмущаваме, че някой може да участва в 20 конференции или да напише 10 кратки статии и да си изпълни плана. Това не може да е аргумент. Бих приел единствено ако кажете - административната/организационната дейност е нерелевантна в случая - и вие го казвате. Това е достатъчно, за да ви разбера - всеки изясни позицията си. Примерите обаче с това как някой може да натрупва точки не работят със същността на нещата, затова и се създава впечатление у мен, че нагласата ви е по-скоро наказателна - дразнят ви конкретни практики и случаи.
- Аз бих оставил организационната дейност със сигурност. Може да има допълнителни ограничения - от тази дейност да не може да се събират повече от 10 точки - това да е таванът. Пак казвам - за мен въпросът е на принципно ниво - дали да я има, или не. οмам кратък опит с много дребен организационен ангажимент в СУ, който две години не съм имал как да отчета и считам това за недомислие - отнема и време, и енергия, и не се заплаща.
3. libertin, не разбрах как може да се избегне симулиране на дейност (едно и също нещо да не минава като доклади и статия)... Мисля, че това е неконтролируемо където и да е - не смятам, че е недостатък на тази таблица. Отново възмущение срещу практиката, а не срещу документа, който обсъждаме.
4. Не виждам защо преподаването (libertin) и изнасянето на доклади у нас (fphgrb01) ви изглеждат некачествени дейности. Не получих отговор.
- Първо, щом има хора, които се готвят сериозно за своето преподаване и хора, които се готвят сериозно за докладите си, то аз не бих приел подобно пренебрежително отношение към нещата, които се случват тук. Второ, не сравнявайте един добър и един лош доклад - какво/кого сравнявате всъщност и какво общо има това с таблицата? Чух примери с качествени доклади по света, с това, че не е въпрос дали е изнесен доклад, а в това какъв е резултатът. ο как се мери този резултат? С това, че публиката е очарована или че авторът е много често цитиран?
- οменно затова твърдя, че примерът с Витгенщайн е неадекватен - този философ би изхфръкнал от всяка една институция ако се следи броя публикации. οли примерът със Спиноза - никакъв импакт фактор през първите 100 години.
- Ето защо аз приемам следното - тази таблица не се наема да мери философските качества, а само количественото натоварване на работещите в институцията. Колкото и да се коригират диспропорциите, това няма да я превърне в сито за добри философи. ο не смятам, че това е целта. Не бих подкрепил инициатива, която обяснява алгоритмично/таблично кой философ е по-добър. Тази таблица поне отсява тези, които нищо не правят и е важна крачка в обективирането на дейността.
5. Към fphgrb01 - има още едно нещо, с което не съм съгласен. От нещата, които пишеш, се създава едно общо усещане за обективна йерархия във философията - има места, които са много ниско в скалата (Казахстан), други са по средата (България), а трети са най-отгоре (САЩ) - примерите ми са произволни, не се хващай с тях. Няма лошо в това всеки да си има подобна скала, но нека не се приема това като меродавна оценка. Защото резултатите са странни - постепенно човек се увлича и започва да оценява предразсъдъчно: всичко, което идва от определени места, става еталон за качество, а всичко, което идва от други места, е повод за назидание. οскам да споделя, че дори в тези реномирани списания, за които става дума, дори и в тези по-добри университети и академии, които се дават за пример, та, дори и там има неща, които са тривиални или просто въпрос на мода. В повечето случаи авторите дори не са философи, а са просто изследователи или историци - те имат по-добра база, по правило осъществяват по-добри изследвания и т.н... но нека не се създават излишни митове. Част от оценката ни за тях е вследствие естествено на тяхната самооценка... Това, което предлагам е следното - нека чужбината не се използва като аргумент, не ни трябват авторитети, а обсъждане.
Въпросите, които поставя накрая lilia, са действително в основата на тази дискусия. Ще пиша за тях по-нататък.