οндийска поговорка: Седни на брега на реката и чакай - ще видиш водите да носят трупа на твоя враг. [#43 http://creativeproverbs.com]
You are not logged in. Please login or register.
Философски форуми → Posts by frege
οндийска поговорка: Седни на брега на реката и чакай - ще видиш водите да носят трупа на твоя враг. [#43 http://creativeproverbs.com]
едно към гьотура, може би?
----------------------------------
впрочем по сергиите е книгата на Бурдийо "Размишления по Паскал" - доста свирепо срещу ффята & конструктивистки някакси...
пренасяйки тук остатъците от една дискусия, която зави в друга посока, бих искал да поставя един предварителен въпрос, а именно: как стандартно се конструира разграничението "първично", 'вторично" и пр знание - примерно кога и как се знае, че земята е кръгла?
(повод за това е едно впечатление, че във възможността на подобно разграничение сякаш вярват хора с минимален практически опит в боравенето с т.н. източници)
(#26-8) чудя се колко е 'първичен' Евклид - повечето резултати са били вече известни (и анонимците в У. представят "Елементите" като 'учебник')...
по-добър пример: "учението за категориите и значението у Дънс Скот" от Мартин Хайдегер, опиращо се на текстове атрибуирани днес на Томас от Ерфурт..
btw Латур, оп. цит, говореше нещо за Хераклитщината, ще отворя да проверя
------------------------------------------------------------------------------------------------
"Това ли е курсът по постмодерно готварство? -Не не е, това е семинар по епистемология. - Каква е разликата, нека остане." Файерабенд, Диалог 1990
представеното в #9 краткото (не)разбиране на 'социален конструкт' ме кара да подчертая: в #7 идеше реч за неговия силен смисъл - онзи на Латур и "силната програма", които според мен добре продължават Файерабенд: не само да се констатира, че anything goes, но и да се (по)каже how; мрежите а ла Латур са и добър аргумент, че нищо не е първично (всичко ли е ризоматично?). (на бг. 2 негови книжки & има чудесен негов сайт със собствени работи; за случая вж.напр. http://www.bruno-latour.fr/articles/art … FINAL.pdf)
това се връзва с другите две особености в У.: (1) отхвърлянето на 'гледната точка' и (2) табуто върху собствени изследвания/original research. Накратко, там не може да напишем 'cogito ergo sum е вярно всеки път... и тн' , нито пък Хусерл да обяснява, що е феноменология както е правил за Британика.
(А #18**, ме кара да се опасявам, че квалификацията за един тип обяснение неоснователно е била възприета от неговия автор като личностна; какво правят лудите, когато се правят на луди - пишат по форумите може би... :)
Ре#9: това изложение за У. се гради на обяснения за целите, което изглежда доста параноично; официалната версия е, че когато опитал да направи стандартна енциклопедия достъпна в мрежата, Дж Уейлс установил, че експертите главно се карат, а не пишат и тогава му дошла гениалната идея да ги шунтира.
Срещу сору-paste У. ползва специализиран софтуер, та да се опазят от преследване за авторски права (същият се ползва все повече и в университетите...); може сами да пробвате писането на нова статия основно с paste.
Самата идея за първични и производни източници не ми е съвсем ясна: 'Новите Опити' на Лайбниц са вторични, ако се интерсувате не от него, а от Лок? Какво са 'Гласовете на Витгенщайн' от Вайсман? и тн.
Re#10: sorry ако сме отклонили темата, но идеята беше, че в Уикипедията целенасочено е пренебрегната дистинкцията епистеме/докса, която вероятно играе роля при оценяването 'повече-помалко' знаещ.
Кантианският лозунг аude sapere звучи по нов начин в мрежата, когато всеки сам следва да преценява валидността на онова, което намира.
Обичайната практика за енциклопедиите е да канят експерти, като от тях се очаква 'обективно' да представят мнения, а не просто да дават собственото си под претекст, че то е истинното. Шунтирайки експерта, Уикипедия скъсва с традицията, в която фигурата на жреца-мъдрец-учен е важна. В Уикипедиа авторството е анонимно, без собствен авторитет. Възприетите правила подсказват че стандартното разграничаване мнение/знание е изоставено. Резултатът изглежда (поради липса на друга дума) постмодерен: от една страна, подбно на схоластиката се приема само вече писаното и никакъв опит, от друга - ясно е, че знанието е социален конструкт; и в двата случая идеята за истинност остава на заден план.
Възгледите, че би могло да има проста линейна наредба на опосредстванията от непосредствено-
първично до ... третично не (ми) изглеждат убедителни.
Цялото знание днес не е ли във Wikipedia (en)? Само че там е в сила едно особено разбиране за 'вярно' или 'истинно', както проницателно коментира една скорошна статия: Wikipedia and the Meaning of Truth
http://www.technologyreview.com/web/21558/?a=f
мисля за всички пре-мълчани неща, за които не е било възможно да се говори....- може между тях да е ο това за разграничението между свят и живот.
веднага си даваме сметка, че на английски липсва глагол за "мълча" - действие, което попада в категорията на негативните факти (както юристите ги наричат).
и съвсем не ясно, дали мълчанието относно разграничаването и утвърждаването на единството са същото.
интересно мнение в #17+19: точно обратното на това, което се казва в 5.621; дали все пак "светът и животът са едно и също" или "едно цяло" или "са единни" (както на руски) или просто "са едно" - което на бг е някакси особено неловко.
мотивация за тази компаративистика може да е известна неудовлетвореност от бг началата:
'налице' (Милков) е някакси необичайно, особено когато познаваме другоезичните решения;
'как стоят нещата' (Латинов) изглежда като просто обръщане на
2.04=Съвкупността от съществуващите състояния на нещата е светът.
като се има пред вид, чe 'съществуващи' стои за bestehende.
доколко сме проумяли началото става ясно когато четем
5.621= Светът и животът са едно./Die Welt und das Leben sind Eins.
(Милков: 'едно и също')
Философски форуми → Posts by frege
Powered by PunBB, supported by Informer Technologies, Inc.
Currently installed 4 official extensions. Copyright © 2003–2009 PunBB.