You are not logged in. Please login or register.
Философски форуми → Posts by frege
мисля си: нмк са критерий за оценка на някакъв модел, който съответно е и оптимален; с друг критерий - друг оптимален модел (примерно друга четна функция (eg. abs(x)) вместо квадрат). нмк се връзват добре с гаусово разпределение на очаквани отклонения, което е правдоподобно, ако разните фактори са прилично разпределени, но това съвсем не е винаги гарантирано.
както знаем на нещата може да се гледа така: (1)емпиричният опит първоначално сякаш установява, че комбинирането на еднопосочни скорости се описва със задоволителна точност като аритметично събиране. (2) при достатъчно високи скорости се оказва, че не е така, но има друга, по сложна формула, която описва достатъчно точно тези случаи както и предишните. това е. обяснение, "защо" тази по-сложна формула е ефикасната, е дал един симпатичен мустакат евреин, (3) но това е друга история.
---------
исторически факт, е че Айнщайн е подал възжето, с което да го обесят, иницирайки аргумента АПР; на всичкото отгоре е имал неблагоразумието да пише на свой познат: The more success the quantum theory has, the sillier it looks. (Letter to H. Zangger, 20 May 1912).
Тhe Edge.org , както всяка година и тази, с ключов въпрос:
2014 : WHAT SCIENTIFIC IDEA IS READY FOR RETIREMENT?
респондентите, над 170, са наистина звезден тим;
в частност Lee Smolin казва
In my field of fundamental physics and cosmology the idea most ready for retirement is that the big bang was the first moment of time.
За доплеровия ефект, когато участва с, си има релативистко разглеждане; айнщанианското твърдение, както всички знаем, не е, че нищо не се движи по бързо от с във вакуум, а че няма въздействие/ информация, което да е по бързо. И в
класическата физика изглежда това е така, но с отчитането на квантовите проявления май не е. Гюнтер Нимц например твърди, че при тунелен ефект има нелокалност, сиреч скоростта е безкрайна и през бариера се тунелира буквално за нула време: съответно, ако се сравнява време за преминаване на фотон по същата траектория при наличие и отсъствие на бариера, с тунелирането се установява скорост над с - има множество експерименти и опити за explaining away с много ярост.
Günter Nimtz, Tunneling Confronts Special Relativity, Found. Phys. (2011) 41:1193–1199; The Superluminal Tunneling Story, arXiv April 2013
2014 Leibniz Society Essay Competition
Thirty-second annual competition (2014): the Leibniz Society of North America (LSNA) is continuing its annual Essay Competition. Submitted essays should be on some aspect of the philosophy of Leibniz. They should be from 12 to 25 pages in length (double-spaced), and should be submitted by June 1, 2014, as determined by postmark. The author of the winning essay will have the option of publishing it in the Leibniz Review. Essays in French or German may be submitted as well as in English. Please send submissions by email attachment (Word or pdf format) to the Coordinator of the LSNA Essay Competition: Professor Laurence Carlin, Department of Philosophy, University of Wisconsin Oshkosh: carlin@uwosh.edu
Момчил Банев (СУ) е класик/латинист и, освен че може да е съученик на fphgrb01, заслужава всякакви адмирации
Добри места за окачване на статии преди публикуване и след (не)публикуване:
ако са хуманитаристични - социалноориентирани
Soc.Sci.Research.Net
ако са хуманитаристични без ограничения
Academia.edu
ако са природоматематични
arXiv
на такива въпроси отговаря най добре гугъл - вижда се някаква устойчива (?) връзка с философа-еколог Arne Naess
(
Universal gravitation се е наложило почти идиоматично, нa бг е 'всемирна', но "универсален" е от латинското 'в едно (пре)върнато' = unus + versus)
"генерален" има смисъл на 'всеродов' т.е всеобщ (genus/род мн.ч. genera); general validity = валиден изобщо
equivalid т.е. равновалиден, рядкост на английски, но видимо допустимо, тъй като е напълно прозрачно
до тук от мен.
тази дребна провокация можеше да бъде оценена от Пенчо; в негово отсъствие, ето за какво иде реч - стотина наистина интересни страници (80-180), останалото главно баласт за изпълнение на издателския договор. Нужна е известна снизходителност към слабостите на Смолин като историк и философ. Куриозно е все пак неговото самопровъзгласяване за "лайбницианец" - за друг такъв случай май не е лено да се сетим. От Ноември 2013 е достъпно едно по-сбито (40стр) изложение на неговите идеи в Smolin L., Temporal Naturalism
Тази година Лии Смолин издаде нова книжка, свежа, както предишната (The Trouble with physics) и подходяща за четиво около края на годината. Водещата му идея, съвсем разумна, е че космологията, във формата на теория, няма как да изглежда по привичен начин: досегашните физически теории са валидни в локални отрязъци. Главният потърпевш се оказва Айнщайн. Помни се, че той допълва Лоренцовите транформации опирайки се на аргумента, че нищо не може да действа по-бързо от електромагнетизма, сиреч от светлината; Лоренц обаче възразява "нищо от известното ни". Позитивистките нагласи помагат на Айнщайн, а подържаната от Лоренц абсолютна отправна система наричат (презрително) лоренцов етер. Копенхагенската интерпретация на квантовата механика е в същия позитивен дух и на всичкото отгоре фон Нойман пробутва едно невалидно доказателство срещу скритите променливи.
След експериментите на Ален Аспе започва мъдруването относно съществуването на несепарабилност, нещо което да е различно от недопустимата релативистки нелоколност, която опитно се демонстрира. Неотдавна нов опит възроди теорията за двувекторното състояние: липсващата квантова определеност да е в бъдещето - както изглежда ако има свръхсветлинни ефекти. При лоренцовата абсолютност няма проблем с (нелокалност на) квантовата механика. Отделно Големият взрив "се е случил" във всяка точка от пространтвото, така че отправна точка за времето има, ако не се ползва направо космическия фон - именно както етера.
На кратко: Айнщайн казва, оборимо, "всичко"(е по бавно от с.), Лоренц и съдружие следва да предтавят опровержение; само че когато то идва релативистите не отсъпват.
нютоновото предположение пряко свързва едно самотно нещо, независимо дали е симетрично или не, с абсолютното пространство чрез въртенето; днес се казва, че въртенето задава псевдовектор, което е друг начин да се каже, че огледалното отражение е нефизична трансформация
ръката е тройка ортогонални вектори и, поместена в пространството, го актуализира като ориентирано, докато абсолютно то ще да е било само ориентируемо т.е в 3D за 3 ортогонални вектора са възможни двете неконгруентни подредби; но също, всеки нов вектор е линейна комбинация от предишните 3
1 "легитимна операция" изглежда като перверзен understatement за физическа невъзможност, или по-диалектически "мислима без неизбежна противоречивост" ( т.е. по принцип "да", макар на практика "не")
2 абсолютното пространство се изявява при въртене, израз на което са ляво-дясното
а пък още по горе чета нещо за "реална геометрична операция", което, хъмм...?
практиката като че ли е вървяла към развързване на големина от посока; не е ясно дали едно такова рестриктивно понятие за посока-на-някакси-даден-вектор е непротиворечиво и/или некръгово, но то определено е непохватно: посоки обикновено са и "нагоре" и "на дясно" - тях лесно разбираме физически.
когато върху права (някакси) фиксираме точка, получаваме 2 лъча/посоки и тяхното различие соло нумеро
Ако се има предвид 'свързани', а не 'свободни', вектори вероятно може да се приеме такова разбиране, обаче общоприето се счита, че мащабирането на вектор с положително число не променя посоката му. Подозренията са, че така се задава посоката на ненужни усложнения.
"съвсем не се подразбира, че всяка отсечка е конгруентна на себе си" - Хилберт, Основи на Геометрията (София:н&и,1978) с 53
объркването на геометрическо и физическо пространство си е перманентен скандал: лява и дясна ръка ("тройка") в обитаваното от нас пространство са физически неконгруентни, но мислени геометрически са: отражението е еквивалентно на ротации през допълнителни измерения, и кантиански може да считаме, че такива няма.
в днешната физика нещата обаче са далеч по-засукани - обясняват, че спин 1/2 означава, че е нобходима ротация както при мьобиусова лента, два тура, сиреч 720 градуса, за да бъде носителят му пак конгруентен със себе си.
ако считаме нещо за вектор, приемаме, че не може да го извъртим без последствия (освем тривиално на 360о в обичайното пространство ); с триъгълниците по естествен, но незадължителен, начин се свързва ориентиращ вектор, което влиза в конфликт с разрешението да ги въртим както си искаме.
вие ми си свят, нещо
Философски форуми → Posts by frege
Powered by PunBB, supported by Informer Technologies, Inc.
Currently installed 4 official extensions. Copyright © 2003–2009 PunBB.