31

(10 replies, posted in Размисли)

най стабилните. никога не ми се е случвало да се усъмня в мой принцип, и в последствие да не се случи нещо, което отново го потвърждава.

може би не мога да си формулирам въпроса като хората; тъй или иначе той не е за цялостта на тухлата и дали е повече или по малко тухла.
да го кажем тъй : представи си ена стая; стаята е съставена от тухли; а тухлите - от камъчета. обаче нали, ако изучиш камъчетата задълбочено с микроскопи и прочее ще установиш, че те са съставени в себе си от други неща; би следвало, след като тухлата е крайна - тук не става въпрос за аналитичното разделение, а за действителната структура - , да опрем накрая до ена частица, която няма подструктура, и е в основата на всичко. обаче след време ще я изучим с нови методи, и ще установим отново, че тя има своя подструктура - както стана с кварките и електроните. това до безкрайност ли може да става?

Наистина ли, ако разберете, че да се ядат тухли е вредно, просто ще спрете.. like that/this ?

става дума, че спирането е възможно; хората не спират да пушат по много причини, основно обществени, но те все пак са способни да спрат, и това им носи определени ползи, и ги предпазва от определени вреди.
а след като нищо не съществува, но ние не можем да променим отношението си към него, това не е ли съвършено непрактично познание?
после тези, които твърдят, че нищо не съществува, трябва да имат някакви причини за това, като например, че им се ще битовите работи да не са действителни, за да може чистосъвестно да оправдаят себе си в своята безотговорност, и да се поставят над тези неща; да им послужи като един вид уговорка. аз все си мисля, че тея неща, които това вярване им позволява да правят, са по скоро вредни и за тях и за другите, от колкото полезни, а затва по добре такова вярване да бъде опровергано. или не съм прав?

тва що годе ми е ясно, че я разделяме с познавателна цел; но тогава, след като тя не е действително разделима до безкрайност на под-структури, значи има една последна частица, която няма под-стуркутра; ей това нещо му се губи. сигурно трябва да се допитам до физиката тука, обаче все пак не загрявам как е възможно да съществува каквато и да е материална единица, която да не е съставена от други, ами да е, един вид, самостоятелна.

и последния въпросец мъничък :
досега, колкото и време да съм употребил чрез моя скромен или не мозък да прехвърлям основания, не съм намерил такива да мисля, че след смъртта съзнанието се запазва; а ако не се запазва това, чрез което аз самия наблюдавам и възприемам какво се случва, тогава какво от това, ако субстанцията ми се запазва в какъвто и да било вид. това като цяло, трябва да призная, ме потиска, и затуй моля, умни хорица, опровергайте ме.

та въпрос :
има ли човека основателна причина да мисли, че материята извън него не съществува, ами само идеи и съзнания?
това, че човек употребява други същества за своите цели като ги поставя в изкуствени условия не е причина да мисли, че и той може да е поставен от по умели същества в такива условия. а пък, ако е заблуждение, ние сме се убедили от опита, че когато човек преодолее едно заблуждение, то той адаптира действията си към новата истина, и тъй извлича нова полза; когато разберем, че да се ядат тухли е вредно, спираме да ядем тухли; а когато разберем, че нещата не съществуват, какво започваме да правим?

и тъй, аз съм външен човек, обаче имам няколко въпроса - другите два от които ще поставя в отделни теми, за да не се плетат - и ето първия :
вземете например ена тухла; тя нали, е изградена от частици, които, на свой ред, от други, и те - от трети; но така не излиза ли, че те могат да се разделят до безкрай, следователно тухлата е съставена от безкрай частици, значи е безкрайна; но с една безкрайна тухла не може да се постори, що годе, нещо сносно. а пък, ако не, то значи, че има една най малка частица, лептон или кварк или нещо си друго, което няма под-структура; как е възможно това, една материя да не може да се раздели?