Search options (Page 1 of 3)

тва беше шега, да не го вземеш навътре, ц ц.

а философията може да е много забавна, зависи кой я практикува. инак, весели празници.

понеже формулировката все пак беше доста обща, ще внеса малко конкретност : 1.освновни противоречия съществуват в това дали материята извън човешките сетива продължава да бъде делима или съставена, или делимостта е интерпретация на материята чрез сетивата. 2.съзнанието е непространствено и неделимо, следователно неговите процеси се проявяват безпричинно. - впрочем ми е трудно да си представя как нещо, което е неделимо, изобщо може да съдържа процеси. - относно първото не виждам причина да се мисли, че щом сетивата на човека възприемат материята по един начин, извън тях тя не може да притежава същите свойства. нито ми се струва достатъчно това, че не можем да възприемем по никакъв начин материята на съзнанието, за да заключим, че то е нематериално; това, че не виждаме въздуха не значи, че той е нематериален. та да ме образовате по тези въпросчета.

не става въпрос за видове намерение; става въпрос за намерение от една страна, което нямам предвид, и намерение от друга, което имам.

не ми се удава да видя нищо тъждествено между намерение и достоверност. намерение е приблизително решението да се предприеме определено действие. достоверност е приблизително адекватността на един източник на информация с действителността.

намерението, доколкото знам, не може да бъде основание, тъй като основанието е причината, поради която се появява едно намерение, което е приблизително каквото посочих по горе; още по малко едно намерение или основание може да е достатъчно за достоверност : един човек, понеже втори човек е изял котката му (основание), решава да изяде котката на втория (намерение); но не може да се каже, че едното или другото е достатъчно за каквато и да било достоверност. колкото до нея : един учен, който винаги е прав, ти казва, че нещо е някак си, до което ти обаче нямаш достъп да провериш, обаче понеже той винаги е прав, то е вероятно да е прав и този път - в случая достоверен източник е учения; тъй и моята тема се отнася до това дали сетивата са достоверни източници на информация. и тъй накратко :

за да получа адекватно познание.

наличност, същност и факт - доколкото разбирам в какъв контекст ги поставяш - ми дават и недостоверните сетива; но установявайки достоверността установяваме адекватността на тея трите.

не може да се каже, че сетивата "помагат" на достоверността; сетивата или са достоверни, или не. също тъй достоверността не прави познанието повече или по малко разбираемо, а само адекватно и нищо повече. изхождам от това, че, струва ми се, ние мислим само дотолкова вярно, доколкото имаме познание, а имаме познание само от сетивата; и ние може да изведем едно познание и без сетивата, но те са последната инстанция - тоест изведеното може да бъде сигурно само, ако е проверено в действителността - или се лъжа?

пък иначе - защо е това Ви? аз не съм нито пенсионер нито нобелист, за да се обръщат към мене на Вие.

оставям те на мира

достоверността на сетивата, ако я приемем, доказва автентичност на възприетото, но как попадна тук това намерение? когато споменах намерение, нямах предвид намерение на възприемащия да възприема; когато казвам, че е невероятно нещата да съществуват в резултат на намерение, имам предвид, че е невероятно нещата да съществуват в следствие на осъществяването на нечие желание, тоест някой съзнателно да ги е произвел. това намерение няма много общо с автентичността.

аз не се противопоставям на работата с хипотези с познавателна цел, ако така си помислил, а напротив, изцяло съм съгласен. работата е там, че просто аз не се интересувам от това какво в едно нещо е измислено хипотетично с познавателна цел, а какво действително в него съществува.

към 1. : казваш, че човешката свобода е баш съществуването, но несвободно е тъкмо това,  което съществува? как става това? кое е тогава свободно?

към 2. : струва ми се, че това, че едно нещо не е пряко следствие на пиродата, не означава, че е следствие на свобода.

признавам, че това ме обърква. имам известна вина, че не познавам толкова философската литература, колкото тебе, и тези думи са ми неизвестни, но вярвам, че човек може да обясни и най сложното без употребата на подобни думи. защо, например, неизменно в една философска книга предговора на издателството съдържа далеч повече такива думи, отколкото самата книга? щом познатите ни философи са съумяли да се справят без тях, считам, че е възможно и ние да направим това.

към 7. : математиката вероятно не е пълнокръвен език в смисъла на език за комуникация, но е репрезентация на действителността, която неизменно съдържа адекватност, тъй като е създадена въз основа на тази действителност, и трябва да съдържа в действието си свойства, които и иначе са присъщи на действителността.

мисля, че състоянията на съзнанието не могат да бъдат безпричинни. но това не пречи волята да се обръща срещу себе си, ако правилно разбирам това : свободната воля е това да се противопоставиш на волята, която е следствие на причина. но не е ли и това противопоставяне следствие на причина?

колкото до симулакрумите, ще си позволя да се съглася с остроумния и запознат човек. аз дори бих казал, че всичко може да бъде обяснено чрез схема от не голям брой понятия, и това обяснение да не бъде неадекватно. това, че ние наблюдаваме многообразието не означава, че всеки негов елемент е от значение и се нуждае от обяснение, ами всички елементи принадлежат на множества; а когато, например, много хора заедно са причина за едно действие, те могат да бъдат взети предвид като едно нещо. после, неяснотата, която се създава от употребата на такива изрази ми прилича на твърденията на шаманите, че достигат до висше познание чрез чувствата, и затова то не може да се обясни : но тъй всеки може да се обяви за шаман, и никой не може да докаже измамата му; така и с непонятните изрази може да се съставят такива обяснения, на които изобщо не може да се противоречи, и всяко противоречие би могло да се заклейми като неразбиране. споменаваш ницше, обаче неговия език е пределно ясен. това мислех да кажа, общо взето.

към валентино :

ако е така, то несвободно следва да е само това, което не съществува? изглежда под свобода разбираш не това, което аз.
после не разбирам защо културата е следствие на човешката свобода?

от това, изглежда, следва, че човек се намира в едно или друго състояние безпричинно, и второ, че той има нужда от вяра поради тази безпричинност? човек има нужда от вяра, например, за да подкрепи надеждата си, че както и да се развият събитията, ще следва утешение, че, ако сме достойни, дори да сме неумели, нещата просто ще се наредят от само себе си. ти обаче имаш друго виждане и за вярата, и съм любопитен да го науча.

дотук добре, въпреки че имам известни съображения за религията.

не виждам как това състоянията на душата да се дължат на тези на тялото противоречи на това, че философията се стреми към истината? после какво те смущава в това твърдение? то не означава, че състоянията на душата са безпричинни, нито че следва да се лекуват, например, чрез хормонални препарати.
сигурно си чувал за психоактивни наркотици; те са химически субстанции, но въздействат на психиката, и то не, понеже притежават някаква магическа или душевна сила, ами понеже въздействат биологично на хормоналния баланс и на мозъка. не е трудно да забележиш, че много от твоите състояние се дължат на физически дисбаланс. аз не се стремя да принизявам човешките емоции, както изглежда на някои, но тъкмо те се заблуждават, че закономерното отношение към тях ги принизява. математическото отношение към музиката, например, дразни музикантите, но математиката е език като всеки друг, създаден съобразно наблюдението над действителността, и значи адекватен; никой не твърди, че музиката е създадена чрез математика, но може да бъде обяснена чрез нея. и не е ли висшето в музиката самата тя, какво е по висше в музика, създадена чрез емоция, и друга, създадена чрез математика, ако те еднакво издигат човешкия дух? от време на време това ми прилича на някакъв страх от закономерността, която ни се ще да вярваме, че не съществува, за да може по някакъв начин да се наслаждаваме на вечно блаженство, без да полагаме никакви усилия.

забележително е как от достоверността на сетивата я докарахме до причинността и от там до свободата, пък и до други работи. в следствие на това, пък и, струва ми се, твърде неясните изложения, като няма да изключа от това и себе си, колкото и да се старая написаното от мене да бъде разбираемо и за тъпаци, всичко това се отклони от яснотата и последователното развитие.