You are not logged in. Please login or register.
Философски форуми → Posts by qze
аз пък си мисля, че за всяка причина е нужно основание. :) Така, харесва ли ви?
тъй като не всяка причина е решение на човека, то ми се струва очевидно, че не за всяка причина е нужно основание. когато пада от високо една саксия не й е нужно основание, за да се счупи.
И, тогава....Какво?
ми нищо.
да, предположих.
а инак считам, че човек никак не е свободен.
По каква причина човек е свободен?
ще те помоля да ми обясниш връзката, щото съм неук от време на време и не свързвам; доколкото знам нищо не съм споменал за свободния човек, та да стигнем до там, по каква причина е свободен, ами казах, че за всяко нещо, което съществува, е необходима причина, а не всяко, което е свободно.
неща, към които предикатът 'неделим' не е приложим
това е абстрактно обяснение, и макар вярно, не обяснява това, което най последно поясних към въпроса ми. тъй или иначе, струва ми се, че тук наистина става дума за физика, и възнамерявам да престана да ви тормозя с този въпрос.
или във връзката помежду им?
Схващането, как точно се случва?
много ме радва как сори отговаря само с въпроси :D.
за всяко съществуване е необходима причина, а не основание, причина, на която съществуването да бъде следствие.
а интересът не е причина, тъй като става въпрос за интереса на един човек да вярва, че едно твърдение е истина, тъй като е от полза за него да е истина; но това, че за мене ще е добре да съм безсмъртен, не доказва, че съм безсмъртен - това имам предвид, като казвам, че интереса не е причина да се заключва едно твърдение.
С материята, за която питаш, може да се построи къща, но не и философия. Ала ти тъкмо това не приемаш.
цялото неразбирателство се дължи на разминаване в дефинициите на понятията. аз любопитствах и приех все.
че съществуването на неделими частици е невъзможно
не съм казал нищо от това; аз само исках, както човек по някога иска на готово, да попадна на нещо казано, което да изясни моето собствено виждане, понеже признавам, че в този случай, съдържа известна неяснота. а инак, по склонен съм тъкмо да мисля, че е съществуването на неделими частици е възможно, но ми е трудно да го схвана : защото, ако имаме една частица, която сме взели за неделима, тя в самата себе си една съвършена плътност ли има, няма ли някаква структура, която да поддържа нейната форма и съществуване? точно това ме подвежда към безкрайността. тя нали има някакъв обем; ако има обем, значи в него има нещо; ако има нещо, то как може да бъде еднородно? това не означава ли тя да е съставена не от друго, а от същото естество като своето, не друго, нито с различен обем, а същото, което е безсмислено, струва ми се?
а инак, лубовта, доколкото тя се състои от това, което ти влагаш в понятието, вероятно не съществува, ако се доверя на преценката ти. но аз не мога да знам дали това, което влагаш в понятието е действително или не. на мен ми се струва, че лубовта не е нищо повече от положително усещане свързано с една външна причина; значи като такова без съмнение съществува. известно ти е обаче, че в понятието се влагат всевъзможни идеалистични съдържания, които няма да разглеждам тука, понеже ще стане много разтеглено, а не ми се занимава, но в основата си, съгласен съм, не се основават на никаква действителна причина, а само на интерес.
обратното на "нищо не съществува", е "всичко съществува" независимо от наблюдаващия.
ако някой се съмнява не му доказвам нищо, понеже и аз сам не съм изяснил концепцията за себе си дотолкова, че да говоря уверено за нея. но всички потвърждения, които са ми несъзнателно известни посочват на самия мене, че "нищо не съществува" е погрешно; поради това в такъв случай аз не мога да изкажа нищо, но мога да изслушам аргументите на съмняващия се в подкрепа на неговото съмнение, и един по един да ги опровергая, ако действително съм способен. а докато не се състои потвърждението на моята неспособност, аз нямам причина да я допускам.
здравей, на въпроса: трябва да разграничим два вида деление в случая:
1. математическия вид, където е валидно това, което Константин написа и
2. физическия вид, където нещата са различниПриемам, че въпросът ти е за (2).
тъй е.
Hope this helps a bit
а бит.
Понятието "материя" е безсмислица в контекста на интелектуалния напън то да бъде схващано като "безкрайно делима цялост".
такъв контекст не ми е известен; тук става дума само за едно свойство, което обсъждам, а не за самостоятелен контекст на цялото понятие, още по малко за интелектуален напън; ако е напън, то е по скоро на любопитството.
аз не се опитвам да схващам материята като безкрайно делима цялост, а тъкмо напротив, ще ми се да мога ясно да видя, че тя не е делима до безкрайност, и да разбера как е възможно това.
"От каква материя е тази риза?".
знам ли.
материята, както всяко нещо, съществува за съзнанието чрез име - "материя".
ми на мене ми се струва, че нещата съществуват за съзнанието чрез възприетото от сетивата; човек има представа за едно нещо и може да има досег с него, и без да познава името му. името е само означение на възприетото, абстрактно преобразувание с познавателна цел.
"безименната безкрайно делима цялост на нещата", което разбиране не съставлява нищо друго освен вулгаризирало битие.
значи това разбиране е неправилно, а е правилно нещо различно от него; а нещо различно от безкрайната цялост на нещата е, че те не са безкрайна цялост? тва ми е интересно да ми споделиш.
аз все съм склонен да се съмнявам в правотата си и най малки фактори са достатъчни, за да ме накарат да се разколебая в един или друг принцип; но в последствие, както казах, той бива отново потвърждаван. потвърждението се състои в това, че : 1.имало е човек, с когото са били свързани събитията, и той е изказал противоречие на моя принцип. 2.обаче с това противоречие е бил свързан определен изход от събитията : неговият принцип посочва един изход, моят - друг. 3.в последствие изходът от събитията потвърждава моят принцип, и това е потвърдено и от съгласието на човека, който първочанално ми е противоречал.
после в подобни разногласия ежедневно ми се случва заедно с някого да изказваме предположение за едно нещо, за което нямаме достатъчно информация да изкажем сигурно твърдение; това предположение обаче няма как да не бъде съобразно принципите на човека, или, да се схожда с неговата природа. в последствие моето предположение се оказва вярно или поне по правдиво и това е признато и от другия.
далеч съм от мисълта, че съм някъв свръхчовек, но безброй пъти - от малък - се убеждавам, че крайните ми твърдения се оказват по правдиви от твърденията и предположенията на хора, които ми се струват по умни от мен.
и така, обективният принцип е този, който функционира не единствено в съответствие с една индивидуална природа, а със самата природа на човека. съществуването на такива принципи не е много трудно да се докаже и аз, тъй да се каже, съм се заел. и те така.
Понятието "материя" е безсмислица.
що
ми - щото "ми" е добро начало - под непрактично разбирам, че това познание за нищо не може да послужи, в нищо не може да се приложи.
аз хич не се стремя да доказвам, че нищо не съществува, ами тъкмо обратното, и поради това от време на време - не постоянно - си позволявам да не мога да се начудя на това, че някой чистосъвестно се е усъмнил в това съществуване.
Качеството на един принцип зависи, от обективността му, а не от субективността!
Вашите стабилни принципи може да се окажат без "силата" си, ако се сблъскат с моите стабилни принципи.
Затова и посочих филма като пример. Там е ключа. :)
тъкмо обективността имах предвид като посочих, че всеки мой принцип е многократно потвърждаван от събитията. естествено ти може да кажеш, че аз оценявам събитията пак субективно, чието опровержение аз няма как да докажа.
няма обяснения, които са безсмислени; вие взехте тая тухла, която само невинно дадох за пример като все едно става дума за теория на тухлите и строителството, та да мислим за тухлата само по отношение на това какво практически можем да извлечем от знанието за тая тухла, поради се изкушавам да напомня, че не става дума за тухли, а за деленето на материята, не за строителство. това, че като схванем деленето на материята не можем да го приложим в строителството не означава, че не можем да го приложим никъде.
после, за всяко твърдение има истина и неистина; истината, очевидно, понеже е действителна носи полза в приложението си повече, от колкото неистината. следователно независимо това, че понастоящем не можем да намерим практическа причина за търсенето на една истина не означава, че тя е изобщо безполезна.
освен това не съм се стремял по никакъв начин да изследвам нещо в търсене на практическа информация. просто зададох въпрос, който ме интересува, независимо дали имам полза от това или не, или дали изобщо има смисъл да се мисли за това.
и тъй, отново да поясня, че не става въпрос за обясняване на тухлата или мисленото и разделяне, а за действителната структура на нейните съставни частици, и съставните частици на всяка частица. поне аз, след тези старания да обясня какво е моето питане, започнах да си съставям обща представа за отговора.
Философски форуми → Posts by qze
Powered by PunBB, supported by Informer Technologies, Inc.
Currently installed 4 official extensions. Copyright © 2003–2009 PunBB.