Малко въпроси да си зададем и да поразсъждаваме около тях.

Знанието като теория дали е крайно или безкрайно? Какво всъщност е знанието? На всяка цена безприкословно свързано ли е с истината? Опит да. Интуиция " по пътя към"- ок. Информираност- желателно е. И? Какво получаваме?

Отивам в университета и записвам специалност "Философия" (разбира се!). Какво следва?
Преподавателите на какво ще ме научат в тази специалност? Какво ще знам? Какво ще мога?

Така преди време като ходих на шофьорски курсове. Инструкторът ми каза накрая (за 80 лева, не знам колко пъти и часа бяха)- Ти всъщност тепърва ще се научиш да караш, и от теб единствено ще зависи. Няма да има кой да ти завърти волана, или да реагира и да ти натисне спирачките като се налага. Съобразителност, внимание, концентрация, всичко от теб самата зависи, за да си отработиш тази способност, и да си караш автомобила както се къпеш сама в банята без да се замисляш.
Но не си купих автомобил. Не съм практикувала и всъщност имам документ, който удостоверява, че имам ... качества, но реално мисля, че не мога да управлявам автомобил. Това не е драма, разбира се, защото има градски транспорт, приятели, таксита. Мога да се придвижвам, освен пеша, но е "неосребрено" знание.

Или тук се прокрадва въпросът за видовете и качеството Знание. Нещо като категория.

Има една област на емоциите. Вероятно това е свързано по-скоро с психологията, но не знам защо аз винаги съм приемала (неснизходително държа да уточня) Психологията като по-малката сестра на Философията.
Емоциите научаваш ли се да ги изпитваш, или само ги констатираш, след което ти се налага да ги контролираш.
Все едно сме нивелир или балансиращ по въже. Ако сме като стъклен съд или тръба наполовина пълен с черна течност и бяла течност. Поставен на върха на планина. На детска люлка, която от двете страни трябва да има тежест, за да й се въздейства и да се движи- нагоре-надолу-нагоре-надолу. Но ако тежестта е повече от едната страна стъкленият съд се търкулва, търкулва и прас! се чупи.
Учим ли се да обичаме? Учим ли се да мразим?
Ако предполижим, че се учим и вземем, че се научим, знаем ли да обичаме тогава? Аз мисля, че НЕ!
Мисля, че е не-въз-можно!
Защо тогава плачем понякога, когато причината не е от физическа болка, алергия или сълзотворен газ?

Какво всъщност е искал да каже ... лирическият герой с репликата: Аз знам, че нищо не знам?
Може би, че всичко, което научаваш е безполезно, ако по един или друг начин не ти помага да живееш по-лесно, по-щастливо, по-добре. И че знанието е продукт на мисленето. След това на опита и накрая на убеждението/вярата/.
Излезе, че хикс е равно на нула- ха-ха

Честито!

И как точно се е "преборил"? Разкажи ни, моля.

*Линка на мен не ми се отваря, иначе съм сигурна, че там е представена основната част от информацията.

Защо да няма как да успееш да направиш някакво си сравнение(просто е, взимаш една круша и една ябълка и ги сравняваш)? Гугъл като слънце, ако те мързи да обикаляш библиотеки. Сам си помогни. Почети като начало. Сподели. И, ако вече ти е трудно да сравняваш, давай въпроси. Но с готовата тема и сдъвканото, какво всъщност печелиш? Оценка? Облог?
Тук е място (или поне беше) да се учиш (м) да размишляваме върху вече прочетено ... но желанието от Огън, който трбва да се разгаря стана май ... чудо, което да ти дойде свише или насън :)

Интересува ме всичко за това. Кой както го разбира и каквито въпроси предизвиква в него.

Източници всякакви бих прочела, за да разбера Защо е измислен езикът? Как?

Виждайки камък, защо го наричам "камък", а не "дърво", заекът-заек, а не паяк.

Обяснявайки нещо или разбирайки друго как прецизирам знанието като такова и го различавам просто от информацията?

Христос Воскресе!

:)

5

(1 replies, posted in Размисли)

Що е то?

Разликата между сън и безсъзнание?

Спомен какво е?

Чисто философски как то (Съзнанието) е определящо за Мисленето?
В съзнание колко математически процеси може да извърши мозъкът ми?
Същността му, какво представлява? Животните имат ли съ-знание?

Определение за "усложнения", които биха могли да имат посока и да им се задава от (?)(кой?)

fphgrb01 wrote:

Към Лили:

Твоето твърдение касаеше геометричното понятие за конгруентност и неговия превод на Български, не Кантотово, за което не би следвало да говориш след като изслуша няколко доклада по темата, бих казал информативни и пределно ясни, които информираха аудиториите за какво фактически Кант смята по въпроса и не запомни нищо; това освен, че не прочете пейпъра, който се явява първичен извор.

(2)! В моя доклад пред БДАФ, от който имаш и хендаут, стана ясно, чисто исторически, защо Кант приема! че в пространството на IC е разрешена (огледална пък и глайд) рефлексия: защото двойниците са експлицитно въведени като резултат на такава операция. Така че, хич не е "очевидно" Кант да изключва рефлексията.

(3) ако прочетеш пейпъра на Кант от 1768 ще разбереш, че той не употребява термина "следва", та няма нужда да го обвиняваш в това. Много по-близък е логическият механизъм на inference to the best explanation. Което няколко пъти споменах и на доклада.

(4) телата СА конгруентни и по ротация, ако проработим в 3д пространство (за 2д обекти) или в +1 пространство за n- мерни обекти.

(5) симетрията не е просто deus ex machina свойство на два обекта, а резултат от (вид) трансформация на пространството ( примерно огледална рефлексия). Така че, фактът, че дадена трансформация не е проведена, не означава, че не може да бъде проведена. И, отново, не говори за осева симетрия на тела, тук това не е релевантно, казусът е само с енантиоморфи, характерно за които е, че са две тела а не едно.



"Не харесвам Кант, харесвам Волтер. Рисува обемни картини,  в които можеш да откриеш според очите си.
Нещо му крива зодията на Кант, прекалено се е напъвал докато е писал, много труд, малко талант."

Хе! защо "симетрично" и "абсолютно" да са релевантни?

Т.е. малко да разчленим нещата и после да ги обобщим, ако може.

Едно пространство е абсолютно чрез въртене (каквотои да значи това, защото си представям това "ведро" на Нютон как неспира да се върти и въпреки това пространството си остава не-абсолютно).
Обаче, въртенето (пойнт) задава ... нещо си като вектор. Т.е. се връщаме на горното, или бихме имали абсолютно пространство, ако си ... представим вектор някакъв... хъм! Огледалното отражение в какъв смисъл отразява ...(истинската) посока на вектора?
Ръката ... не знам какви вектори е, но спрямо пространството не тя го определя.
И така абсолютното е толкова "ориентируемо" колкото определението за "гащи" и спрямо това всеки крак или друг пълнеж в тях. Сори, за неакадемичният ми изказ.


Лилия, струва ми се, че прескочи контекста, за да ми обясниш, колко повече знаеш, отколкото вярваш.
Пробвай, моля те обратното. Мерси!

Аз имам някакви основания да вярвам, че не съществува време- т.е. го приеми като почти определението за "абсолютно време"/безкрайност или както е удобно- но всъщност Знам, че има някакво време и за съжаление, ... не мога да го спра, примерно. В този смисъл, това че не мога да иззема всички часовници и календари на планетата, прави ли ме някак неадекватна в тезата ми?

А "разумният Създател" как е създаден или се е самосъздал?

Отделно, че Дарвин няма "нищо против" Създател ... само, ако може да дойде да пием по едно да ни разкаже, за да започнем и ние да си създаваме, а той да излезе в заслужена пенсия.

lilia wrote:

...

вярвам в абсолютното движение, въпреки че признавам, че НАБЛЮДАЕМОТО движение е винаги относително. Но за мен е немислимо съществуването на относително движение без съществуването на абсолютно такова.

...

"вярвам" е силна дума.
И аз лично искам да разбера каква е разликата между "абсолютно" движение и "непроменливо"/неспирно?

Отделно се получава по някаква "непрофесионална" логика, че ако има "относително" пространство, трябва да има и "абсолютно". Но в същото време то се отрича, т.е. абсолютното пространство. Защото излиза, че самото пространство съществува и имаме пространство, ако имаме наблюдател/субект? А това всъщност е лесно доказуемо с "мерките" и за това другото име на пространство може би е "из-мерение".

В този (малко объркан) смисъл, който искам да отбележа все пак трябва да е ясно как и защо нещо е (на)ляво и (на)дясно?
Да вземем ръцете,ако не са конкретно "лява" и "дясна", дори нямаме понятие за такъв вид "посоки", как точно бихме ги определили като повече различни, отколкото еднакви, в качеството си на ръце, ако едната я няма, другата без проблем да изпълнява нейните функции?

А какво става с "посоките" в Космоса? Където имаме в най-приемливия случай: "ляво на борд и дясно на борд", спрямо субект-наблюдаващ и насочен естествено.

Моето мнение е:

Учудва ме и в същото време ми е малко забавно, как хората /четящите и коментиращите след това/ възприемат буквално и чистосърдечно информацията, коята така любезно се споделя в Интернет. Лош и похотлив (очевидно) философ тормози косвено-психологически-сексуално докторантка. Как не го е срам?! Та тя си има и сериозно гадже! А и според Световния Философски Етично-Професионален Кодекс това е непрофесионално. Уронва престижа на професията и "призванието" да си философ /т.е. философ, ако не знаят непрофесионалистите, това е човек с много прецизни нива на контрола и не се допуска да има "похотливи" или човешки желания и аспирации. Ако има съмнения в собствените си способности, да не става философ, а сутеньор или рок-звезда!/!
За това се наказва с условна присъда и превеждане на "Науката логика" и "КЧР" на китайски и японски.

Отделно от това си мисля за ... жените "от другата страна"- т.е. дали има такива заподозряни в подобно "престъпление"? (да много филми сме гледали, но все пак не може да няма поне една жена, която да "отсрами" гилдията)

Ако трябва да съм искрена много се колебаех дали да ти отговоря.
От една страна е уважението ми към теб и пренебрежението ти, от друга чисто дори и малкото останало ми достойнство, за да се опитам да обясня, че понякога колкото и да ти е неестествено не си Корифеят и Аналитикът на аналитиците, за да поставяш алгоритмите на аналитичното и философското!

Това, което ти си поствал и споделял в този форум, едва ли някой друг (освен мен и ... други фенки са) го е чел/и с интерес, любознателност и откровено възхищение към усилията ти, с които и заради които, си постигнал нужното. Но въпреки това, остава все пак и твоето ... чисто първично отношение, когато си започнал да се занимаваш с АФ.

И за да имам "смелостта" да постна тази тема в този раздел, очевидно правя поредните безсмислени опити, някой "непрофесионалист" или необременен, да се заинтригува от тази Наука.

Трогателно е, че си обърнал внимание и отделил от времето си, да напишеш тези изречения. Но е малко тъжно при възможностите и доказаните ти способности, да покажеш за пореден път колко са низши ... непрочелите и неразбрали всички велики неща, които са ти помогнали на теб, да станеш толкова утвърден Аналитичен философ.

И не, не се срамувам, че ползвам "Гугъл", Интернет, Мобилен телефон и ... метрото. Просто, за разлика от това да ходя по библиотеки и да чета велики мислители, заспивайки или не толкова адекватна преди конкурс за доктурантура, аз поне се опитвам, да съм малко адекватна и актуална по определена "тема".

Ако това по един или друг начин не отговаря на критериите за "сериозност" към АФ, покорно моля за Прошка!
И вие разбиращите "спете" и си пишете докладите в БАН... които едва ли някой друг освен вас самите и част от ангажираните професионално колеги някога ще прочете.


А накрая, очевидно разбиранията ни за "алтернатива" не просто са различни, а направо чувствам необходимост да се обърна към инспектората по образование, за да даде най-накрая повече средства на учителите в Костенец!

Като един професионалист и модератор на форума покажи как се развива тема, а не как се показва лично отношение и пренебрежение ... към ентусиастите въобще да се "отбиват" тук!

Поздрави!

Позволявам си да пусна тази безобидна тема, по отношение на компетентните доценти и други, които биха могли да провокират по най-философския начин, всички заинтригувани.

Ето какво било основното:

„целта на философията е анализът на структурата на мисълта“,
„изучаването на мисълта трябва строго да се разграничава от изучаването на философския процес на мислене“,
„и накрая, единственият правилен, същински метод за анализиране на мисълта се състои в анализирането на езика...

Изумена съм от противоречието, с което се дефинира едно "течение", което би трябвало да е определящо във философията. Не че нещо против принципа на анализиране, за да е аналитична, но все пак, господа философи и хабилитирани учЕни, как точно:

1. Определяте структурата на мисълта?
Това по-достъпно обяснено, как се формурилира термина "структура"?
Като ... куб, цилиндър, сфера или просто спирала? Едни такива описания, които все пак да ни дадат ясна представа?
Разбира се, компетентните професори веднага ще ни посочат линкове с текстове, но ако могат те самите да интерпретират тази толкова сложна материя. Данке!

2. Мисълта сама по себе си и философския процес на мислене си е за дисертация...
Т.е. по неписани, но желателни правила едното е просто "импулс", а другото нещо като "дисциплина". Ако искаш да се учиш и да сполучиш, повече книжки да четеш на аналитици, за да възприемеш стил, логика и начин на интерпретация. В един момент самия анализаторски, а за мен критичен усет, се свежда до това да си повече ограничен, отколкото свободен да изразиш някакво обосновано мнение. Защо? Ми защото не е според нормите на някаква аналитична или апокалиптична традиция! :( Мъка....

3. Анализирането на езика с цялото му богатство е като анализиране на ... всички живи същества- от кучета и всички неспособни неми и глухи хора- да комуникират аналитично.
Еми, не съм съгласна, че всички езици от китайския, до предпочитания английски, са критерий за способности да мислиш аналитично. Естествено очаквам компетентните ангажирани и много отдадени на аналитичната философия да ме оборят.
Но преди това да си представят свят без хората, с които да комуникират с езиците им аналитично?

А Философия и огледало на природата на Рорти ми е любимо.

Всичко това го пиша, защото ми е интересно, кои са наистина заинтригувани от аналитичната философия?
Или как да се заинтригуват завършващите или завършилите (нищо, че безинтересни вече) от тази аналитична философия?

1. Не.

Както не смятам ... "метаболизма" за "отрицателно нещо"

Ако не схващате сарказма ми, пояснете какво означава "отрицателно" нещо? И ако в някакъв учебник може да се разпознае прагматикът като глупак, то тогава има повече  провокация в това, да не се разпознава или разграничава или култивира, ако щете, някой като "нещо, отколкото да се квалифицира и след това да се обвинява, в тока което е!
Казано по един по-... диалогичен начин; Защо ако прагматикът, ако се интересува от прагматичната страна или стойност, или рационалост и реалност "на нещата" успява да не е Глупак, колкото всеки друг, който не му дреме и сричка или мили-суб-битие от всичко, което е?!

2. Защото без философията Мистър Хокинг няма как да го докаже. Т.е. само Науката сама по себе си е просто статистика, факти, експерименти и някакви анализи ... не винаги определящи и синтезиращи някаква същност на нещата. Така че, ... (как да го напиша, без да прозвучи нескромно) когато на конкретно мое "прагматично" и достатъчно ефективно откритие Стивън успее да противопостави нещо с подобен заряд, тогава може да си спорим за общи теми като ползата или "жизнеността" на философията и науката. И кое от кое е релевантно?!
Очевидно, че в чисто физиологичното състояние на Мистър Хокинг няма нищо ... философско, което да го е поддържало през годините. Но и така е малко ... "неблагодарно" просто да се отбелязват резултатите на науката чисто статистичесики, които без тълкуване са като да дадеш рецепта на китаец за кекс на български ...