Search options (Page 2 of 5)

С известно притеснение изпитах непреодолимо желание да пиша в тази тема. Притеснение от възможността да се екстраполират акценти или използвайки методите на "минималния реализъм", да (се ) я ... "омажа" безвъзвратно.

В началото,

1. не мисля, че различните "теории" за истината са в конкурентна ситуация.

Колко лесно би било, ако само се приеме на доверие първото ми впечатление ...

2. Може би "критерий за истинност" е пойнт, който трябва да се уточни, ако това е причината за конкуренция между теориите. Но много объркващо ми подейства натоварването на "истината" с прекалено качества.

Само от това, че е понятие излезе, че е инструмент, който помага на определени теории.
В същото време като "качество" (или предикат) на единица "знание" я прави достатъчно основание за коректно и вярно умозаключение. Но пък от трета страна, няма безусловни истини, което предполага, че не е достатъчно, а само необходимо основание(условие) :(
И така, ако разграничим най-общо два типа истини, в зависимост от обектите на изследване и умозаключение, може да се каже, че : едните са (такива) епистемологически (или онтологически :)) при които определена абстрактна  идея съответства на реален обект (доказуемо и емпирически за предпочитане), вторите са резултат от вярни умозаключения (логически или математически
В първия случай имаме критерий за съответствие като желателен да се установи истинност, във втория прецизност на изчисленията и непротиворечива логика.

Възможностите една истина да бъде удостоверена по един или друг начин, не я прави по-вярна, заради начина по който е достигната.

В един момент идва Субектът... с всички предимства и недостатъци на вида си :) Защото той всъщност идентифицира Истина!Еврика и т.н.

По-скоро се надявам някой да обясни "защо е невярна първата част на твърдението", тъй като на мен ми изглежда съвсем ... логично, разбираемо, адекватно, установимо и истинно, без да се налага позоваването на определена "теория" за това, освен ако Екзистенциализма не се приеме за една доста обширна и убедителна теория "заковаваща" Субекта като център на възможно-познаваемата Вселена/свят/действителност.
От тук има и различни теории, критерии, възможности (ако щете), защото имаме различни субекти, придаващи ... какво? различни, но пък автентични идентичности на различни обекти. Ерго автентичността или "истинността" в нашия случай, е абсолютно зависима/обвързана/релевантна на субективните критерии и предпочитания, на извършителя установяващ истинност.

Последниятинтересен момент, който да завърши картинката е тази "успешност", която според мен не е задължително условие за известен брой теоретични истини. Факта, че много открития са установявани първо на теория и след това приложими и адекватни на действителността, предполага известно време за да "проработят" или да се задействат, колко успешно и спрямо какво  е отделен въпрос, защото знаем "успешността" на атомната бомба, както и на МПС-тата в движение, които съвсем успешно катастрофират, освен да се движат.

И съвсем накрая, това че български философи имат определени интереси, не изключва възможността на база на тези интереси, да имат и позиции. Въпрос на желание, да споделят позицята си, дори и под опасността, да бъде критикувана, защото интереса спрямо авторитет няма как да бъде наскърбяващо критикуван.

Съдържанията та съдържанията ... какво стана с мисленето? Отделно, че не е отговорено на въпросите ми за морала, но няма да го приемам за неуважение, а за разсейване. Но следва толкова отчаяно отклоняване в някаква "глуха" за ... съдържанията.

Получава се някакво внушение, че мисленето оформя съдържания. Аз не мисля така. Мисленето конструира алгоритми. Но това е много различно от "съдържания".

Има два начина да определим или заподозрем едно мислене като "грешно". И пак самото мислене няма да е грешно, а резултатът от него. Или обръщайки се към науката "епистемология" например, бихме могли да се ангажираме с търсене на истина или познание. Не се ли справим достатъчно добре, значи нещо в алгоритъма на мисленето "куца".

Първата възможност е, ако знаем предварително какъв резултат целим. Ако имаме конструктор "Лего" и трябва да построим "Мисершмит", имаме и схема-упътване (алгоритъм), действаме. За сравнение и по-интересно се състезаваме с десетгодишно дете, което изненадващо по-бързо от нас сглобява въпросния самолет.
Имаме различниначини на изпълнение и различно мислене, да. Но резултата и при двамата е успешен, значи мисленето на никой от тях не е грешно.

Втората възможност е да нямаме конкретен резултат за постигане, а просто да изпълним определен набор от действия, за достигане на определено състояние, място или ниво.
Например искаме да станем докторанти, изпълняваме необходимите действия за кандидатстване. В общи линии, дали ще ни одобрят, не зависи от нашето мислене, а от ...достатъчните основания и убеденост, че искаме да направим това. Резултатът положителен или отрицателен, не е зависел от нас.

В този ред на мисли Леонардо въпреки правилните си теоритични хипотези, така и не е имало как да види, дали са грешни или вярни.

Чистото мислене, без оглед на променливи и невъзможни предположения, успява да установи определени закони/правила според които алгоритмите да са оптимални, а резултатите по-постижими.

Ако намесим неопределимостта, а понякога и удобството на илюзиите и заблудите, които често способстват за отклоняване от определена логика или забавяне припостигане на резултатите, тогава могат да се търсят начините и възможностите в способността ни за съждение ...

последният коментар е ... "разкъртващо" философски - иронията ми не е позитивна!!!

Исках да отбележа, че днес един човек сподели възхищението си, че от панаира на книгата в НДК е закупена

Сума на теологията.

Той по принцип прави "ревюта" за художествена и друга литература на издателството си, но за това специално сподели, че няма принос.
Попитах, разбира се, каква е цената и той отговори, че е малко над 200 лева.
Няма да продължавам с личното си мнение по въпроса, но нека се разбира от по-долния коментар:

" В случая "трудът" на проф.Бояджиев е ... безценен!!! и няма цена, която да може да го остойности по достойнство, но мисля, че всеки български философ може само да е благодарен за този принос и ще намери начин, да я има ... докато не се превърне в рядкост и възможност само по търгове, на вече невъзможна цена да се сдобиеш с нея
Така че, започвам да спестявам, а Министърът на образованието да измисли достатъчно обективен "конкурс", за който награда да са подобни книги! "

В този смисъл, не че се съмнявам в способностите и ерудираността на други български философи (завършили специалността, но ненамерили основание да се реализират с нея) писали по темата, но когато преведат ... какво?
Авицена, примерно, тогава да споделят определени впечатления за принос!
Иначе, има естествено какво да "цака" всичко това, като Марксиско-ленинската "философия", но хайде да не се задълбочаваме в релевантност и същински смисъл в преводите на признатите!
:)

Струва ми се, че прекалено фриволно започна да се пише и дискутира.

Отдалечаването от основни философски принципи ще приемем, че е от разсейване и за други от липса на време и желание да обсъждат.

Моите причини се основават на "авторитети" от Декарт през Кант и Хегел.
Аз достатъчно вярвам, че тези автори са успяли да анализират нещо повече от "мислене" като способност.
В този смисъл, ако имаме конвертируеми критерии по които да се определя Мисленето на всеки като "грешно" и "правилно", може би ще имаме и накакви подобни за ... истинска ябълка и какво е ябълка, и "грешна" ябълка или плод на нашето разбиране.

Неразбирайки, очевидно анонса ми към Кант и това, което би могло да се определи като "чисто" мислене, предполагам достатъчно опониращо на "грешното", много от размищляващите не са в състояние, да приемат, че Мисленето ... не е като "решението"(например)- грешно или правилно. То Е!
Защо?
Ми защото това е единствената възможност за достигане до познание.

Ако някой трябва да ... конституира едно познание за ... Круша, то трябва да се съобрази с нещо априори~! Без вкус, мирис или наглед, само и единствено понятие за Круша! Цвят, животно, автомобил... без значение. Идвам от гората мислеща и трябва да "позная" круша, за да не се отровя или саботирам някакъв прием на философи.

В този момент и което е важно основно за Мисленето е Логиката!
И идва Хегел, за да се обоснове цялото значение на Мисленето.
Може и да има погрешни логики , заради грешни предпоставки и основания, но не и грешно  мислене.
Мисленето в същността си е "чисто"-инстиктивно и интуитивно.
Основаващо се на ... вече , или подлежи на някакво или нещо или просто е "зависимо"-обосновано.
Когато и да реагираш, това е следствие на твоя мисъл. Не би могло да се оценя или съди, "това е грешно"!
Защо и поради какво?
Ако е важно да намесваме моралът, нека определим всички основания на невменяемите, които са извършили престъпления!
Но така или иначе налагането на някакъв коректив за "грешно" и правилно е по-скоро добро пожелание, но не и критерий, че мисленето на всеки един е по-грешно от това на опонент.
Ето и очевидния антагонизъм. И всеки да хвърли камък ... но какво от това, ако не може да докаже, че ваксините всъщност са изтребили повече от човечеството, отколкото са запазили?
За това си мисля, че ако аз имам способността да Мисля (следователно съществувам) няма как някой и нещо да определят, че е "Грешно"!
Последен пример. Играя игра, на покер. Сравнително опонентите са опознати. Ако аз печеля, излиза, че моето мислене е правилно, ако губя, значи е грешно.
Но не е така, защото в следващия момент... нали отново мислим за ... логика, психология и т.н. аз се отказвам и? какво следва?
Уточнението, например в зодии и Съзвездия. Ако вярваш и разбираш, който и да ти обяснява нещо за възможността мисленето ти да е тук и сега, да е възможно все пак границите да са малко по-шираки :)

Случаят е не просто тежък, а безнадежден ...

На останалите: Христос Воскресе! Повече милост и по-малко грехове :)

А по темата: Допускането е след ... съмнението и поне една причина или основание.
Независимо дали ще се съберат достатъчно testimony/ies/ (та)

"Управление" е думата-акцент около която трябва да се обсъжда.
Какво се управлява? Държава.
Управлението предполага власт. Това е в границите на някакви право-мощия и отговорности.
Също така се разбира и организирането на йерархия.
Анархията не е форма на управление, защото е именно липса и отричане на каквато и да е йерархия и делегиране на власт на който и да било. Това не означава, че нямаме примери от историята за революционери-анархисти, които така или иначе не са установявали някакъв "строй" или форма на управление,  а просто са служили като удобна за контролиране маса, която да свали  един или друг от власт.
Демокрацията е смела и ... наивна вяра във възможностите на "народното управление", но проблемът е, че при нея прекалено много хора са с власт. Никой не се подчинява на никого. И накрая свободата да решаваш съвсем субективно и в своя изгода и на близките ти, се изражда и надвишава отговорността една известна част от населението да е зависимо и потърпевшо, без реално да участва в някакво управление. Това е един от примерите за "утопия"- като комунизма и социализма. На теория е вдъхновяващо, но на практика е поражение и разруха от непреодолимата алчност на човешката същност.
Няма значение наименованието. Взаимоотношенията още от организирането на човека в племена и общност са били едни и същи: Владетел/Управник ---> Подчинен/Роб в отношение със Свобода-Избор двете позиции са очевидно различни.
Политиката в известна степен е доста свързана с религията