В "идеално типичната" мисъл би трябвало въпроса как, взет по парадоксален начин в единство едновременно като въпрос и отговор да "стои" обективно (като обект) в собствената истина и да се вижда субективно от гледната точка на наблюдателя. Да обаче, понеже наблюдателя не го "гледа" пряко, а го конструира, той има илюзията, че го "вижда" от всички страни, в пълнота. Но ако се продължи строго тази логика би трябвало "мисловното пространство" да се огъва, танцува. И това което от гледната точка на субективната мисъл на наблюдателя изглежда триизмерно и в цялост, може да се окаже, че всъщност е плоско
Всъщност , конструктивното пространство може да се , огъва , криви , компресира , то е релативно , относително , Айнщайново пространство и време , релативното време може да обръща своят ход от следствие към причина , в една хаотична вселена , стрелата на времето е без посока , няма подредба на събития с причиност и следственост , просто има само нареждане на събития от едно бъдещо време към минало време , минавайки поединично А всъщност и не само по единично но и едновременно , няколко събития през настоящето , в този смисъл настоящето играе роля на тунел за събитията които текат в една детерминирана вселена , винаги от бъдеще към минало , преминавайки като през тунел през настоящето. В една недетерминистична вселена , тунелът може да бъде двупосочен , с много разклонения , всеки клон е отделно време , там събитията могат да текат вероятностно подреждайки се. В паралените вселени , всеки индивид има различна роля , като например Айнщайн в нашата вселена е учен , а в паралената на нашата вселена , той може да бъде артист или пък музикант. Не знам доколко тази картина на света може да е реална , макар и нелишена от логика , все пак не всичко което е логично , може да бъде реалност.