Хераклит , много се отклонихме от основната тема , от теория на относителноста , навлязохме в политика и възродителен процес. Но нищо , философията  не е тясно скроена наука и това дава шанс темите да преливат една в друга. Според теб , искането на автономия от българските мохамедани , е провокирано от турция , така е . Турция  по  онова  време  е  васал  на  запада , а  мотото  на  запада  както  и  на  римската  империя  е  " разделяй  и  така  завладявай " то  сега  и  българските  правителства  станаха  васали  на  запада ,  затова  сме  и  на  това  дередже  вече  22 години  откакто  е  демокрация  у  нас .  А  нали  уж  западът  и  ЕС  щяли  да  доведат  до  благоденствие  на  българският  народ ,  а  то  какво  става , българският  народ  продължава  да  обеднява. Лошото  е  че  се  формира  един  световен  елит  от  олигарси  които  си  играят  със  народите  по  света .

Хераклит ,  един  личен  въпрос   ако  не  е  тайна,  ти  кой  набор  си ? като  казваш  че  си  бил  в  армията ,  това  за  коя  армия  става  на  въпрос , сегашната  наемна  или  предишната  редовна ? аз  служих  в  армията  по  времето  на  прехода  от  тоталитаризъм  към  демокрацията ,  и  това  ми  спести  около  две  седмици служба . Тоест  уволних  се  с  около  две  седмици  по  рано . А  какъв  зор  беше  там , много  бачкане  и  юркане  беше (:

Загадката  за  същността  на  пространството  и  времето , остава  такава  каквато  е  била  и  още  от  древноста , едни  смятат  че  то  е  конструкт  на  човешкият  мозък , други  пък  че  то  е  обективно  вън  и  независимо  от  нашето  съзнание .  Лошото  е  че  няма  ,  не  съществува  метод  на  експеримент  доказващ  едно  от  двете ,  пък  и  защо  не  и  двете  твърдения .

В "идеално типичната" мисъл би трябвало въпроса как, взет по парадоксален начин в единство едновременно като въпрос и отговор да "стои" обективно (като обект) в собствената истина и да се вижда субективно от гледната точка на наблюдателя. Да обаче, понеже наблюдателя не го "гледа" пряко, а го конструира, той има илюзията, че го "вижда" от всички страни, в пълнота. Но ако се продължи строго тази логика би трябвало "мисловното пространство" да се огъва, танцува. И това което от гледната точка на субективната мисъл на наблюдателя изглежда триизмерно и в цялост, може да се окаже, че всъщност е плоско

Всъщност , конструктивното  пространство  може  да  се  ,  огъва , криви , компресира , то е релативно  , относително , Айнщайново  пространство  и  време ,  релативното  време  може  да  обръща  своят  ход  от  следствие  към  причина , в  една  хаотична  вселена  , стрелата  на  времето  е  без  посока , няма  подредба  на  събития  с  причиност  и  следственост , просто  има  само  нареждане  на  събития  от  едно  бъдещо  време  към  минало  време , минавайки  поединично  А  всъщност  и  не  само  по  единично  но  и  едновременно  , няколко  събития  през  настоящето , в  този  смисъл  настоящето  играе  роля  на  тунел  за  събитията  които  текат  в  една  детерминирана  вселена  , винаги  от  бъдеще  към  минало ,  преминавайки  като  през  тунел  през  настоящето. В една  недетерминистична  вселена  , тунелът  може  да  бъде  двупосочен  , с  много  разклонения , всеки  клон  е  отделно  време , там  събитията  могат  да  текат  вероятностно  подреждайки  се. В паралените  вселени , всеки  индивид  има  различна  роля  , като  например  Айнщайн  в  нашата  вселена  е  учен ,  а  в  паралената  на  нашата  вселена ,  той  може  да  бъде  артист  или  пък  музикант. Не знам  доколко  тази  картина  на  света  може  да  е  реална , макар  и  нелишена  от  логика , все  пак  не  всичко  което  е  логично  , може  да  бъде  реалност.

според  теб  вярна  ли  е  тази  теория ? не  като  конструкт   на  теоретичната  мисъл , а  като  реално  отразяваща  действителността ?

Тук идва една от илюзиите на времето и една от илюзиите на абстрактното свързване, управлението на фрагментите.
Истинският сетивно възприемаем обект се възприема без гледна точка - от всички страни и ъгли едновременно, без време, т.е. времето = 0.

В  този  дмисъл  времето  не  съществува , то  е логически  обусловено  от  нашият  ум , като  инструмент на абстрактното  свързване  и  управлението  на  фрагментите. Демек  нашият  мозък  изгражда  понятия  като  пространство  и  време ?

Тази сетивност, която е вложена в логическата абстракция на евклидовата геометрия е антропоцентрична - центърът на възприеманото е самият възприемащ. Например като гледаме и чуваме отчитаме това, което виждаме и чуваме в разстояния до нас. Представете си например хора, които разговарят на известно разстояние. Сетивността е така устроена, че ние можем да ги видим и чуем от там където стоим, но не можем да ги видим и чуем от обратната страна, отзад или под ъгъл. Човекът няма сетивни възможности да възприема обекта едновременно от всичките му страни. Тази особености на сетивността прави антропоцентризма. Дори ако се изработи някакъв мултимедиен продукт на един обект, който го представя едновременно от всички страни: отпред, отзад, отгоре и отдолу - ние няма да можем да го възприемем.

Ако  се  елиминира  слуха  и  зрението , но  не  и  осезанието ( представете  си  че  изучавате  геометрията  на  обект  като  го  държите  в  шепите  си ,  в  пълно  отсъствие  на  звук  и  светлина ) мисля  че  обекта  ще  може  да  се  опознае  геометрично  от  всичките  му  страни  едновременно , без  да  се  достига  до  познание  чрез  зглобяване  на  фрагменти   от  нашият  мозък  ,  съответно  това  няма  да  изисква  технологичното  време  за  тази  зглобка , представено  ни  от  нашият  мозък . Може  би  съществуват  две  времена , едното  е  времето  необходимо  като  инструмент  на  нашият  мозък  за  да  извърши  зглобката , и  друго  истинско  абсолютно  време  вън  и  независимо  от  нашето  съзнание.

В коя част на Вселената се намираме ние? Като гледаме на 360 градуса все нанякъде, в някоя посока в Космоса (накита, стр.гр., Хераклит от Ефес) трябва да има повече галактики и да отива още "нататък" и това да личи, а в друга посока да са по-малко, също да се вижда.

Според  стандартният  космологичен  модел  на  вселената  произлязла  от  голям  взрив , вселената  трябва  да  е  изотропна ,  на  където  и  да  гледаме  все  еднакво  количество  галактики  трябва  да  се  виждат. Но  напоследък  все  по  начесто  излизат  статии  на  астраноми  които  са  наблюдавали  анизотропия на  вселената , или  в  различните  направления  на  пространството  се  наблюдава  различно  по  количество  галактики  и  галактически  купове ,  тоест  налице  е   анизотропия  на  вселената , което  обаче  е  в  противоречие  със  теорията  на  големият  взрив .

Ако се приеме Големия взрив и идеално-типичния геометричен модел на разширяване на Вселената, то от нашата гледна точка ако във всички посоки се разширява еднакво и има еднакво много материя... излиза, че ние стоим точно в центъра.

обаче  аз  смятам  че  една  разширяваща  се  в  безкрайното  празно  пространство , безкрайна  по  обем  вселена ,  няма  център . Ако  вселената  е  крайна  по  обем ,  то  тогава  би  могло  да  се  дефинира  някакъв  център  на  вселената .

Какво  представлява  пространството  и  времето ? възможно  ли  е  празното  геометрично  пространство  да  се  изкривява ? а  времето  да  се  забавя ? Защо  Айнщайн  смята  че  това  е  възможно ? Може  ли  да  се  съчетава  пространството  със  времето ? Айнщайн  смята  че  може .