(:

И аз също, даже вярвам в Силата от Междузвездни войни. И преди се упражнявах, но беше отдавна.
Без майтап. Със сигурност има енергийно информационно поле - това е сигурно. Но не е ясно дали това е основата, фундамента на Съществуващото или просто го има. Според мен не е това (нищо че го има, пък било то и обединението на Бога и материята). Аз изхождам от себе си и от факта че не овладях Силата и не станах джедай, не се озовах в някакви извънземни джедайски ордени, а ме взеха войник и се озовах в армията - с каска над ушите, озъбен и с фанатичен пламък в очите на човек, който не знае какво трябва да направи, но независимо от това - ще го направи.
И по тази причина реших, че щом съм здрав психически и не чувствам никаква връзка с информационното поле на Вселената, но въпреки това се упражнявам в овладяването на Силата и не идват никакви извънземни за да ми кажат: Здрасти, усетихме те чак в съседната Галактика - значи ключът трябва да се търси не с напъване, а във философията.
Просто - но логично.

Хе Хе , бъди жив  и  здрав.

Обаче , айнщайн с неговата ТО , казва че няма преносител на гравитационното взаимодействие , а че тя е кривина  на  времепространството , но  това  времепространство , не  е  материално  че  да  се  криви .

Аз  пък , съм  застъпник  на  тезата  за  вселенското  енергиино  информационно  поле , което  именно  обединява  бога  с  материялността (:

Всъщност , винаги  изпъква  във  философията , кое  е  първичното , разумът-съзнанието ,  или  материята , какво е разум-съзнание , и какво е материя ? Пентроуз  мисля  че  анализира  тези  понятия  в  тази  статия http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop … %20rai.htm

Изглежда че взаимодействието изгражда абсолюта , но не съвсем , тъй като всички обекти и системи във вселената не са във пряко взаймодействие

Тези  координатни  системи  имат  интересно  свойство  , да  наслагват . Ако  измерваме  местоположението  на  обект  в  пространството  винаги  се  изисква  и  КС  за  описанието  на  местоположението  на  обект  или  събитие  във  вселената . Пример , аз  твърдя  че  колата  на  Иванчо  в  определен  мометнт  се  намира  отляво  на  гърбавото  мостче , но  в  същото  време  астронавт  на  луната  ще  твърди  че  колата  на  Иванчо  се  намира  на  земята , защото  той  не  може  да  види  гърбавото  мостче , не  и  ако  няма  достатъчно  силен  телескоп . Ако  го  види  обаче  и  през  достатъчно  силният  телескоп , той  ще  твърди  че  колата  на  Иванчо  се  намира  на  земята  до  гърбавото  мостче.
Пасажер автомобилист , точно  когато  минава  до  крайпътно  дърво , си  изхвърля  еднократно  използваемата  ностна  кърпичка , ако  запитат  човек  стоящ  край  пътя , къде  е  станало  събитието  , той  ще  отговори , - ей  там  близо  до  крайпътното  дърво , обаче  за  пасажерът  вътре  в  колата , мястото  на  събитието  може  да  бъде  прикачено  на  автомобила  с  който  се  вози , и  той  ще  отговори  на  въпросът , - къде  е  мястото  на  събитието? , с  отговор , - ами  на  колата . Но  може  и  с  пълно  право  да  твърди  че  е  близо  до  крайпътното  дърво . Ето  защо  мястото  на  събитието  или  мястото  на  обект  в  пространството , е  относително  и  зависи  от  изборът  на  наблюдателя . нама  точен  критерии  за  място  на  събитие  или  пък  на  обект . Това  ме  навява  на  мисълта  че  човек  не  е  в  състояние  на  точно  описание  на  реалната  действителност  около  себе  си  . Това  е  една  от  основите  на  квантовата  механика . Откъде  произлиза  това ,  дали  от  неспособността  на  човешките  сетива  да  определят  точно , или  си  е  просто  свойство  на  действителността ?

Случаят е не просто тежък, а безнадежден ...

А  какво  му  е  тежкото  и  безнадежното ?
Ако  ,  оценяваш  опонента ,  виж  първо  ,  себе  си  в  какво  си  положение .

Честито рождество , на  всички  форумисти.

Материализмът ,  отрича  бог , и  постулира  че  всички  форми  низши  и  визши  на  материята  са  се  появили  сами  , без  волевата  намеса  на  висше  и  всемогъщо  същество - разум . Според  материалистите  излиза  че  всички  форми  и  неща  от  света , са  възникнали  от  нищото , защото  за  да  възникне  нещо  ,  то  почва  от  някаква  база  ,  а  не  от  нищото ,  тая  база  е  първична  и  според  разума и логиката  трябва  да  е  по  проста    низша  от  това  в  което  тя  еволюира .  Но  има  и  обратният  вариянт  ,  когато  от  по  висшо  еволюира  по  низшо .

Ако  бог  е  по  висшото  от  човека ,  защото  човека  е  висше  същество. То човека  като  по  нисшестоящо  същество  от  бога ,  не  проумява  какво  е  бога . И  може  само  да  вярва  или  не , в  същността  на  това  по  висше  нещо  бог .

Ето ето част от съдържанието, което е в мисълта - отговор на следните въпроси с еднозначно "да":
1/ Възможно ли е да отчитаме неща без взаимодействие? Например без сетива и без уреди с които "нещо"-то взаимодейства и ние отчитаме това взаимодействие.
2/ Възможно ли е 2 или повече неща, които съществуват в различно време и периодите на тяхното съществуване времево не съвпадат - да взаимодействат?
3/ Възможно ли е 2 или повече неща между които първо няма причинно-следствена връзка и второ няма отношение въпреки това да взаимодействат?

Ако отговора на тези въпроси наистина е "да", виждаме второто нещо, което липсва в Теория на относителността.

По  точка  първа ,  не. По  точка  втора , може , само  ако  е  възможно  пътуване  във  времето. по точка три , възможно , хаотичните  взаймодействия  са  на  този  принцип.

Хераклит wrote:

Разликата е много голяма, но е трудно да се обясни.
Най-краткото е това: разсъдъкът мисли в неподвижни определения, той може само да ги редува и мисли движението в неподвижни логически форми - буквално. Разумът е точно обратното, той не може да мисли в неподвижни определения и дори когато мисли пълната липса на движение, пак го прави в подвижни логически форми.
Ясно е че има някаква незрима хармония между тях - само с едното или само с другото не става.
Ако изгубим здравия си разсъдък няма да можем дори да отидем до магазина и да си купим бира. Но ако изгубим разума няма да можем да видим общата картина и крайния резултат, онзи резултат, който не произтича пряко от самата техника с която купуваме бирата.
В този смисъл разумът може да свързва неща между които всъщност няма връзка, или поне не пряка и не причинно-следствена връзка.

Искаш  да  кажеш  че  расъдъкът ,  се  явява  като  памет ,  а  разумът ,  свързващ  отделните  фрагменти  на  тази  памет  във  взаимосвързани  причинноследственни  умозаключения  за  битието ,  от  което  мислещият  създава субективна  картина  на  битието .

Каква  е  разликата , между  разум  и  разсъдък ? Или  няма  такава ?

Всъщност ,  един  грам  вещество  на  земята  везните  ще  го  отчитат  като  един  грам ,  но  на  луната  ще  отчитат  по  малко ,  но  това  не  означава  че  този  един  грам  количество  вещество  е  станал  по  малък  като  количество  вещество  на  луната ,  а  че  силата  с  която  действа  луната  на  това  количество  вещество  е  по  малка ,  за  да  може  да  го  премерят  везните  ,  трябва  да  действа  сила  на  тежестта  ,  а  тя  е  по  малка  на  луната  отколкото  на  земята. масата  е  количество  вещество , но  тя  се  измерва  чрез  сила . Обема  също  мери  количество  вещество ,  но  пък  при  него  може  да  е  голям  обема  от  дадено  вещество  но  то  да  е  малко  поради  ниската  му  плътност ,  например  въздуха  заема  голям  обем  от  пространството  но  плътността  му  е  ниска ,  и  сравнен  с  по  малък  обем  от  вещество  например  олово ,  този  обем  въздух  е  по  малък  като  количество  вещество  от  обема  на  оловото.