Search options (Page 3 of 4)

Покоят , както  и  движението  са  относителни . Но  това  не  противоречи  на  съждението  че  покоят  и  движението  не  са  истински , те  са  истински  и  взаимозаменящи  се . Движение  нито  покой  не  може  да  се  дефинира без  да  се  интересуваме  спрямо  какво  е  то .

Хе  Хе .

Дестину , не  казвам  че  пространството  е  субстанция , а  просто  хипотетично  допускам  това , за  да  видя  до  какви  заключения  ще   ме  доведе  този  аксиоматичен  извод.
Но  вие  сте  прав , ако  чрез  някакъв  опит  апостериорно  се  докаже  че  пространството  е  субстанция , то  тогава  мисла  че  относителността  на  пространството  ще  се  окаже  напълно  възможна , защото  като  всяка  една  субстанция  , тоест  материална  форма , и  пространственните  параметри  ще  зависят  от  нещо  , т.е   пространството  ще  е  относително.
Нютон  е  смятал  пространството  за  абсолютна  празнина  поместваща  във  себе  си  всичко  материално , но  от  този  извод  следва  че  самото  пространство  ,  няма  как  да  е  материално .  Защото  щом  помества  всичко  съществуващо  и  материално , самото  то  няма  къде  да  се  помества  и  следователно  то  не  е  материално.
От  този  извод  следва  че  пространството  може  да  бъде  само  абсолютно , и  излиза  че  абсолюта  е  привилегия  само  на  нематериалното . Материалистите  ще  възразят  тогава  че , пространството  не  може  да  бъде  абсолютно , понеже  няма  как  нищото  да  съдържа  някакъв  абсолют. Остава  да  приемем  пространството  като  нематериално  обективно  вън  и  независимо  от  нашето  съзнание ( за  което  материалистите  пак  ще  възразят , защото  според  тях  няма  нищо  обективно  нематериално ) ,  или  като  нематериален  конструкт  на  нашето  съзнание

Лилия , верни  са  расъжденията  ти , но  се  питам  , след  като  съществува  абсолютно  движение , спрямо  какво  е  то ? спрямо  коя  отправна  система  се  дефинира  то , тази  на  светлината  ли ,  и  ако  е  така  ,  то  се  стига  до  парадоксалният  извод  че  светлината  не  се  движи. Ако  обаче  абсолютното  време  и  пространство  съществуват  реално  и  не  са  фикция  конструкт  на  нашето  мислене, то  тогава  това  абсолютно  движение  би  трябвало  да  се  дефинира  спрямо  това  абсолютно  време  и  пространство . А  самото  времепространство  трябва  да  е  в  абсолютен  покой , и  може  би  е  така  защото  самото  пространство  ако  е  субстанция  материална , просто  няма  накъде  да  се  движи  защото  то  обхваща  всичкото  място  на  вселената  и  просто  няма  накъде  да  върви  да  се  движи. Така  че  с  пълното  право  можем  да  дефинираме  едно  Абсолютно  пространство . А  времето  се  явява  само като   мерност  за  движение  в  това  абсолютно  пространство , всеки  пространствен  интервал , дължина , се интерпретира  и  като  време , защото  за  да  се  измине  тази  отсечка  в  пространството  от  тяло  изминава  и  интервал  време . Времето  всъщност  не  тече , то  е  мисловен  конструкт  за  описване  на  именно  тази  отсечка  от  абсолютното  пространство , която  се  изминава  от  тялото. Понеже  движението  е  неотделимо  от  материята , затова  и  времето  е  неотделимо  от  пространството.

Светлината  не  е  тяло  и  не  виждам  начин  да  се  прикачи  координатна  система  към  нея . Всъщност  когато  се  приема  нещо  като  такова , примерно  константността  на  скоростта  на  светлината  във  вакуум , се  постулира  това  свойство , постулата  е  аксиома  която  се  приема  за  вярна  до  момента  на  доказване  на  обратното . Така  че скоростта  на  светлината  е  константна  само  при  определени  условия  предопределящи  тази  константност , абсолютни  константи  в  природата  не   съществуват , всяка  константа  е  константа  само  при  определени  условия обуславящи  тази  константност.

Галилей  пръв  е  достигнал  до  извода  за  относителността  на  движението  и  покоят , от  което  произтича  и  невъзможността  да  се представи  абсолютна  координатна  система  и  абсолютна  скорост  във  природата.
Движението  в  същността  си  е  релация , разместване , но  тъй  като  няма  или  не  е  открита  абсолютна  координатна  система  спрямо  която  да  отчитаме  тази  релация , ние  не  можем  да  кажем  ,  дали  влака  се  движи  спрямо  неподвижната  земя , или  земята  се  движи  спрямо  неподвижният  влак . Трябва  аксиоматично  да  приемем  един  от двата  за  неподвижен , и  да  отчитаме  движението  спрямо  него . Инерциалното  движение  и  покоят  са  аналогични , до  този  извод  е  достигнал  Галилей , с  никакъв  експеримент  ние  не  можем  да  различим  равномерното  и  праволинейно  движение  от  покоят. Но  това  не  е  така  при  ускорителното  и  въртеливо  движение , където  физичните  и  механични  опити  ще  имат  друг  вид , там  действат  механични  инерчни  сили  които  отклоняват  махалото  и  праволинейното  движение  на  обектите  . Обаче  ние  пак  не  можем  да  кажем  дали  спринтьора  се   ускорява  към  неподвижна  стена  или  стената  се  ускорява  към  спринтьора , пак  е  налице  една  релация , спрямо  нещо  невидимо  като  определящо  някаква  имагинерна  отправна  система . Зримото  схващане  за  движение , автоматично  ни  изхвърля  към  относителността  на  движението  и  покоят , обаче  опитите  показват  че  движението  не  е  в  същността  си  визуализируемо , тоест гледайки  движение  ние  го  схващаме  като  такова  само  поради  изменението  на  положението  му  спрямо  телата  в  пространството , но  ако  се  намира  сам  обект  в  пространството ,  как  ще  разберем  той  движи  ли  се  или  не ? трябва  отправна  система , но  тази  отправна  система  не  може  да  бъде  самото  пространство , то  обхваща  всичко  и  то  не  може  да  бъде  отправна  система. Ето  защо  за  да  се  дефинира  движение  трябват най  малко  две  тела. Но  отново  е  налице  една  дуална  релация , не  може  да  се  раздели  движението  от  покоят , с  пълно  право  можем  да  заявим  че  не  тяло 1 се движи към тяло 2 , а  обратното. Аз  схващам  тази  дуална  релация  с симетричността  на  пространството , то  действа  като  огледало , движението  на  тяло  1  е  отражение  на  това  движение  от  пространството към  тяло  2 . Пространството  е  изотропно , всички  негови  направления  са  равноправни. Поради  този  факт  не  само  че  движението  и  покоят  са  относителни  ,  но  и  се  спазва  закона  за  запазване  на  енергията  и  импулса .

Апропо , и  аз  имам  такива  схващания  за  бог  и  материя , може  и  двете  понятия  да  са  безначални  и  безкрайни , едното  като  духовна  същност  на  битието , другата  страна  като  чисто  енергийно - материалната  част. Това  е  като  двете  части  на  калъп за  отливка , едно  без  друго  не  може.