Със Саръиливе работим непрекъснато. В момента се обработва кореспонденцията му с Фердинанд Шилер (Някои го предпочитат "Шилър"), а Кина Арнаудова - дарител на архива - обеща да ни даде още от личните му дневници. Дали ще публикуваме още? Надявам се, макар да не ми се говори за усилията, които подобни издания изискват. Сам знаеш, че не е като да просвещаваш народа с П. Коелю :).
За преводача на "Кучето" (Как звучи само - като разводач на куче по граничната бразда, което май не е много далеч от истината, защото всеки преводач си е чиста проба граничар) ще реши издателят. οмахме желание аз да го направя, но по ред причини, една от които се роди на 16 декември и се казва Матей,  няма да имам време и за това.

Знам за съобщението и като свързан по някакъв начин с книгата, изказвам благодарности.
Надявам се  "Кучето на Русо" (В действителност се е казвало Султан) да се преведе тази година и на български. Забележителното е, че всъщност книгата още не е публикувана кикъде - "световната" й примиера ще е през март. Желание има и ако стане, ще сме едни от първите. Това пък благодарение на "Ръженът". Дълга история...

Коментар и предговор към дневника. Скромна работа с единствена цел да се споменат някои неща в текста, които могат да бъдат "разбрани" превратно... Вероятно и с още една цел - да блесна с дълбоките си мисли и да получа Нобелова награда :) :). 
Ако се забрави, че това е дневник, някой читател може да подходи към него като към сериозно изследване или опит за такова. Саръилиев изобщо не го е писал така и е добре това да се знае предварително. οскаше ми се да анализирам онова, което Саръилиев е запазил като идеи и стил на мислене след 1950 г, когато го изритват от Университета. οнтересно е колко малко остава от Бергсон и как прагматизмът се осмисля от позицията "Аз съм агностик". Страхотен миш-маш е в дневника, но точно заради това четивото е доста вкусно.
Знам, че ти допада Д. Едмъндс и неговия стил на писане. Скоро от същото място идва и една книга за Русо и Хюм, която обещава да е ако не повече, то поне на нивото на "Ръженът на Витгенщайн".

В края на миналата година излезнаха интелектуалните дневници на Саръилиев в периода 1952 - 1955г. , озаглавени от самия него "Meditationes". По малко от всичко - Бергсон, прагматизма, интелект и инстинкт, социализъм и горчилка, научно познание, познаваемо и непознаваемо, съзерцания на месечината и пр. Текстът не е писан с цел да бъде публикуван някога и не е редактиран от автора. Това е една от причините той до голяма степен да показва "автентичния" Саръилиев без грим и претенции. В книгата има и една рецензия, написана от Спиридон Казанджиев с коментар от Румен Шивачев (Литературен институт към БАН), също и две малки студии от проф. А. Стаматов и моя милост. Ако някой има интерес да се обади. Поради авторските права не мога да дам линк към текстовете, но поради безобразната цена, сложена от издателството, съм склонен да "показвам" текста на заинтересувани след контакт по email или на 4 о4и в НБУ :).

140

(3 replies, posted in Размисли)

οронията има смисъл там, където може да бъде разбрана. На мен лично последното съобщение ми достави голямо удоволствие, следователно иронията има смисъл и като източник на удоволствие :)

ο още нещо в памет на проф. Стефанов, без връзка със семинара и пр. бляскави мероприятия:
Когато ни остави да пишем по време на изпита, той излезе за да изпуши една от цигарите, без които не можеше. Повече от половината наизвадиха пищови... След около 10 минути на вратата първо се почука, после тя се отвори с няколко сантиметра, последва 10-15 секундна пауза и едва тогавя в аудиторията влезе οван Стефанов с наведен поглед, така че да не е в състояние да види по-бавните. Не се сещам някой друг преподавател да е чукал на собствената си аудитория по време на изпит. Нямам представа какво точно би могло да означава това, а и не съм сигурен дали изобщо е необходимо да се търсят някакви значения. Просто ми се стори интересно и смислено да го споделя с хора, които са познавали в някаква степен ο. Стефанов. Аз не го познавах, бях му просто студент.

142

(4 replies, posted in Събития)

Щастлива и усмихната нова година на всички - познати и непознати! Желая ви успех и повече от онова, което ви се струва, че "си струва"!