Re: Астрология във Философски факултет?
Здрасти! Наистина мога. Но болонския процес е сравнително отдалечен от сегашните ми занимания и не от друго, а поради липса на свободно време и ленност, не бих продължил в тази посока, освен ако няма наистина сериозна необходимост. По-неангажиращо откъм теоретичен ресурс би било ако само напомня, че през цялото време на дискусията в частта за "научните стандарти" иде реч на 2 различни равнища (то е като да се сравняват например класическа механика и квантова механика). С това всички са съгласни: разбирането за "стандарт" като външно-имплицираща се и самототализираща се във философските съдържания форма, например догма:
И сте напълно прави, разбира се. Защото едно така поставено разбиране за "стандарт" е отнесено към вътрешните констелации (думата означава 'съзвездие') на съдържанията в дадена философска система. Казано с прости думи реакцията е срещу това да не дойде някой и например да каже: понятието 'същност' при Аристотел е това и това и точка по въпроса, никакви коментари повече - ето ви стандарта, карайте си нататък по него.
Но по отношение на "външните", или "рамкови", може да се приеме за "академични", също и "институционални" - което и да си изберете - стандарти нещата стоят по друг начин. Така за да не се ровя излишно и да не препрочитам неща, които точно сега не са сред належащите ще разкажа един опростен и конкретен пример.
Ако един студент от даден у-т иска да се премести в друг у-т, например в друга държава, процедурно това става така. В резултат от болонския процес в европейските у-ти действа 'кредитна система' (това е един от инструментите за създаване на общоевропейско научно пространство, 'кредитите' са чисто количествени (не 'качествени') показатели). Студентът донася в новия у-т документацията от предишния у-т. Там са представени учебните програми и са отразени 'кредитите' по различните дисциплини (впрочем 'кредит' идва от лат. 'кредо' и общо казано означава "доверие"). По-нататък той отправя молба към преподавателя по дадена дисциплина да бъдат зачетени кредитите и прилага учебната програма от курса. Преподавателят я сравнява със своята и преценява до каква степен се припокриват двете програми. Това е.
Ако анализираме механизма, който е заложен в 'кредитната система' - виждаме, че всичко е ориентирано към стандарти, при това от типа, за който говорят Лили и fphgrb01. Както казах в началото на поста, това е друго равнище на академичната практика - нека го наречем 'институционално'. Отсам чертата, където размишляваш ти, има други равнища на академичната практика: например 'политическо' равнище или 'идеологическо' равнище. Там механизмите са други и независимо дали явно или скрито, винаги отвеждат по един или друг начин към някаква форма на господство върху академичното поле.
Докато в 'либералния' модел механизмът е много прост: в стремеж за приобщаване към общоевропейското научно пространство всеки у-т сам се интересува от научните програми на останалите, най-вече водещите у-ти и синхронизира програмите си с тях; обратната алтернатива е доброволна самоизолация - изпадане в маргинална позиция (външна, странична - любимата ми думичка: провинциална - ситуация на непринадлежност). От тази гл.т. всичко са "стандарти" в учебния план: темите, авторите, основните проблеми и научните понятия.
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >