За съзнателното добро и "лошо" (Page 9 of 9)

Според мен когато  говорим за етика са нужни поне два или повече субекта, за да не кажа цяла една общност. И даже да развива етични разбирания като самостоятелен субект, човек все пак го прави като неразделна част от своята общност и ценностите, нормите и стандартите за доброто и лошото са такива, че те да се отнасят до всички индивиди на тази общност и да вземат предвид и да защитават интересите им, малко в духа на универсалните ценности и разум съобразно изложения по-горе цитат от Кант. Опасявах се, че ще потънем някъде назад и наистина се отзовахме чак при маймуните, но трябва да призная, че примерът е подходящ и пояснява идеята за това, че етичното предшества индивида, защото показва, че даже преди съществуването на езика общностите имат развити и установени норми и правила, според които се организират. Все пак ми се струва по-приемливо да разискваме ценностите и нормите от гледна точка на нашата съвременност и факта, че сега, когато вече сме част от ЕС, се вижда, че както ценностите, така и нормите и стандартите дълго развивани и осъществявани там ни се струват напълно чужди, непонятни и някак неподходящи за нас самите, показва до каква степен сме изостанали в знанията и уменията да дискутираме и договорираме и ценностите и нормите, за да стават неразделна част от способностите ни не само да можем да говорим за доброто и лошото, но и да ги използваме, за да постигаме желаните резултати.
Според мен противоречието, което съществува между ценностите и нормите е аналогично на това, което съществува между теорията и практиката. Защото ценностите са плод на идеалните противоположни крайности на мисълта, които тя си е изобретила като средство да се хвърля неудържимо между тях, за да може да генерира мечтите, които стават основата за енергията и волята и ни помагат да се устремяваме към желанията и целите си. Докато нормите сами по себе си говорят за вече съществуващи процеси, които са имали завършек в конкретни дела и резултати, което от своя страна е довело до реалната им проверка на практика. Не случайно те се символизират от традициите, нравите, обичаите, които са били закон за общностите още преди да съществуват писаните закони и правила, защото са били олицетворение на изпитаните на дело добро и лошо и то от гледна точка на интересите на общността. Факта, че от древни времена хората са били наказвани със смърт за нарушаване на нормите е показателно за това, че става дума за ценности изпитани и потвърдени на дело.
Бих казал, че разбирателството на нивото на споделените ценности не е по-истинско, а по-идеално, също така идеално, както може да бъде само мисълта с нейните идеи и обяснения. Докато разбирателството на нивото на нормите би трябвало да е по-истинското, защото се интересува от разбирателство по отношение на подчертано практически цели и резултати. И въпреки че е спорно кое разбирателство би могло да доведе до по-голяма радост и удовлетворение, бих казал, че ценностите ни дават удоволствието от волния полет на духа, докато нормите ни носят радостта от реално осъществените успехи на дело. Така че противоречието между нормите и ценностите е също така и противоречието, което съществува между традициите и промените. Първите получаваме като наследство от миналото и натрупаните знания и опит в стремежа към доброто, докато вторите развиваме като функция на ново утвърждаваните обща воля и чувство за мярка и преценка, за да можем да поправяме и доразвиваме получените  разбирания и опит. От гледна точка на етичните проблеми, в контекста на нашите национални особености, нещата малко се усложняват, защото, благодарение на комунизма, традициите, ако не са унищожени, са силно премазани, а пък знанията и уменията за съвместни промени са практически неразвити и несъществуващи. Въпросът е: „Има ли кой да развива полезно национално самосъзнание за това?”