Re: Какво ще кажете за това?

Това отговор ли беше? Явно и двамата ще си тръгнем усмихнати… което е хубаво.

1. Всички сме заети хора, г-н Бенчев. Не е хубаво да си губим времето взаимно, предлагам да спрем. Няма никакъв смисъл. Борете се срещу интелектуалците, пишете си есета и манифести. Всекиму – своето.

2. Това, което направих не е „логически анализ на езика”. Пробвайте пак! Тото играете ли? (макар че “The Elimination of Metaphysics Through Logical Analysis of Language” от Карнап би помогнало във вашия случай).

3. Коментарът ви за старите литературни критици е много общ и некомпетентен и (признайте) не много остроумен. :)

4. Вече беше два пъти обяснено защо дефиницията ви е произволна (при това с пример!). Стига толкова. Леко става досадно.

5. Вие явно много обичате да пускате по някое име всеки път, та ще се наложи да изясня нещо. Теорията за истината на Карл Попър (той използва понятието правдоподобност – „verisimilitude”) всъщност тръгва от… Алфред Тарски. Не го казвам към вас (вие просто неминуемо го знаехте!), съобщавам го, за да няма недоразумения.
5.1. Справка: Попър - [А] Conjectures and Refutations. The Growth of Scientific Knowledge; 1963, страница 233. [Б] "Two Faces of Common Sense: An Argument for Commonsense Realism and Against the Commonsense Theory of Knowledge" във Objective Knowledge. An Evolutionary Approach, 1972;
5.2. Съвсем друг (и много по-интересен!) е въпросът за приложимостта и адекватността на предложението "Попър".
5.3. Бележка: Теорията за истината (независимо кого ще цитирате или на коя теория ще се позовете) няма общо с нашата дискусия и по-точно с начините ви на дефиниране, недолюбването на съзерцателите и т.н.
5.4. Ако продължим да си подхвърляме и цитираме имена до никъде няма да стигнем, г-н Бенчев. Не че сме стигнали до някъде! :)

6. Поне разбрах нещо фундаментално, казвате: "нищо от написаното от мен не е произволно - просто това, което на едно място е имплицитно, на друго място е експлицитно"... Сериозно?... Както се казва - важно да е весело!

7. О, съгласявам се - вие сте безкрайно прав за всичко. Както казах – за чувства ви няма да споря!


Айде, явно сте запразнили!
Поздрави!

47

Re: Какво ще кажете за това?

1. Здравейте отново, г-н Видински! Току що се връщам от кино-извинявам се за късния отговор-надявам се, че все още сте предан на проекта си да спасите честта на администрацията.

2. Бих си позволил да Ви препоръчам вече да си лягате-ако не бяхте толкова уморен, вероятно нямаше да се заблудите, че изобщо сте направил нещо-било то логически анализ или не.

3. Защото, ако не ме послушате, се страхувам че заради мен цяла нощ ще ровите из книгите си и ще питате приятели и познати /надявам се, в други форуми/ неща от сорта на "Някой да помни къде Попър казваше, че веднъж завинаги е претрепал позитивизма...много ми трябва...и как е казваше всъщност първата му книга..."

4. Наистина отдавна не ми е интересно, и съжалявам-но не съм Ви карал да четете текстовете ми-ако не Ви действат добре, просто спрете преди да е  късно и да вземете, че да станете еретик.

4.1 Лека нощ,

4.2 Коста Бенчев

Re: Какво ще кажете за това?

Здравейте!

А. Г-н Кореспондентно-кохерентен-мениджър-Борец-срещу-интелектуалците-през-Хегелианска-структура-със-Скрити-исторически-цитати-и-Аналитична-философия-и-пряк-наследник-на-Теория-на-речевите-актове-ала-Бейкън-Монтен-Попър-и-сие-…, или иначе казано Коста Бенчев... признавам нищо-нищичко не съм направил с вашето есе. Не само, че не съм го възприел, разбрал, проумял, схванал, осъзнал, съобразил, но не съм го и прочел!

Б. Не е изненадващо, че в последното ви съобщение вече няма нищо по темата на дискусията! А както казахте: "нищо от написаното от мен не е произволно". οма си хас! Този форум обаче е за по-интересни обсъждания, а не за изясняване на лични отношения (в каквото започва да се превръща нашето дърдорене), така че, моля, не искам да си общувам на такива теми - "кой кога да си ляга, да ходи в манастир" и други подобни ваши редки бисери (с които започнахте и свършихте)!

В. Съзнавам богатството, което пропускам като не следя вашите интелектуалски есета срещу интелектуалците. Само аз губя. Вие - печелите. Не може да не сте доволен!


ПП
Аз съм еретик, тъй че няма от какво да се притеснявам, но ще ви обърна внимание, че позоваването (в предишното ми съобщение) на Карл Попър-Алфред Тарски беше просто закачка към вас.
А всъщност… схванахте ли уловката?

49 (edited by Marcel 27.12.2005г. 09:41:41)

Re: Какво ще кажете за това?

Г-н Бенчев, есето наистина е твърде емоционално украсено и ми напомни ужасно много на един мой (някогашен) приятел, който твърдеше, че хората на науката са "паразити" и хабят държавните пари за нищо. В същото време баща му е ...учен (паразитолог), а майка му е във висшите сфери на регионален инспекторат. Разбира се, те не бяха засегнати от неговите думи- близките винаги правят изключение...

Аз няма да приложа логически подход. Няма да споря дали има основания да се смесват кореспондентна и прагматическа теория за истината (успяхте да примирите Ръсел и Джеймс- това заслужава да се отбележи по света!). Няма да питам какво са заявявали гореспоменатите Карнап, Попър и др. по отношение на интелектуализма (и дали някога въобще са го поставяли под съмнение, освен в сферата на науката). Няма да питам и дали вие сте пристрастен към Мита за интелектуалците и не виждате смисъл да се откъснете от него. Аз ще говоря като човек. Няма да ви предлагам метафизически аргументи- те не ме интересуват сега. Да говорим конкретно.


Аз нямам класическо образование. Не говоря гръцки и латински. Не познавам достатъчно добре понятията за природата от отделните епохи. Съмнявам се дори дали бихме могли да узнаем какви са били точно тези понятия и дали ние, хората на 20/21 век можем да излезем извън своята социо-културна ограниченост. Нямам особени интереси във физиката, освен някои отделни идеи със значителна философска приложимост.

Днес светът е на кръстопът- едва ли е нужно да повтарям това. Тези, които могат да направят нещо за света не са интелектуалците. Това са хората. Не забравяйте- хората. Защо разделяте човечеството на умни и тъпи хора? Защо делите интелекта на теоретичен и практичен? Защо делите хората на нашенци и другоземци? Защо въобще делите човека на ум, чувства и т.н.? Защо пращате хората "по манастирите"? Нима мислите, че отивайки на определено място, човек е "загубен за истината"? Нима мислите, че истината си има избраници?

Не приемайте думите ми като неуважение към есето Ви. Дори не се опитвам да звуча нападателно. Аз отправям въпроса към всеки, който мисли като Вас. Аз се питам: защо е това взаимно разделение и отблъскване? ο кога ще започне привличането???


  Няма значение дали отговорът ще е в стил Ръсел, Джеймс, Тарски или Кун. Въпросът е дали това някога ще бъде осмислено. Защото контекстът- това е жизнената ситуация, а отговорите- това е излизането от нейното усложнение. Друг е вече въпросът кой иска да живее в един опростен, смислен свят. Аз искам.

"Those thoughts are truth which guide us to beneficial interaction with sensible particulars as they occur, whether they copy these in advance or not." (William James)

Re: Какво ще кажете за това?

Marcel, а според теб имало ли е някога такова "привличане"? ο въобще възможно ли е?

Благодаря на Marcel, че под каквото и да е форма върна дискусията! Аз писах пре-пре-достатъчно и вече не искам, затова ще замълча.

Апропо, изпратих лично писмо до Коста Бенчев, за да си довършим разговора и състезанието по остроумние... само между нас си. Това няма да му попречи да (не) участва във форума на "Проектория". Зависи само от неговата воля.

Re: Какво ще кажете за това?

Васил, аз смятам, че нещата с привличането стоят също както с въпросите и отговорите- по-добре е да си напът, отколкото вече да си пристигнал. Привличането не може да се реализира докрай, а и такъв край не е желан от никой. Важното за мен е, че има такива опити и че хората го осъзнават. Разбира се, под "привличане" имам предвид най-вече различните типове любов и стремежа към хармония. А определено наблягането САМО на интелекта поставя препятствия пред този стремеж.



Дискусията ви беше леко язвителна, напомни ми на другите форуми, в които влизам и в които съм ставал свидетел на жесток "флейм"  (яко взаимно псуване), и ще се радвам, ако се превърне повече в опит за разбирателство, а не в двубой. Ако все пак  някой трябва да бъде номер 1, можем наистина да изиграем в мрежа един турнир "Pro evolution soccer5" и победителят ще бъде обективно определен ;)

"Those thoughts are truth which guide us to beneficial interaction with sensible particulars as they occur, whether they copy these in advance or not." (William James)

Re: Какво ще кажете за това?

Marcel:  "по-добре е да си напът, отколкото вече да си пристигнал"

Да, разбрах... :)

53

Re: Какво ще кажете за това?

Форумци,

Бенчев изглежда е прав по отношение на някои критики по ваш адрес...По простата причина, че сте взели сериозно неговия текст, както показва въвличането ви в дискусия. А не е трябвало. Аргументацията му общо-взето се свежда до това, че интелектуалецът е лош, защото е (предпоставено)...лош, а българските хуманитари и философи са смешници, защото не са световни авторитети...

По същата логика би могло да се каже, че експертът-мениджър е лош, защото е (предпоставено)...лош, а българските експерти и миниджъри са смешници, защото работят в български (клонове на), а не в (централи на) световно признати  институции...

Да се говори обобщаващо за българскиТЕ хуманитари и философи, както и за българскиТЕ мениджъри и експерти е просто НЕЛЕПО. Сред тях има най-различни хора, с най-различни възможности и качества - едни слаби, други добри, едни непризнати, други международно признати...

Най-добрата реакция спрямо текстовете на Бенчев е да ги третирате като (не)любопитно четиво...ο толкова. οначе четящият рискува да се превърне наистина в смешник,тъй като подхожда сериозно към нещо, което е несериозно...

54 (edited by vessela 29.12.2005г. 15:30:14)

Re: Какво ще кажете за това?

http://liternet.bg/publish4/akiossev/chuk.htm

Този линк е само за информация.

Следях развитието на темата, която пуснах с тогава не съвсем уяснени, но пък за сметка на това наистина здравословни (оздравителни в изв.степен) намерения. Чудех се дали да изразявам съжаление или задоволство, или някаква степен на вариантност между двете, че въобще съм я предложила, докато напредваше дискусията, но твърде скоро реших, че във всеки случай би било празен ход.

Един добронамерен, пък бил той и бегъл (с бръснещ полет над 'рубриките' и отделните структурни елементи) поглед върху текста на Кьосев, третиращ онтологически словесността, би бил обаче полезен ход. (Аргументативната структура на тезата - по реда на (мейнстрийм) логическия анализ, обяснимо защо слабо ме вълнува.)

Проблематизираните в тази студия явления са съпринадлежни към по-голямата тема за феноменологията на родния интелектуалец. Един сериозен акцент върху частна сфера от по-мащабния проблем, за когото въобще представлява проблем.

Благодаря на всички за търпението с мен:) и с пожелание за пълни празници!

-beLIEve it or not-