Топ 10 философски книги (Page 1 of 4)

:-)) Моята класация беше не на "десетте любими", а на "десетте най-влиятелни" книги по философия на науката през 20 в., което не е същото: ти можеш да признаваш влиянието на една книга и без да ти е любима, както и обратното. О.к., нека да бъде класация на любимите :-), само че и на мен ще ми трябва малко време, още повече щом искаш и justification. За съвремени книги ли става дума или могат да се включват книги на Аристотел, Кант и т.н?

Моите 10 любими :-)

Тъй като не успях да ги подредя по степен на любимост (оказа се невъзможна задача), реших да спазя реда, в който избраните от мен 10 книги са станали част от моя живот. Затова моля ви не се шокирайте, че списъкът започва с

1.    Карл Маркс (1844) οкономическо-философски ръкописи

Това незавършено и непубликувано приживе произведение на 26-годишния Маркс прочетох още като студентка в Техническия университет по повод участието ми в един национален конкурс с реферат за „социалното отчуждение”. ο днес намирам Марксовия анализ на механизма на отчуждаване за оригинален (макар и силно „хегелиански”), а тезата му, че отчуждението от труда влече след себе си междуличностно отчуждение и отчуждение от социалните институции (държавата) за дълбоко вярна. (οзреченията станаха две, но човек е склонен към многословие, когато говори за любимите си неща :-))

2.    Сава Петров (1965) Понятия за обективно и субективно

ο до днес за мен това е най-оригиналната книга, писана от български философ, въпреки, че с много от основните твърдения в нея отдавна не съм съгласна. Наистина е жалко, че авторът и си отиде от този свят толкова рано, ако това не беше станало, днес със сигурност философският пейзаж в България би бил по-различен, поне във Философския институт на БАН той със сигурност би бил МНОГО по-различен.
На Сава Петров дължа първоначалното ми запознаване със сериозната философия на науката (до този момент и аз като повечето занимаващи се с философия у нас приемах на доверие приказките, че позитивизмът е аматьорска псевдо-философия). Книгата, която той ми даде да прочета и която преобърна представите ми за позитивистите съм включила като номер 3 в настоящия списък:

3.    Wesley Salmon (1967) Foundations of Scientific Reasoning

Тази книга ми помогна да разбера защо толкова много философи са си блъскали главата над „очевидно” неразрешимия проблем на Хюм (проблемът за обосноваването на индукцията). Тя също така ми показа по един недвусмислен начин колко много имам да „наваксвам” ако искам някой ден да напиша нещо, притежаващо макар и наполовина от стойността на тази книга – осъзнаването на това беше едновременно потискащо и вълнуващо. Започнах „наваксването” с Райхенбах, чийто ученик е бил Салмън.

4.    Hans Reichenbach (1938) Experience and Prediction

За мен Райхенбах е един от най-талантливите философи на 20 в., а първата глава на тази книга „Трите задачи на епистемологията” е програма – шедьовър. Дори днес след толкова години сякаш нищо не може да се добави към нея.

5.    Дейвид Хюм (1739) Трактат за човешката природа

Това е единственото произведение на класик, което съм включила в моя списък – може би защото дори след толкова години Хюм нито в един пункт не звучи излишно претенциозно или наивно. Не мога да кажа същото за Платон, Аристотел, Декарт или Кант, например.

6.    Karl Popper. (1934/1959) The Logic of Scientific Discovery

Това е книгата, чийто стил се доближава в най-голяма степен до моя идеал: простота + дълбочина + оригиналност. Попър ми отвори очите за това, че за доброто философстване е нужен добър проблем (добро формулиране на проблема), а не толкова добър „метод” или „система”.

7.    Tomas Kuhn. (1962) The Structure of Scientific Revolutions

Книгата има много достойнства, които едва ли могат да бъдат изредени в две изречения, но за мен тя е ценна с това, че ми разкри ролята на научните общности в правенето на наука.

8.    οмре Лакатош (1963-64/1983) Доказателства и опровержения.

Ако трябваше да посоча само една любима книга, вероятно това щеше да е „Доказателства и опровержения”. οзумително е колко много и различни аспекти на процеса на научното творчество изважда на светло Лакатош чрез една оригинална „рационална реконструкция” на реалната история на доказателството на една привидно проста теорема от елементарната геометрия.

9.    Димитър Михалчев (1946) Философията като наука

Това е втората книга на български философ в моя списък. Не приемам повечето от философските възгледи на Михалчев (някои от тях са доста наивни), но не мога да не се възхитя на начина, по който ги представя и защитава.

ο стигаме до номер 10, т.е. до последната любима книга – тази която би трябвало да ми е на сърцето в момента. Това място си оспорват поне три кандидатури:

10.1 Nancy Cartwright (1983) How the Laws of Physics Lie

Тази книга е доказателство, че сериозна и оригинална философия може да се създава и от жени :-)

10.2 Ronald Giere (1999) Science without Laws

Гиъри не е първият критик на т. нар. „заварен” възглед за научните теории (received view), но според мен той най-добре разкрива ограниченията, които налага възприемането на този възглед, в частност – недооценяването ролята на моделите в научното знание.

10.3 Ian Hacking (1983) Representing and Intervening

Основното достойнство на книгата е, че води до преосмисляне на традиционното разграничаване на теоретично и емпирично ( в частност експериментално) знание, а от там и до преосмисляне на видовете знание изобщо.

Е, това беше! С любопитство очаквам коментари, дори да са убийствени от типа "защо не е включен Белият албум на Бийтълс?" :-))

lilia: Мисля си, каква ли ще да е причината участващите в този форум (и предполага се интересуващи се от философия :-)) да не искат да споделят кои са любимите им философски книги?

Otgovor:Shte spodelia dve prichini da se vuzdurjam ot spodeliane, predi da predloja moiata "klasacia". Purvata prichina e, che filosofiyata govori na razlichni ezitsi, koito ne se sgovariat i ne se razbirat (kazvam go kato povtorenie na misul na Schopenhauer). Vtorata e, che e trudno da se broiat knigite (kude svurshva edna kniga, naprimer "Svetut kato volia i predstava" ili "Vidimoto i nevidimoto" na Merleau-Ponty, kakvo e nujno za da imash edinica [pomaga li tuk Frege s tsitiranata v desetkata na fphgrb01 rabota?]).

Eto edin spisuk, koito ne znae tochnoto uslovie na svoeto suzdavane, edin sramejliv spisuk:

1. Aristotle - "Physics" i "Metaphysics". Tova e lichno predpochitanie, no tezi (mnogo) knigi za men otkrivat horizonti. Osobeno obicham glavite vurhu vremeto [izlojenieto na vruzkata mejdu vreme i chislo, otnoshenieto chislo-velichina po otnoshenie na vremeto, izlaganeto na ontologichnia problem za vremeto i t.n.] i dynamis(potentia)[tuk dotolkova vsichko mi haresva, che niamam kakvo da kaja]

2. Kant - Purvoto izdanie na "Kritika na chistia razum" (kak da broia tova, kato ciala ili kato polovin kniga?).  Konkretno purvoto izdanie zaradi druzkostta na Kant po otnoshenie na transcendentalnoto vuobrajenie.

3. Fr. Schlegel - Fragmentite mu ot izdavanoto ot nego Atheneum (1798-1800). (Te puk suvsem ne praviat kniga:p) Nai-veche zaradi otnoshenieto kum tselostta i sistemnostta, uslojniavaneto na vuzgleda za vremeto prez osobenata funkcia na proekta i simpatichnite belejki za falshivata universalnost.

4. Hegel - "Phenomenologia na duha". Ima oshte tolkova neshta, koito ne sa mi yasni v tova suchinenie, che slaganeto mu tuk e nai-koleblivo. Vse pak naistina vpechatlitelna philosophia na stavaneto. Dopadat mi mnogo i poslednite glavi vurhu estestvenata, hudojestvenata i absolutnata religia.

5. Husserl - "Krizata na evrpeiskite nauki i transcendentalnata phenomenologia". Doniakude proizvolno izbrano ot Husserlovia korpus, chudeh se dali da ne sloja Ideen (no koia ot trite knigi?), no se spriah na Krizata, zaradi strahotnia primer za istorizirane na phenomenologicheskia pogled, kakto i zaradi razvivaneto na poniatieto za jiznenia sviat. Inak "Izraz i sujdenie" ot kusnite mu neshta mi haresva ne po-malko, a i tolkova ot temite sa obshti.

6. Heidegger - "Kant i problemut za metaphysicata". Izbiram tova pred "bitie i vreme" edinstveno zaradi bezdnata na produktivnoto reproduktivno vuobrajenie. A i Heidegger e strahoten interpretator tuk.

7. Jacques Lacan - "Ecrits" (a tova shto za "kniga" e?:)). Zaradi dialektikata na jelanieto i "subversion" na opredelen tip philosophski discours. Chudeh se dali da ne napisha niakoi ot liubimite si seminari ("Identifikaciata", "Bezpokoistvoto", "Oshte"), koito se razvivat po-philosophski ot drugite, no se otkazah, zashtoto te puk suvsem ne sa knigi (tam lispva onova, koeto harakterizira funkciata na pismoto pri Lacan i shteshe da e neblagodarno spriamo nego:-)

8. Gilles Deleuze - "Razlichie i povorenie". Haresva mi negovoto razbirane za philosophskia trud (vsiaka phislosophia e istoria na philosophiata). Namiram za vajni razsujdeniata vurhu ednostrannostta na razlichieto i vurhu phantasma.

9. Jacques Derrida - "Glas" (1,2,3...kolko knigi?). Nai-veche zaradi interpretatsiata na Hegel (toest zaradi liavata polovina na tova knijno tialo) i osobeno zaradi neshtata vurhu revnostta, Antigona, ostatuka, dara, jivotinskoto, evreiskoto, fetisha.

10. Derrida - "Aporii". Zaradi razmislite vurhu smurtta, "problema" i granitsite.
10.1. Maurice Blanchot - "Le pas au-dela" i "Literaturnoto prostranstvo". Zaradi razmislite vurhu smurtta. Tezi dve knigi mi se struvat osobeno predstavitelni za tsialoto delo na Blanchot.
10.2. Jean-Luc Nancy - "Au fond des images". Zaradi analizite na vruzkata mejdu smurtta i obraza.

Strategiata pri izbora na gornite zaglavia (do edno vpisani v t.nar. "kontinetalna philosophia"; no te AA ne sa tochno philosophi, nali?:p:)) e skrila zad zavesata si Wittgenstein, Searle s "Expression and Meaning", Donald Davidson s "Inquiries into truth and interpretation" i niakoi drugi, no tova ne bi triabvalo da e osobeno fatalno za chovek, koito dori ne znae oshte kak da broi:)
btw, lilia, az v tvoia spisuk imam tri nepoznati imena:Cartwright, Giere, Hacking (tsialata 10 tochka) i se chudia dali tova govori za moiata neobrazovanost, tvoiata tiasna specializatsia ili otnovo stava vupros za resultat ot nesgovarvaneto na mislovnite napravlenia? Iskreno se nadiavam da posochish vtoria kato vernia otgovor:)

Sajalyavam, no komputarat mi reshi da demonstrira "svobodna volya" i izprati saobshtenito mi predi da sam go dovarshila, taka che priemete sledvashtiya text kato prodaljenie na tozi po-gore.

1/ I taka, prichinite, poradi koito ne se vazpriemam kato tesen specialist: 1) az osven philosophia sam izuchavala, a i v momenta se zanimavam profesionalno i s drugi neshta (predi da zashtitya disertatziya po philosophia sam zavarshila elektronika, v momenta osven philosophia prepodavam istoria na psihologiata i osnovi na kognitivnata nauka) 2) az nyamam nepoznati avtori ot predlojenite spisatzi :-), no priznavam che ne sam chela chast ot posochenite knigi (poslednite tri ot spisaka na Darin)

2/ Shto se otnasya do tova dali nyakoy, koyto ne e chuval za Cartwright, Giere i Hacking tryabva da bade obyaven za "neobrazovan" :-): ako pretendira da ima ponyatie ot savremennata philosophia na naukata opredeleno da - edin savremenen philosoph na naukata, koyto ne e chuval za tezi avtori opredeleno zaslujava kvalificatziyata "neobrazovan"; no ako interesite mu sa v druga oblast na philosophiata, nepoznavaneto na posochenite avtori prosto pokazva ogranichavane v ramkite na edno opredeleno problemno pole i ignorirane na drugi problemni poleta i traditzii vav philosophiata - nishto poveche. Dnes e trudna nyakoy da bade universalno obrazovan vav vsichki oblasti na philosophiata - moite poznania naprimer v oblastta na savremennata philosophia na religiata klonyat kam nula :-)

3/ Vyarno e, che philosophiaya govori na razlichi ezitzi, moga da priema (s izvesni ugovorki) i che tezi ezitzi "ne se sgovaryat", no ne vijdam zashto tova da e prechka nyakoy da spodeli koi sa lyubimite mu knigi? Naprotiv, ako znaem lyubimite si knigi, razgovorat pomejdu ni bi mogal da stane dosta po-interesen. Az ne propuskam povod, naprimer, da "zakacha' Bibi za negoviya kantianski platonizam (ili platonichesko kantianstvo?), koeto za men e otrovna kombinatziya, no tova e druga tema :-)

4/ A ugovorkata, koyata smyatam, che sam dlajna da napravya, kogato kazvam che priemam, che razlichnite philosophski ezitzi ne se sgovaryat e slednata: lipsata na "sgovaryane" nikoga ne e pulna - vinagi e vazmojno nyakakvo nivo na razbirane. Otkazat da se polojat usiliya za razbiraneto na edin "chujd" philosophski ezik e po-skoro tzennostno motiviran. Vse pak si mislya, che na istinskite philosophi - tezi koito sa takiva ne (samo) poradi obrazovanieto, koeto sa poluchili ili poradi uprajnyavanata profesia - tryabva da e prisashto lyubopitstvo i jelanie da razberat tova, koeto na prav pogled im izglejda chujdo i neponyatno. Za da bada savsem konkretna si mislya, che dori edin tipichen "kontinentalen" philosoph ima kakvo da nauchi i dori haresa ot ideite na Cartwright, Giere, i osobeno Hacking. Btw, nay-interesnite neshta chesto se rajdat na granitzata na razlichni traditzii i za da ne sam goloslvna shte dam samo nyakolko primera, koito nadyavam se shte se priemat i ot edin "kontinetalen" philosoph.
1/ Kant ne bi mogal da napishe tova, zaradi koeto go tzenim ako ne beshe chel Hume, t.e. ako si beshe ostanal izcyalo v rusloto na Wolfianskata philosophia, v koyato e bil obuchavan.
2/ Husserl sashto ne bi bil tova, koeto e, ako ne beshe silnoto vliyanie na "analitichniya" Frege
3/ Wittgenstein e sashto dovolno stranna ptitca, koyato s edinya si krak e v analitichnata traditziya, a s drugiya v kontinentalnata - e vyarno e, che v razlichni periodi ot jivota si stoi poveche na edin krak :-)

Inache dali neshto e "kniga" ili ne v sluchaya nyama nikakvo znachenie :-)

:)аз лично с особена лекота бих зменила навсякъде по тази тема "книга" и особено! "обект" с "текст" и бих държала пред погледа си неговата "история на въздействие", каквато в крайна сметка е и личната рубрика "любим". "Окнигостяването" на текстовете ми е вижда прекалено несъществена причина за тяхната история на въздействие - има купища книги, които в този план изобщо не са се състояли  /като не малко от тях са били писани и от велики и добре известни с други текстове философи/. Сега "на първо мислене" съм толкова склонна да подценя критерия "книга" като издание, че чак ми се струва, че това, което прави от един текст книга е слагането в рамка,  в опаковка - корицата и подвързията. В същото време не може да пишеш като мен дисертация /дори и посредствена:)/ за херменевтика и деконструкция и подобни критерии да те очароват, така че не ги очакайте от мен.
ο след като споменах темите, с които се занимавам в момента, можете да си представите пък моята радост от списъка на Дарин, пред която тази на Борис вероятно бледнее:) Бавя се със списъка, защото тази идея на Борис за подобен портрет през любими неща ме затрудни ужасно - не заради риска от коментари, а заради моя собствен коментар на разхвърлените ми любимости. В моя списък присъстват със запазено място и Кант с КЧР /и аз заради естетиката, но по-скоро заради феноменологическите й претълкувания/, и Кун със споменатата, и напр. Мишел Серто с "οзобретяване на всекидневието"/заради винаги случващото се отклоняване от буквалните смисли, вкл. и в градското пространство и особено в него/, а сигурно и "Поетика на пространството" на Башлар /защото за нечия изненада пространството има и поетика:)/ + в БГ традицията крайно непопулярната на Зашев /говоря за текстове:)/ "Естетически отклонения", подкопаваща заявките на Ницшевия анти-Кантов патос /разкривайки съществени кореспонденции м/у тях, а от тук и невъзможността да се стъпи на нулева културна степен, на изцяло ново и на изцяло чисто място/. Така че, да - на мен ми е трудно подобно начинание, но и забавно, така че сигурно скоро ще го подредя.

А за преводите на бълг. - думите, според моето най-искрено убеждение, не са "естествени" "неща" и звучат "неестествено" понякога и то съвсем не само научните, а също толкова художествените, а ... често се оказва и личните:)))  /което беше репликата ми и към Вессела всъщност и с което като че ли най-вече с нея сме съгласни:)/. Даже цяла философска традиция се мъчи да направи така, че и "естествено" звучащите думи да спрат да го правят:) За това, струва ми се, не е безсмислено да се прави усилие да можем да разговаряме на "майчин" език по не "майчини" проблеми, дори и само заради това, че такъв език е най-близкия изход от доминиращия план /англоезичния в случая във всичките му аспекти/ . Така както англ. беше изход от доминиращия план преди това / а и сега! от не особено продуктивната среда в Бг в момента/, заради което хора като нас са някак склонни да привилигироват продуктивността му, така, струва ми се, трябва да се има пред вид подобна подозрителност и сега.  Според мен, продуктивността му изпъкна именно благодарение на този контекст и без него не би изглеждала толкова очевидна. οзцялото потъване в даден език някак си притъпява сетивата и скептицизма, което е и принципната ми подкрепа за двуезичието, от друга страна /което в такъв вид изобщо не бих нарекла конформизъм или поне не с негативна окраска/. ο, да звучат кофти първоначано /т.е. не е от Фреге:) - аз самата преведох наскоро 20тина стр. върху Хусерл и ...верно, че се появиха едни "самост"-и, едни чудеса:) Ама може би си струва усилието...

Мили хора, повече и по-малко свободни, повече и по-малко скептични,
изглежда микротемата за Топ 10 наистина ПРОРАБОТο, въпреки (моите поне) резерви относно критериите за класиране на текстовете (присъединявам се към формулировката за 'текст' като по-точна) и въпреки неизбежния компромис при актуализацията на въздействието им, която е хем постфактична и с това така симпатична наистина!, хем зашеметяващо обримчена в мета- и паратекстуални сплитания, хем идиосинкратична, с което наистина, както казва Лили, става особено ценна като intro към дискутиране и проблематизация на познатите текстове) //
Нека да призная, че чета класациите с неприсъщо за мен любопитство и даже мъничко суетно и удоволствено, като естествено се опитвам да поизчеткам праха, премебелирам и най-вече да сложа където е възможно надстройки и нови чекмеджета в и без това доволно оскъдната си база данни.
Shame on me! че не мога да се включа: с моето двойно филологическо образование и безумно разхвърляни интереси, неловко разкрачени м/у астрономия, дискретна математика и математическа логика и - антропософия, религия, древна история и култура, 'музикантстване' и 'писане'.
Ще продължавам да следя за нови заявки с нетърпеливо очакване ;)

Васко :)- това с тия откази  - да подреждам, да са ми любими, да ги кометирам, да са 10...си е направо "гледайте си работата":)