Search options (Page 2 of 41)

посоката на вектора е от неговото начало към неговия край
& ако знаем един вектор знаем кое кое е.

по-подробно: че вектор е нещо, което има големина и посока, е неформално пояснение, приблизтелно както в училище въвеждат насочени отсечки: обясняват, че върху правата Р отсечката АВ е различна от отсечката ВА (объркващо учат в същото време, че правоъгълни триъгълници, каквито, примерно, задава височината в
равностранен т-к, са  (евклидово) "еднакви" (при все че са различно ориентирани); срв. ЛФТ 6.36111; Лайбниц едва ли би се съгласил с насочените отсечки, нито пък операционалистите...

проблематиката май опира до това че има избор на (поне) два елемента, всеки от които може да се идентифицира сам по себе си;
по деф "наредена ен-торка е вектор", но именно наредбата реално задава ориентация, посока, направление, и пр. - в смисъл, че векторът (2,3,4) е различен от (3,4,2), макар да имат еднаква  (стандартна) големина;
известно объркване идва от там, че всяка енторка може да бъде имплицитно отнесена към едно начало (0,0,0) и тогава се замазва разликата между точката с координати (2,3,4) и векторът, който  е (0,0,0)&(2,3,4) и има компоненти (2-0,3-0,4-0),  естес =(2,3,4)

за горе-долу стандартно дефиниране може да се тръгне от
множество, на което се дават топология и метрика, операции 'раздуване' и 'чифтосване' и така се стига до линейно или векторно пространство: наредена двойка елементи от пространството дава вектор, чиято посока е от първия към втория; така, често посоката се идентифицира с единичния вектор, колинеарен с разглеждания.

или така ми се струва.
(а пък за историята отделно: Декарт и координатите + Нютон и силите, и пр.)
?

някой се опитва да ви застреля, а когато го хващат казва: “съжалявам, трябваше да го убедя да се самоубие, подцених комуникирането...”
така се държи комисарят за Inter-Institutional Relations and Administration когато брани Акта
което пък навява мисли за това, че Платон може да е намерил цаката на античните софисти, но с днешните “комуникатори” пак си имаме проблем

The Inadequacy of  the empiricist tradition
Stuart Kauffman et al. @arviv.org
We wish to argue that the evolution of life marks the end of a physics world view of law entailed dynamics. Our considerations depend upon discussing the variability of the very ”contexts of life”: the interactions between organisms, biological niches and ecosystems.  More generally, by the mathematical unprestatability of the "phase space" (space of possibilities), no laws of motion can be formulated for evolution.
We discuss the novel notion of ”enablement": life lives in a web of enablement and radical emergence. This will restrict causal analyses to differential cases (a difference that causes a difference).  Critical transitions, the main locus of symmetry
changes in physics, will be discussed, and lead to ”extended criticality" as a conceptual frame for a better understanding of the living state of matter.

тези, които чудят, що за ход е предаването на АСТА в съда за мнение, биха могли да спят по-спокойно: и експертите се чудят, както личи от тоз документ (на некъв EDRI = Евр.Инст.Диг.Прав)

за т.н." авторско прво" има измислена дълга история с разни перипетии, но принципната схема е = някой-измисля-нещо:  ако обществото му  признае иновацията, той става "автор" и тогава възниква казус, относно извличането на облаги от "нещото".
ясно е, че иде реч първо за обществено признаване, а не за личен акт (собствено "а.п.") и после за права, асимилирани с вещните.

че днес нещата са добили доста уродливи форми, личи от първата страници на много книги, където ограниченията върху възпроизвеждането на текста реално забраняват четенето..

(а струпаните покрай софтуера нелепости пък сигат над небесата; принципно няма ителектуална собственост над идеите, а само над техни въплъщения, чиито очертания обаче са разтегливи и т.н.)

изящно поднесено, благодарим, и  се отнасяме към един друг разказ: как Витгенщайн, след като написал Трактата и се отказал от милионите наследство, опитал да се превъплъти в ролята на селски даскал - и стигнал до същото хераклитстко прозрение относно непокварените селяндурски душички