Search options (Page 2 of 3)

Аз ако се замисля има какво да напиша, я помисли малко ти и пак ще си говорим. Ето това си е философия. Какво се е случило с тези тъмни крале, царе и т.н. Ако погледнем обаче историята откъм светлата и страна, велики държавници завоювали големи територии са били отравяни от нечистите сили. "Приятелите" понякога не са точно това което са. При нас имаме една мисъл "Совите не са това което са". А скоро гледах филма "Фермата", в която има една мисъл "Нищо не е такова каквото е." Лека вечер.

Цитат Хераклит: "Според мен, Коши, 'доброто' и 'злото' са думи, зад които стои по-дълбоко съдържание: 'здраво' и 'болно', 'естествено' и 'сакато'.
Може би ти е направило впечатление, че ако насериозно подгониш някое зло - до един момент то се опитва да се измъкне някак надменно, без да дава никакви обяснения; нататък когато го хванеш по-натясно изведнъж започва много добре да се аргументира, чертае по сложен начин комплекси от условия, рисува цели картини, вади от отвсякъде от където намери основания и причини, обяснява мотиви и не може да се отрече, че като гледаш отстрани добре се мотивира, накрая по правило поставя нещата на някаква супер етическа основа. (Сещам се например за филма "Адвокат на дявола" с изумителният Ал Пачино.) Да, обаче на какво прилича това? На какво може да се уподобят тези реакции на съществото, това усложняване на условия, отношения, мотиви? Много просто - на сакатлък. Помисли, ако например даден орган в тялото боледува: телесното поведение не става ли същото - като това, което описвам?"

Върху това няма да взема отношение, защото доколкото ми говори здравия все още разум, важи поговорката "Думам ти дъще, сещай се снахо". Мисля по всяко време на денонощиято, стига да има за какво. Тялото боледува и при добро и при зло. Когато някой ти направи добро обаче, се гледа по един начин, когато ти отвърне със зло също. Но когато искаш да направиш на някой добро не се разбира. Има моменти, когато това добро се квалифицира като зло. Всъщност всеки се мисли за прав, до доказване на противното. Мотивирайки себе си, човек може да поправи една грешка, но може и да я задълбочи в стремежа си да започне да доказва. Доказателства не са необходими. Те само могат да накарат търсещия вина, да те обввини още повеече.

Човек не може да бъде само добър или само лош, но казват, че няма ненаказано добро. Защо ли? Злото толкова ли е коварно, че винаги се стреми да анулира добото? Доброто винаги воюва, а злото е твърде освободено. При доброто винаги има проблеми, а при злото няма такива. Второто преследва победа чрез не дотам доброкачествени ефекти, а доброто е винаги полезно, ако и да те помислят за наивник и глупак, повърхностен или мекошав човек. Човек съзнателно може да прави добро и лошо.

Цитат: "Добре казано, stranger, право в центъра на мишената. Само че ако мишената е голяма колкото Вселената или всъщност ако е самата Вселена - къде ли е центъра, към който лети всеки наш въпрос?"

Винаги съм си мислила, че философията е една алабалистика, което значи: много думи на едно място, в които има смисъл, но са като стрелички, летящи в различни посоки. Че "Човекът е вселена" съм по-съгласна отколкото "Вселената е човек". Разликата е огромна. Всъщност кое му е вселенското на човека. Нищо. Четох някъде, че човека е център. Какъв център може да е човек. Може би като се има предвид както казвате вие общото, единицата е човека. Нещо несъразмерно има тук, като се има предвид, че темпераментът е огледало на човешкия характер. Хубаво е понякога човек да слезне на земята. Тези вселени, центрове, общо, единица, някак си са една конкретика, която видоизменя образа откъм умствена страна. Ами аз мога да си представям някой че е висок, със сини очи и мургаво лице, независимо, че не го познавам и си говоря с него във форума например, а той да е нисък, рус и с черни очи. Как това грешно възприятие е възможно да се вглъби в главата ми и защо? Кое ме кара да имам един образ съвсем различен от истинския? Четох някъде, че фантазията е любовница на живота, опитът - негова строга съпруга. Но едно нещо наистина не разбирам - възможно ли е точно да се определи характера на ннякой с който говориш без да го познаваш. Дали наистина навремето Ванга е познавала всичко? Какви са характерните особености на тези хора-познавачи и дали всъщност те са Човекът-вселена. Хора, които могат да познават. Доколко, вече е въпрос. В крайна сметка, човекът едва ли знае и четвърт от всичко. Според мен единственото, което е вярно, че човек не може да бъде всестраннон развита личност. Невъзможно е. Така поне мисля.

Далай, а какво ще кажеш например за това" Важно е човек да си знае интереса." И още един въпрос, каква ли е разликата между жената-хищник и мъжа-хищник. Забележката е правилна Далай. Благодаря ти. На мен обаче много ми допадат пантерите /леопарди все едно/. Абсолютни животни са. Каква грация, какъв полет на тялото. Нещо оригинално като животно с ум, за разлика от човека, който може да има акъл, но пък други работи му куцат.

А, и още нещо. Не ме съжалявай. Нямам нужда от това, но наистина имах намерение без да споменавам каквото и да било да си поговорим казано по човешки, но уви. Явно ти командваш парада и мъжете тук не смеят да кажат нищо. А има какво да се каже, за да не се случи на друг например. Аз не съм тук заради мъж. Твои са. Нещо философско да ми кажеш по този въпрос за мъжете и тяхната човещина? Чудя се, тук има ли други жени? Щото искаш да ме нокаутираш. Може, ама реших да се върна за твое успокоение и да има кой да дъвчиш. Възможно е така живота ти да е по-човечен. Ванче, това, че се обръщам така, хич не си въобразявай, че изобщо някога ще сключа примирие с теб или неква си сделка за добро сътрудничество. Я да видим сега какво си мислиш за това: Казваш ми да взема първо да си изясня думата "Смисъл", а след това думата "любов". Що така бе Миме? Нима любовта има смисъл, а? Хайде мотивирай ме да повяврвам в смисъла, нали знаеш повече от мен. Мотивирай ме, Ванче, мотивирай, след това се бий по гърдите. Всичко друго е ала-бала. Всичко на този свят се крепи на мотива. И ти си дръгнеш езика да не заспиш. Хайде помисли върху отговора. Но аз няма да ти пиша оценка, както правиш ти. Това тук не е нормално. Всички сме хора, всеки може да изрази мнение, но опонирането би трябвало да е въз основа на добър микроклимат. При теб подобно нещо няма. Не мисля, че знаеш повече от мен, само поради причината, че използваш некви си заучено звучащи учебни думички. Едно е да четеш по учебник, друго от книгата на живота. Хайде лека. Абе ти що си мислиш, че те заплашвам? Имаш некви параноидно еди какви си мисли. Не го прави друг път.

Виж сега, това какво е казал Хераклит си е негов проблем. Аз само изказвам мнение. И не се безпокой за мен изобщо. Тук съм за да си поговоря и обменя мнение, нищо повече. Нищо не разбирам или се правя, че не разбирам. Как мислиш? Вече казах, че не го виждам този смисъл. Но като гледам явно имаш нещо на ум. Смешно ми става, че винаги там където има повече от една жена нещата загрубяват. Ами добре. Бях до тук. Беше ми приятно. Не, че се отказвам, но разбрах, какво ми каза. На едно място прочетох, че човек може да бъде между две неща "играта и мишката". Не мога да бъда мишка, а играта оставям на теб. Приятно философстване. :)