Само да уточним. Това по-горе нали не е плагиатстване...? Да знам с какво чувство да го чета/преведа на заинтересовани и не толкова.
Няма източници... автори,притежатели отговорни на текста.
You are not logged in. Please login or register.
Философски форуми → Posts by asoka
Само да уточним. Това по-горе нали не е плагиатстване...? Да знам с какво чувство да го чета/преведа на заинтересовани и не толкова.
Няма източници... автори,притежатели отговорни на текста.
Пише се АСoка, така се изговаря и звучи. Асока е падуан на Анакин Скайуокър. Но едва ли гледате каналът "Картун Нетуорк", за да се сетите и Разберете правилността на един ник.
Относно Фройд аз не държа да го познавам толкова прецизно, за да го имплицирам в теми за плагиатстването или етиката. Някак неговите научни въжделения (буквално) са ми далечни и не съжалявам за това.
Не искам също така да изглежда, че не ми пука, но в един момент това просто ще е факт и лично аз ако не прочета нещо което да е в опозиция на това, което обяснявам и се опитвам да презентирам ще се откажа от Отговорността с цялото си възможно въображение.
Нещо последно (вероятно по тази тема, че не ми харесва насоката, която някои се опитват да зададат)... относно отговорът за времето какво показва. Нищо, всъщност. Хората са тези, които могат, искат, съобразяват и решават от кои да са губещи, печелещи и просто "публика" и мажоретки.
притча: Имало един мъдрец и един ученик. Но на ученика не му било интересно все да го учат. И един ден хванал една пеперуда между дланите си. Усещал я как пърха с крила и така отива при учителя и му казва:
- Учительо, в ръцете си държа пеперуда. Жива или мъртва е? - като си мислел, за да надвие учителя, ако отговори, че е жива (поради някакви етични основания) да я смачка на мига и да го обори.
Учителят без да го поглежда отговорил:
- Всичко е във Ваши ръце.
Не е много възпитано да се говори "зад гърба" на хората, но за всичко е виновен ...knb
Началото на всичко е две теми по-надолу в този раздел...
Тъй като темата заслужава (ролята на институциите от централен и бюджетен тип в развитието на философията) да се подхване както трябва, като контрапункт на моите убеждения* ще дам и линк към статия от Тони Джуд за социалдемокрацията-статия, пълна с левичарско нахалство, фактически грешки и абсурдни "изводи" и смешения/развращения на понятията плюс неточен и спорен изказ, която статия очевидно има за нарочна цел да подхранва вярата у адептите на несвободния живот в Държавата, Правителството, Бюджета, Обществото, Публиката, Баницата и пр., и нейната "полезна" и "хуманна" роля в нашия живот, докато бавно (а вече - и по-бързичко) убива всеки опит за мисъл че е възможна алтернатива.
Вяра, довела до сегашното плачевно състояние в публичния сектор у нас (инфраструктура, здравеопазване, образование, съд и полиция), до липсата на растеж в бюрократизирания и филмиран ЕС и до тайните мечти за налагане на планетарно правителство, което да замени сегашната "междудържавна анархия" и да узакони намесата на силните съгласно интереса им в работата на слабите.
Ето го и линка:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/16542*Фигуративно казана-не съм съгласен с нито един ред в нея.
Мисля че понятията за плагиатстване малко ще се поомесят, ако се окаже, че изразяването на мнение в подкрепа на минало написано/изказано становище е плагиатстване, а отричането и несъгласието с определена позиция е установяване етиката в академичното развитие....
Искам да отговоря на казването с благодарност. Не заради съдържанието от три изречения, а заради изненадата. Обичам изненадите и нaстроението, което ми носят.
Обаче не съм имала предвид контекста от книгата, въпреки че няма как да не сме предубедени от един сам по себе си оценен бестселър. Т.е. съм малко объркана. Дали да продължа все пак по зададени в книгата провокации или да се пробвам да ги комбирам с това, което аз съм искала да разбера и това което би могло да се окаже :)
Ще си помисля...
Съобщението е изтрито.
Интересно е може би каква е причината за определена "омраза". Всички тук скаш установяват само фактът и основанието за определена емоция, но и самата емоция може би си има причина. При все специалното участие на "психолози" от форума. Не съм прекалено информирана за действително личните отношения между "героите", но понеже се споменава Кант той е отбелязал и нещо друго, казано в свободна интерпретация:"не прави на другите това, което не искаш на теб да ти правят"
Причината, според мен е в някакъв вид обида от неблагодарността и непълноценното признание на доц. Гурова от конкретен човек, а не от общност. Вбесяващо е, умен (и любим, може би) човек да е благодарен на един (недоказан) плагиат, отколкото на нея като всеотдайна и безкористна философка. Това го пиша не, за да създавам крамоли, а защото лично аз се чудя как би могло всичко това да приключи с не толкова безвъзвратни жертви?
Не. Моля ви се, не просто като споменете нечие име под линията. Но ще оставя на досетливостта на останалите какво е решението.
И понеже съм фен на асоциациите, без да мога да обясня конкретно произходът им, но гаранция, че е някакъв подсъзнателен механизъм, който все още е загадка и за самата мен, ето коя героиня изплува в съзнанието ми : Султана Рачо Петрова. (справка: http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=14)
Сетих се за това покрай една постановка "Величието и паданието на Стамболов" от Ст.Цанев
Там Стамболов обясняваше на К.Паница как Рачо Петров е станал "генерал". Защото Паница го обвиняваше за несправедливата смърт на генералът.
И така на дворцово тържество Султана и царят са усамотени в спалнята, а на вратата се думка- дум, дум дум
- Къде е жена ми?
- Кой сте Вие?
- Аз съм Капитан Рачо Петров!
(през затворената врата)
- А, вашата жена. Как се казва Майор Рачо Петров?
-Султана се казва.
- Не знам къде е Генерал Рачо Петров.
думкането спира и Генерал Рачо Петров се отдалечава от царските покои.
Асоциации, какво да се прави.
const, много добро включване. Поздравления!
както се спомена омразата към определен(и) субект(и) може да те зарежда и с доста други емоции покрай самата непоносимост и ненавист.
Колкото и да ни убеждават в неприятните задължения на "чи(е)стач"(чка) аз съм убедена че доцентката от снощи поне една седмица ще левитира от кеф.... Но много мъгливо, трябва да се внимава да не се сблъска с нещо друго...
Отново установявам, че нещо не се четем, не внимаваме ... разсейваме се... дебнем да се хванем за неясен смисъл, за да извъртим и отклоним вниманието от основното, което се пита.
Написах, че съм прочела откъси от книгата. Дори от откъси, може би имам елементарна СС, за да забележа, че не става въпрос за Христос. Аз лично съм употребила и уточнила Христос, за да не стават обърквания и от метафоричното значение, без да искаме да минем на съвсем исторично-хронологичното и т.н.
Относно епизодът, който е отбелязан ... това за мен не е пример за поемане на отговорност, поне не в смисълът, който аз го разбирам. Т.е. примерът не е убедителен, още повече е от... художествено произведение, където не знам за психологията, но определено фантазията и въображението са трогателни на моменти.
Защо пък аз попаднах на откъс, където героят прибирайки се към къщи бива спрян от вдовицата...? Която го обвинява, че не може да спи, защото той всяка вечер е в съня й. За това не е виновна тя, а той и да престане да идва в сънят й. Той казва, че "не може"-няма начин. В тази сцена, кой трябва да поеме отговорността? (преди няколко часа го четох)
Да отбележим все пак и "личната изгода" изписана като лозунг. Ако смотльото не е могъл да се обоснове и защити, че Не е било за личната му изгода си е негов проблем. Много по-лесно е да "поемеш" отговорност, чаша вода дори, но преглъщането му е майката, щото във водата може да се окаже, че има хинин или ...сок от жлъчка.
А най пък се радвам на гузните пък не го гониш. Преди време един човек ей така сподели статия за "отвлечен лешояд". Сама по себе си... новина, която не ни впечатлява и няма какво толкова да се коментира. Но взе, че му отговори една жена- отново нищо особено като отговор- не знам защо на секундата я асоциирах с лешояда. Та така и с "омразата" към някой си... Аз пиша за етика и етичен кодекс, и елементарни принципи, които сякаш трябва да са a priori преди писания и конституиран текст, а разбираме за някакви относителни основания, които да ни покажат как можеш съвестно да допринасяш за науката без да мразиш. Яко! Поздравления. Това сигурно е присъщо само на един истински учен отдаден на делото-наука. Похвално... какво ти?! направо се вдъхновявам.
И последно с тази безкористна цел да се разбере конкретен човек какъв учен е.. какво и кой печели, а какво и кой губи?
"“ Знаех добре какво щеше да рухне, но не знаех какво щеше да се изгради върху развалините.” – Никос Казандзакис
Прочетох определени откъси, но каква е връзката с конкретната история, която ни е предоставена тук?
Иначе аз мога и да летя. Споменавала ли съм? Може дори да съм седемдесет и шестата инкарнация на Касиопея, знам ли. Но като пиша и става въпрос за "отговорност" на смъртни хора- без Христос, защото той е син божи и му се налага да е безсмъртен- тогава като едни жалки тленни философи се сещаме че това е нравствено-емоционално състояние, което е вследствие на извършен акт-постъпка, решение. Дори да има желаещи да защитят човекът (смъртен) извършил постъпката, той е Субектът-извършител, защото знаем, че ако натиснеш спусъкът на пистолет или забиеш копие в сърцето на разпнат, виновни са не копието и пистолета, и не те поемат отговорност.
С вичко по-горе се опитвам да обясня нещо за етиката и принципите на един желан етичен кодекс. Няма как само Кронос да е виновен от там и отговорен за действията на Зевс. Ако заклеймиш един човек и не позволиш той да докаже съпричастността си с етичния кодекс и възможностите да го изпълнява, реално декларираш собствената си неподчиненост на един такъв кодекс.
За това е добре, когато някой с нещо не отговаря на твоите собствени разбирания за етика да се покаже личен пример с една верига от етични постъпки. В които не влизат"коладене на другарката".
Аз например един ден се замислих чий етичен кодекс най-вАжи? И си казах май е този на Бойко Борисов. И написах писмо на г`син Генералът. Не очаквах отговор, защото реално преценях, че си има съд, ако нещо и някой искам да съдя , а и човека е натоварен с много повече отговорности, от това да се вгледа в конкретната ми история. Да, но се оказа че след моето писмо е инициирана проверка на директорката и аз не можех да повярвам, буквално н е в я р в а х, че човек с власт се е обяснявал и оправдавал след несъгласие на под-чинен. Края не е хубав. Но за мен беше важно, че се почувствах свободна да търся справедливост, без с това да попадна в затвора или нещо друго, което се е случвало преди.
И след всичко това някои хора с много букви пред имената и върволица от публикации- т.е. чели са, значи могат да мислят- да използват свободата си и въобще мисленето си, за да отстранят някой друг в името на абсолютната (Христова) академична етика, е! не го разбирам, ши ме извините.
На мен ли така ми се струва или си четем каквото и както ни харесва. Едно предимство на това да не плагиатстваш. Коментарите за останалото са по-важни.
А това кой каква отговорност поема е относително както фундаменталността на понятието за алгоритъм.
Не можеш да поемеш отговорност за нещо, което не си направил, и в същото време да ти се казва "евала".
Нима трябва да обяснявам какво е отговорност? да я поемеш? Да я приемеш, а накрая изкупиш?
Можете ли да поемете отговорност за съсипване на човешки живот и откровенно обвинение, което не Ви касае? Или греша?
С какво Ви касае? Етичен кодекс? Дайте вашите рамки на Етичен кодекс. След което обяснете, в кои моменти най-яко сте го спазвала...така че да си кажете: Колко съм ... права, направо ми идва да се разцелувам!
Бяс? Няма такова нещо... аз толкова се забавлявам с надменното доцентско снизхождение към "момичето", че си мисля какво ли е моето отношение към авторитетните доцентки...
Може би е удобно да се презентира някакво съвестно отношение към научния труд на толкова академици, които години наред мислят (собствено) без да се изкушават от плагиатстване.
През 1984 някои са били също момичета-докторантки, които също са искали и защитавали "голи крале"... Кой "гол крал" го заслужава? Чие отношение е повече от провокативно.
Защо не разгледаме публикации и трудове на всички останали членове от Научния(Божествен) съвет?И не разберем кой какво реално, чрез собствени неплагиатски усилия е постигнал? Титла, статут, самочувствие, власт?
Хайде да си помислим, ако се предостави "арена", на която двама академици изложат свои собствени възгледи за "понятието алгоритъм" какво ще излезе?
Също така ... да разберем книгите, трудовете, които се издават от докторантите, в каква степен са съобразени с Етичен кодекс и реална човешка професионална свобода и в какво със задължението да изпълнят... точки или някакъв регламент поддържащ престижът на академичната общност?
Във всичко това мен ме дразни реалното насилие- да пишеш и мислиш както ти се налага, а не както искаш.
Все си мисля, че Шекспир не е бил "недорасляк", а Попър е живял в по-толерантни времена от Хипатия.
Може би не точно аз трябва да пиша в тази интересна тема, но да приемем, че изразявайки отношение принципно подкрепям спазването на ... един (защо пък) повече Етични кодекси, не само академични.
Две неща:
1. Гурова, Л. (1984). За относителната фундаменталност на понятието алгоритъм. В: Култура и НТР. Научни съобщения на Националната школа за млади научни работници по философия, социология и психология. Приморско, 45-49.
Ето това си харесах като заглавие и година и реших да "сърчна" в енциклопедия, в уики и други места. Общо взето това е една доста "модерна" тема, която с развитието на технологиите доста се е обсъждала. Но никъде не видях да е цитиран самият "труд" на български, още повече да се е проверявало авторство. Някак няма да е етично и честно, ако в началото на 80-те една жена е имала интересни идеи те да не са били... подобаващо оценени. В Станфордската енциклопедия има доста неща с ключовите думи... но все от 1994 г. Там например имат ли Етична комисия или Научен съвет, който да следи за откровенното "крадене" на идеи?
2. Вече от чисто човешко любопитство ми е интересно как е възможно от цяла "банда" академични и учени хора един човек да е причина за неспазването на Етичен кодекс? Толкова е убедителен? Толкова уважаван и влиятелен? Не бих се притеснявала от това дали той би саботирал нещо прието от всички етични и добри хора, а от това, че след подобни писма и съвсем полицейско вменяване на вина този човек може да е със съсипан живот. Което не ми се струва много Етично!
Има моменти, когато се налага да направиш равносметка. Има дни, в които разбираш, че от твоите решения, постъпки и действия е било важно нещо, което се е отразявало, впоследствие благоприятствало, а може би "убивало" онова което си разбирал като основание.
Ако копнееш какво следва? Непременно отхвърляне или разбиране?
Ако искаш, повече от копнеж, нещо което те зарежда, изпълва,вдъхновява, (омагьосва)- но се чувстваш като в ... рай.
Тогава какво би направил, за да почувстваш удовлетворение?
Ако убиеш присмехулник какво ще спасиш от това, на което си се... присмивал?
ха-ха... Каква чест. Благодаря.
Басните на Езоп, приказките на Шарл Перо и проникновенията на Симон дьо Бовоар са едни написани истории. В наше време с всички блага на виртуалността, филмите и "признатите" поучителни творби от "Хари Потър" до "Критика на Способността за съждение" е въпрос на желание в определен индивид да седне и да прочете нещо, за да изведе конкретна поука от това, което е прочел. В по-голямата си част хората четат за развлечение, гледат сериали от скука и ходят на кино, за да не са съвсем аут от културния живот ... на обществото. Театърът дори не го споменавам, защото това е една специфична сфера, където влияят много субективни вкусове... като актоьорите, режисьорите пък самия Театър и т.н. но вярвайте ми, в театърът е истината.
Историята на пет-годишното китайско момче или всяко друго- камбоджанско или египетско или американско от гетата, дори българско се състои в това, че всички тези човешки същества имат свободна, НО неосъзната воля. В момента, в който някой, дори собствените им майка и баща се опитат да я ограничат или "опитомят" в така прокламираните от Вас обществени стандарти, децата изпадат в Шок на пълно неразбиране. Хем знаят, че са свободни и реално никой не ги ограничава, освен да не се наранят или погубят, хем не разбират чрез тази сила какво да постигат? Собствена защита? Някакъв статут в общност или просто да не й обръщат внимание.
Но в един момент това е началото на избора-съзнателният. Да постъпиш добре или зле.
Ако решиш за теб предимно да е добро, за колко още ще е зле? Ако решиш, че ти не би изгубил, ако за другите е добре, а за теб е без резултат, дали другите-околните ще установят правилната рефлексия и ще оценят, че ти всъщност си спестил нещо хубаво за себе си? Няма.
Правейки съзнателно- най-съзнателното твое добро ти нямаш представа(не идея-представа) колко това е всъщност едно НИЩО!за всеки друг. Дори по-лошо, може да се превърне в несъзнателно лошо. Е! Тогава защо детето да не е в правото си да се защити като ви посегне с нож? От страх. Защото не е свободно да Ви вмени да му се подчините на неговата детска воля и да не го нараните....
това го отнесете към вечността и ще придобиете бегла представа колко страхът е способен да убие всяка свобода.
(съжалявам. Не ми се разсъждаваше и върху съобщение на английски, но се налага да постна поредно мнение)
продължение на горното:
(1)естетическите съждения могат също така, както теоретическите - логическите - да се подразделят на емпирични и чисти. първите са тези, които изразяват приятност или неприятност от един предмет, вторите - тези, които изразяват красотата на един предмет или на начина на представяне на същия; онези са съждения на сетивата - материални естетически съждения, тези - като формални - са единствено същински съждения на вкуса.
(2)едно съждение на вкуса е значи чисто само тогава, когато никакво чисто емпирично удоволствие не е примесено с неговото определително основание. това обаче става винаги, когато привлекателност или емоция участват в съждението, чрез което нещо трябва да се обяви за красиво.
(3)тук отново се повдигат някои възражения, които накрая представят измамливо привлекателността не само като необходима съставна частот красотата, но дори като сама по себе си достатъчна, за да се нарича красива. един прост цвят, например зеленят цвят на една ливада, един прост тон - за разлика от звука и шума - като този от цигулка се обявяват от повчето хора като красиви сами по себе си; при все че и двата, както изглежда, имат за основа само материята на представите, а именно единствено усещането, и затова биха заслужавали да се нарекат само приятни. но все пак същевременно ще се забележи, че усещанията както на цвета, така и на тона само дотолкова се смятат в правото си да важат като красиви, доколкото и двете са чисти;(4)едно определение, което се отнася вече до формата и е единственото, което в тези представи може с достоверност да се съобщи всеобщо : защото трудно може да се приеме, че качеството на самите усещания се съгласува във всички субекти и, че превъзходството на приятността от един цвят пред друг или от тона на един музикален инструмент пред този на друг се преценява от всеки по еднакъв начин.
... дори онова, което се нарича орнаменти, т.е. онова, което не принадлежи интимно като съставна част към цялата представа за предмета, а само външно като прибавка и увеличава удоволствието на вкуса, прави това все пак също само чрез формата си : както рамки на картини или драперии на статуите, или колонади около великолепни постройки. но, ако орнаментът не е включен самият в красивата форма, ако служи както златната рамка само, за да препоръча картината за одобрение чрез привлекателността си : тогава той се нарича украса и накърнява чистата красота."
...за съжаление не ми се търси да проверявам дали цитатът Ви е точен, но приемам че е... и така:
(1) ясно се вижда, че Чистите съждения-емпиричните са съжденията на вкуса. Ние към тях се стремим, явно... а не към ... логическите.
Тук, ми е интересно как точно се стига до "същинските съждения на вкуса" т.е. чистите? Не е ли през емпирическите? Тогава, може би ще разбера, защо субективният ми вкус да не е толкова определящ в едно само по себе си красиво?
(2)разбираме, че не трябва много да влагаме емоция, защото тогава "замърсяваме" чистотата на естетическото. Да, но как е възможно това при едно съждение? По време на медитация може и да се получи. В какви моменти, човек не влага емоции? Когато няма ... (еми) отношение (субективно) към нещо- не го впечатлява, не му дреме, не му е интересно.
Аз съм едно обикновено момиче от село дошло в София, на което хоризонта с красиви картини се е изчерпвал с илюстрациите по книгите. И се запознавам с един страхотен ... изкуствовед. Който за рожденият ми ден ми подарява картина "Бедуинка". Не ми харесва този подарък. Виновна съм, знам. Отвратителна лаичка, която нищо не разбира от изкуство. Но нима, изкуството може така да се пренебрегва?
(3) няма нищо измамно в привлекателността. Това е част от красивото. Нещо да те привлече и заинтригува. Дори да не си убеден в красотата му, или да откриеш недостатъци впоследствие, това че те е привлякло нещо в него е по-важно, от всички награди и класации, в които е оценено като красиво.
(4) една рамка и орнамент също могат да са красиви, дори да са причина и да допълват една картина по начин, по който да изпъква в по-ясна степен красотата.
Ето на, направих си труда. Отделих от времето и търпението си, но не разчитайте дълго на това.
Лека нощ.
Философски форуми → Posts by asoka
Powered by PunBB, supported by Informer Technologies, Inc.
Currently installed 4 official extensions. Copyright © 2003–2009 PunBB.